Чудеса.net
Жените, чиито мъже са ги изоставили, ги наричат захвърлени, а оставените от жените си мъже – свободни. В тази формулировка е заложена много голяма несправедливост и, уви, истина.
За щастие или нещастие нас, жените, природата така ни е устроила, че когато живеем с някого в брак или в партньорство, често забравяме за себе си.
В нашия живот най-важните хора са другите – децата ни, родителите, близките, съпругът. Почти всички други, но не и самите ние.
Какво пък, навярно това е основата на истинската любов, на институцията, наречена семейство, на майчинството.
А щастлива се оказва онази жена, която не е сбъркала при избора си на мъж.
При общата, както вече беше казано, женска склонност към себеотрицание правилността на избора позволява на жената да остане личност, без да се разтвори напълно в любимия човек.
Проблемът е в това, че ние невинаги успяваме да разгадаем втората си половинка, невинаги сключеният от нас брак или започнатото съжителство се оказват успешни.
За известно време несъвпаденията не са очевидни, жената “вие гнездото”, слага нещата по местата им, струва й се, че всичко е на шест, всяка вечер след работа бърза за вкъщи, мие, чисти, готви, пере и изведнъж – хоп! – той я напуска и отива при друга.
Тогава, в момента на разрива, в повечето случаи неминуемо се появява опустошителното, разрушителното усещане за това, как са ни използвали и изчерпали.
И то е характерно за всички изоставени жени и ги отличава от всички свободни мъже (чети по-нататък)!
А може би не е нужно всяка вечер да се въртите около печката? Децата трябва да се нахранят навреме? Нека една вечер хапнат пържени яйца с татенцето!
Ти се отбий при фризьорката и се прибери у дома “чисто нова”.
Спомни си какво си обичала да правиш, преди да се омъжиш – сутрин да пиеш ябълков сок, а не да преглъщаш сандвичи със салам; или може би трябва да започнеш отново да се разхождаш из парка с кучето.
Върни си тези любими навици, намери им място в днешната си действителност, престани да се “пренастройваш” докрай спрямо него.
Ние, жените, носим у себе си такова чувство за дълг, че сами не можем да се отървем от него.
А мъжете не могат да понесат такава тежест. Да се живее с обременена от проблеми жена е все едно да се танцува със Статуята на свободата! А на силния пол му се иска с жената до него да му е леко.
И за какво е тогава целият този монолог?
В една хубава книжка срещнах много умна мисъл.
Тя не е нова, но е много подходяща: не бива да превръщате никого в заложник на своето щастие и не си позволявайте да станете заложници на нечие благополучие.
Добре би било да се научите да бъдете щастливи от самия факт на своето временно пребиваване на тази грешна земя.
А любовта към конкретния мъж, любовта на конкретния мъж – това е само частен случай на абсолютната любов към всичко на света, към която единствено си струва да се стремим.
Той си е тръгнал, а твоят живот продължава.
