Всяка година стотици млади българи прекрачват прага на Националната художествената академия (НХА) с мечтата да станат творци.
Като тези, които правят бляскави изложби, а холивудски звезди се молят за честта да бъдат сред поканените. Много скоро родните, художници се сблъскват с реалността. Когато авторът е талантлив, преподавателите харесват картините му и пишат високи оценки.
Това топли студентското сърце, въпреки че не пълни стомаха. Един ден художникът завършва и си задава въпроса: „А сега накъде?“
В края на следването си Нели Славейкова, която наскоро се дипломира като живописец, получила най-ценния си урок.
Престрашила се да запита асистента, може ли човек да се издържа, като продава картините си.“ Отговорът бе притча за художник, тръгнал на гурбет“, споделя Нели.
На изпроводяк баща му го дарил с малко куфарче. Заръката била да го отвори, когато му е най-тежко. Момчето помислило, че там са скатани пари за черни дни. Когато положението станало нетърпимо, отворило чантата. Вътре намерило бележка: “ Сине, помни, че няма да бъде все така“.
На изложбата на бакалаврите картините от дипломната работа на Нели бяха продадени на цени между 200 и 300 лева.“
В Академията ни подготвяха отлично. Вярвам на преподавателите си като професионалисти. Но през цялото време не чух нито думичка за това, как нашите картини да намерят пътя си до ценителите, а един от тях да бъде и нашият купувач.
Не разбрах и те самите какви изложби правят, нито пък на кого и за колко продават работите си. За това някак си бе неприлично да се мисли“, казва младата художничка.
Блажени години
Преди беше лесно. Правеха се тематични изложби от типа на “ Бургас (или който и да е друг окръжен град), морето (земята, въздухът) и неговите трудови хора. Произведенията на авторите, представени на подобни изложби, имащи повече вид на идеологически хранилки, по списък, знайно от кого и откъде одобрен, бяха откупувани от многобройните учреждения, фабрики, заводи. И вълкът – естетически сит, и агнето -икономически цяло. Днес това е история.
Битка за оцеляване
„Пазар на изкуството в България все още няма“, признава в частен разговор ръководителят на катедра “ Изкуствознание и педагогика“ в НХА доцент Свилен Стефанов. Хубавото е, че в София и големите градове се появиха галерии и артсалони. Най-често по метода на „проби и грешки“ те се стремят да развиват този бизнес у нас. Това обаче става много бавно. „Имаме добри художници, но проблемът е, че не съществуват платежоспособна средна класа и добри посредници на пазара“, твърди скулпторът Георги Донов.
И индустрия за милиони
На Запад изкуството отдавна се е превърнало от изблик на вдъхновение в индустрия. Само два примера от миналата година: На търг в Ню Йорк картина на Лий Краснър се продаде за 1,9 млн. долара – пет пъти повече от първоначалната цена.
Творбата на Густав Климт „Вила Артезе“, рисувана през 1914 г., бе купена за 29 млн. долара. Рекорд за художник от тази държава. Изкуствоведи и икономисти все още гадаят дали инвестициите в картини са алтернатива на фондовите пазари? Мненията са противоречиви – изкуството, за разлика от акциите, облигациите и недвижимите имоти, не носи редовни приходи.
Оттук и големият проблем на пазара на изкуството за всички страни – неговата неликвидност. Въпреки това списание Аrt + Аuction отбелязва, че продажбите на изящно изкуство се увеличават през последните 20 години.
Предлагането на най-скъпата артстока – импресионисти и стари майстори, е твърде ограничено, като почти всички първокласни образци са извън пазара – или в салоните на частните галерии, или зад бронираните витрини на държавните музеи. Частните колекционери пък са толкова привързани към своите сбирки, че се разделят с образци от тях само в краен случай – смърт, развод или плащане на данъци.
Нещо подобно е характерно и за България. Едва при големия фалит на банките в края на 90-те се появиха платна на стари майстори – Митов, Мърквичка, Вешин. Тогава трябваше да се продава бързо.
Сега сделките стават доста по-трудно.
Цените в България
Художникът Величко Коларски, някога един от директорите на НХГ, споделя, че продава сам своите произведения на купувачи от Гърция и Германия. Отказва да назове конкретна сума, но все пак намеква, че за картина с маслени бои размер 40 на 60 см 2000 евро е „малка сума“.
Скулпторът Георги Донов оценява свои работи – смесена техника върху опаковъчна хартия (верен белег на немотията през 90-те), размер 70 на 100 см – от 500 до 700 евро. Не сваля от цената, защото държи на труда си. Най-общо художниците, създали име през 80-те и 90-те години, говорят за цени на своите произведения от 500 до 1500 евро.
И отвъд Океана
Оказва се, че в изкуството също има Американска мечта. Сбъднала се е на българина Кирил Желязков. Той е учил една година в НХА и след това продължил образованието си в Колежа по изкуствата в Савана, щата Джорджия.
Негов мениджър е брат му Живко Желязков. Кирил бързо се включва в американския пазар на живопис. Бизнесът е висококонкурентен, но с ясни правила. Една от неписаните заповеди гласи, че работа на студент не може да бъде продадена за повече от 5000 долара.
“ Брат ми получаваше за своите работи максимално високи цени – от 4500 до 4800 долара. Но не си мислете, че тези суми влизаха в джоба му. Половината от парите взима галерията като комисиона. Рамката, боите, платното и другите материали в щатите са скъпи и са между 10 и 15% от общата сума. Като сложим и данъците, се получават чисти около 1500 долара за художника“ , разказва Живко.
Кирил Желязков през лятото показа изложба от 128 живописни платна, всяко с размер 6 на 3 метра, наречена “ Оранжева стъпка“. По мнение на щатски специалисти всяка една от картините струва по около 25 000 долара.
Ако младият българин успее да реализира тази цена, то това ще бъде най-скъпата българска картина от жив художник, продадена през първото десетилетие на XXI век. За българските му колеги това е трудно постижима мечта. Една от причините е, че в европейските и американските вузове дисциплината “ Артмениджмънт“ се изучава отдавана. У нас е екзотика.
Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!
Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК:
Какви 25,000 долара за картина, на Киро картините са минимум за милион всяка. Много хора не знаят колко е добър той всъщност.