ЧЕШИТИ И ШАРЛАТАНИ НЕУМОРНО ЩУРЕЯТ В СТАРА СОФИЯ

Чудатостите на някогашните чешити прогонват скуката и ориенталската дрямка на софиянци през първото десетилетие на XX век. Славата им привлича и много провинциалисти, които не пропускат възможността да видят, чуят и пипнат тези живи столични забележителности. За безплатни импресариа на чешитите се цанят известни столични интелектуалци и зевзеци като карикатуриста Александър Божинов, журналиста Георги Каназирски-Верин или колоритния професор Александър Балабанов.

Най-известният чешит е барон Георги, който се представя за пряк потомък на боляра Кракра Пернишки. Този човечец, когото мнозина смятат за луд, всъщност е изпечен хитрец. Той е родом от Радомирско, по професия е бакалин и ако не бил си измислил височайшето потекло, щял да си живурка съвсем незабележимо.

Висок и с достолепна осанка, барон Георги добре знае поговорката, че по дрехите посрещат. Затова се снабдява с редингот, висок цилиндър, монокъл и дипломатическа лента, с която пристяга кръста си. Цял ден лъжебаронът скитосва по кафенета и кръчми, но научава навреме за приемите на Фердинанд.

Софиянци свикват в шествието, което отива в двореца – след взвода конна стража, подир яхналия бял кон градоначалник, гвардейците и каляската с официалните гости – най-накрая да виждат и файтона на барон Георги Кракра Пернишки.

Изтегнал се господарски и елегантно, баронът наглася с бели ръкавици монокъла си и маха важно на тълпата, която го приветства: „Ето, ето барон Георги минава.” Шествието навлиза през парадната порта на двореца, а файтонът на барона продължава, докато излезе от задния вход до хотел „България”. В това време Фердинанд наблюдава щуротията на мнимия барон зад завесите, тропа яростно с крак и му иде собственоръчно да удуши нахалника.

БЪЛГАРАНОВЦИТЕ РАЗДУХВАТ СЛАВАТА НА ЛЪЖЛИВИЯ БАРОН

Александър Божинов, Александър Балабанов, Елин Пелин, Андрей Протич, Сава Огнянов и останалите членове на редакцията на вестник „Българан” се нареждат в шпалир от двете страни на вратата на прочутата Втора шуменска бирария. Баронът пристига отново с файтон, облечен в парадното си облекло, поздравява като величество придворните си (в случая българановците) и се отправя към импровизирания трон в дъното на бирарията.

След кратък преглед на присъстващите той дава царствен знак и българановците му слагат боядисана в златна боя дървена корона, завършваща със седем шипа. Барон Георги имитира Фердинанд, като вдига в ръка царски жезъл и поднася ръката си за целувка. След това започва царствените си речи, заради които бирарията е претъпкана, а виното се сервира и изпива до капка, за радост на кръчмаря.

Програмата всеки път е различна и по-интересна от театрално представление.

БАРОНЪТ ПОПЪРЖА ФЕРДИНАНД,

който се страхувал да му признае титлата, за да не би да загуби престола си. Ето защо българановците му поднасят писмо до руския император, с което се иска намесата на „батюшка”, за да се признаят правата на прекия потомък на Кракра Пернишки. Баронът държи войнствени слова и накрая подписва писмото. След няколко дни придворните четат собственоръчно уж писмо от руския самодържец, в което императорът признава титлата и благородния произход на мнимия барон.

Атаката за българския трон продължава и в пресата. На 13 януари 1908 г. във в. „Гражданин” излиза интервю с барон Георги Кракра Пернишки, взето сутринта в кафене „Македония”. Чешитът смята, че срещу него има заговор. Той, естествено, знае всичко, но още не е дошло времето, за да съобщи имената на престъпниците, които не му признават титлата. Пречела му и Конституцията, която забранявала благородническите титли. Интервюиращият обаче го успокоява, че българската конституция е толкова много нарушавана, че нямало да бъде голям кусур, ако и баронът я наруши заради величието на България.

Шумните пиршества, виновник за които бил барон Георги, завършили с воаяж до Перник. Началникът на гара Горна баня съобщава в Перник, че височайшият гост идва да види бащинията си. В Перник взимат работата насериозно и целият град се изсипва на гарата. Ученички и ученици чакат

“ПОТОМЪКА” НА НЯКОГАШНИЯ СЛАВЕН БЪЛГАРСКИ ВОЙВОДА

с букети и венци. Свитата на барона се уплашва, че работата става дебела, и току-що слязла от влака, се връща с друг в София.

Барон Георги обаче става атракция и цели три месеца привлича клиенти в пернишките кръчми. Накрая той все пак се връща в София. Неизвестен шегобиец му налива една вечер в чашата вместо вино рициново масло. „Величеството” гаврътва разхлабителното, без да го усети. По средата на патетичната си реч към своите верни поданици баронът усеща първия напън. Той обаче геройски решава да завърши словото си и историята завършва драматично. Неприятният ефект от рициновото масло прогонва клиентите и кръчмарят се разминава с очаквания оборот. Изявите на барон Георги накрая разгневяват окончателно Фердинанд, който заповядва на столичния градоначалник да се намеси. Извикват българановците, скарват им се и им забраняват да коронясват лудия бакалин.

Около Централната баня пък се въртят двамина братяджуджета – Такито и Иването. Те са нещо като живи забележителности на София.

ТАКИТО Е ГОЛОБРАД И КЬОСЕ

Той се препитава, носейки бохчите на изкъпаните софиянки от банята по домовете им за пет пари. Жените дотолкова свикват с него и не го вземат за мъж, че той имал привилегията да влиза в самата женска къпалня, за да си търси клиентела. Такито търгува и с билки и амулети – за мерак, за сърце, за любов или магия. Лете и зиме той нощува върху голямата плоча пред турската баня (между джамията и сегашната баня), където една сутрин го намират предал Богу дух. Брат му Иването, въпреки уродливостта си, е голям мераклия и флиртувал с току-що изкъпаните булки. Той не се усеща, че те се правят, че уж приемат ухажванията му, а всъщност му се подиграват. В празнични дни Иването е атракция на хората, привличайки вниманието на момите с дайре и похотливи знаци. Конкуренция му прави лудият д-р Диодоно. Той пък от сутрин до мрак се пързаля на езерото „Ариана”. Под звуците на ресторантската музика докторът ухажва по-хубавите кънкьорки с виртуозни кръгове…

ШАРЛАТАНИНЪТ ХАФУЗ АЛИ

слага и двамата в джоба си. Снажният и красив кюрд с черни мустаци и коси пристига в София незнайно откъде. Скоро той се оженва за българка, която привлича за неговите магии жени от висшето общество. Хафуз Али гадае, прави магии, включително и за забременяване. Магьосникът кара бездетките да се събличат голи и да стоят прави в леген с топла вода. Докато клиентката се кълчи по негова заповед, той хвърля разни прахчета, които избухвали с разноцветни пламъчета.

Прахчетата упойват наивничките. След като заспят, те били подло обладавани от магьосника. За спомен шарлатанинът подпечатва бедрото или някоя друга интимна част от тялото с неизтриваемия си печат. Накрая е заловен от полицията и осъден на 26 януари 1897 г. на три години затвор, но влиятелните му клиентки уреждат бягството му в чужбина, за да се потули работата. В резултат от шарлатанствата на магьосника немалко семейства се развеждат тихомълком. А повечето подпечатани жени не смеят да се окъпят в Централна баня до края на живота си, за да не им видят печата.

Софийските улици са мястото, което избира за атракцията си и художникът Тръпко Василев. Любопитно било да се види редовната му разходка с три файтона – в първия седи той самият, във втория – палтото му, а в третия – шапката му.

Така в първите години на XX век в София се подвизават чудаци и шарлатани, според някои – луди, според други – маниаци или хитреци. Наградата за това, че разсмиват съвременниците си, обикновено са мизерна смърт и погребение на държавни разноски.