Паметта e много сложна част от човешкия организъм. При това малко хора могат да се похвалят, че помнят всяка дреболия и никога не са забравяли нещо важно. Смята се, че най-добрият начин да си спомним нещо е да възпроизведем напълно в паметта си ситуацията, при която то е станало. Например, ако сме забравили къде сме оставили ключовете си, трябва да си спомним кога за последен път сме отключвали врата, къде сме ходили и какво сме правили. Заедно с тези подробности ще “изплува” и мястото, където сме ги сложили.
Така или иначе паметта съществува, а щом съществува, значи също може да “боледува” и да се лекува.
ПАМЕТТА ИЗЦЯЛО ЗАВИСИ ОТ МОЗЪКА
С нея се занимава науката невропсихология. Паметта включва в себе си много подсистеми, различни параметри, характеристики и съставки. Едни от тях може да се намират в добро състояние, а другите да са отслабнали. Всяко нарушение на коя да е структура на мозъка води до нарушаване на паметта, но те се проявяват различно. Нарушенията на различните звена на паметта са свързани с влошаване на различни зони в мозъка и налагат да се използват различни медикаментозни и психологически методи за корекция.
ЗА ДА СЕ ЛЕКУВА ПАМЕТТА, ТРЯБВА ДА СЕ ОТКРИЯТ ПРИЧИНИТЕ ЗА НЕЙНОТО ЗАБОЛЯВАНЕ
Едни от тях може да са свързани с непосредствени поражения на главния мозък в резултат на черепно-мозъчна травма или инсулт. Други възникват в резултат на някакви неблагоприятни условия, в които се е оказал човекът. Сред причините са и продължителна преумора, недоспиване, психотравмиращи ситуации, стрес, рязко изменение на привичните условия на живот, а също необходимостта да се запомни наведнъж голямо количество информация и опитите да се запази цялата в главата, без да се ползват записки.
Намаляване на паметта може да се получи при злоупотреба с алкохол, прием на наркотици, а също и на някои лекарства. След 60 години може да се забележи намаляване на паметта, свързано с възрастови изменения в мозъка.
Човек възприема паметта като нещо неразделно. Затова следват и ежедневни оплаквания от рода на: ”Постоянно забравям всичко, вече трудно помня, трудно ми е да работя”. Болният човек трябва да разбере какво е станало с паметта му и как да я ползва в такава ситуация.
Във всеки случай причините за “заболяване” на паметта са много важни. Без тяхното откриване не може да започне лечението. Невропсихологическото изследване с помощта на специални тестове може да определи коя именно част на мозъка е пострадала, да се отделят силните и слабите страни на паметта на пациента и да се направи програма за възстановяването й.
ТАБЛЕТКИ И ФИЗИОТЕРАПИЯ ПОМАГАТ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПАМЕТТА
Ако паметта боледува, значи тя трябва да може и да се лекува. Възможно ли е това да стане с лекарствени препарати? Съществува цяла поредица от лекарствени средства, които лекарите предписват при лечение на паметта. Но за това те трябва да разполагат с невропсихологическо изследване на пациента. Освен таблетки, на човека, който страда от влошаване на паметта, може да се препоръча и физиотерапия. Известна е, например, процедурата, наречена ендоназална електрофореза с глутаминова киселина, при която молекулите на лекарството с помощта на специално разположени електроди и електрическо поле въздействат непосредствено на главния мозък. Има още една възможност за възстановяване на паметта – психолого-педагогическата корекция. Всеки има своя стратегия на запомняне. Добре е тя да бъде осъзната. Това означава човек да знае силните и слабите страни на своята памет, което ще му помогне по-лесно да запомня.
НЯКОИ ХОРА ЗАПОМНЯТ, КОГАТО ВИДЯТ НЕЩО, ДРУГИ, КОГАТО ГО ЧУЯТ
Съществуват зрително, слухово-речево и двигателно-модeлно запомняне. За да запомни един и същ текст, за някого е необходимо само да го прочете, да получи т. нар. зрителна представа, а друг ще го запамети, ако го чуе, например от запис на касетофон. Има и такъв тип хора, които трябва да произнесат гласно информацията. На четвърти помагат записките, конспектирането на текста. Има и такива, които, за да запомнят, трябва да си построят собствена логическа схема и собствени асоциации. Ако мозъкът е здрав, човек ползва паметта си, без да осъзнава как прави това. Но ако различните зони на мозъка са свързани с различни модалности и са поразени, например високите отдели, които ръководят слухово-речевата памет, на болния му се струва, че нищо не може да запомни. Той обаче може с помощта на думите да си създаде зрителен образ на това, което чува, и да го запомни чрез зрителната си памет. Но за това е необходимо да се преустрои нарушената функция на паметта. Това е много прецизна работа, която не става с един сеанс. Нужно е да се създаде автоматизъм, определени методи. Именно в това отношение се налага помощта на психолог. Болният заедно с него трябва да изработи заобиколни пътища за нарушените звена на паметта.
ЧЕРЕПНО-МОЗЪЧНИТЕ ТРАВМИ СЪЗДАВАТ ПЕРИОДИ НА АМНЕЗИЯ, ПРЕДИЗВИКВАТ ЛЪЖЛИВИ СПОМЕНИ
Напоследък поради интензивния живот, който живеем, се увеличиха значително черепно-мозъчните травми при деца и при възрастни. Как се отразяват те на паметта? Може ли тя да се възстанови след лечение?
Тежката черепно-мозъчна травма практически винаги води до влошаване на паметта. Тя създава периоди на ретроградна и антиретроградна амнезия. От паметта се изтрива не само моментът, в който е получена травмата, но и станалото преди него и след него. Продължителността на тези амнезии е от няколко часа до няколко месеца. При добро лечение тези срокове може да се намалят. Примерно, при един болен с черепно-мозъчна травма пропадат пет години от живота му. Той твърди, че е на 21 години, а всъщност е на 26.
Твърди, че е в трети курс, а в действителност е завършил образованието си и от три години работи. Забравил е, че е женен и има син. Постепенно такъв човек при лечение може да си спомни за всеки период от живота си. Но не е изключено някои периоди съвсем да се изтрият от паметта му и никога да не може да си спомни за тях.
Дори след излекуване на травмата паметта може да се окаже отслабена през целия останал живот на човека. При това проблемът е толкова сериозен, че болният почти да не запомня събитията от ежедневието и никаква нова информация.
ЛЪЖЛИВИТЕ СПОМЕНИ СЪЩО СА ДЕФЕКТИ НА ПАМЕТТА
Трябва да знаете, че дефектите на паметта, предизвикани от черепно-мозъчна травма, понякога предизвикват лъжливи спомени. Има случаи, когато болен, който от месец лежи в болницата, разказва как предния ден се е разхождал в парка, а вечерта е бил на театър и с подробности описва постановката и дава оценка на играта на актьорите. Тъй като текущите събития не се съхраняват в паметта му, болният запълва вакуума в своите спомени с различни образи, събития и спомени, запазени от по-рано в паметта му. Той губи представа за времето, не може да каже какво се е случило по-рано, какво по-късно. Затова всички спомени, изплуващи в паметта му, той възприема като току-що станали. Всичко това се отнася до тежките черепно-мозъчни травми, но понякога и леката травма може да предизвика влошаване на паметта, разбира се, не толкова грубо. При всички случаи обаче, когато имате оплаквания от паметта си, трябва да си направите невропсихологическо изследване и ако е необходимо, и да се лекувате. Твърде важно в такива случаи е да знаете към кого да се обърнете за помощ. Защото при добро лечение 15 на сто от хората си възстановяват паметта, при 65 на сто тя се подобрява и само при 20 на сто не се получава ефект.
МОЗЪКЪТ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕТРУПВА С ИЗЛИШНА ИНФОРМАЦИЯ, ЗАЩОТО ТЯ ТРУДНО СЕ ОСМИСЛЯ
Това е резултат от естествените процеси на стареене. В такива случаи се налага промяна на стратегията на запомняне и начините на преработка на информацията. В някои случаи това пренастройване протича спонтанно. При други хора за преодоляване на възникналите затруднения се налага медикаментозно лечение и помощ от психолог.
Не трябва да се смята, че е добре да се помни всичко. Понякога мозъкът се претоварва с информация, често съвсем излишна. Поради такова претоварване с информация може да пострадат други функции на мозъка. Например, да се запомни информацията не е трудно, но да се осмисли тя, да се направят изводи – вече е трудно.
ПРЕТОВАРВАНЕТО НА МОЗЪКА С ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ
ДО ПСИХИЧЕСКИ ДИСФУНКЦИИ
Някои нарушения на паметта са свързани с определени свойства или състояния на психиката и затова не може да се отнесат към даден участък от мозъка. Психотерапевтите обясняват подобни нарушения със защитните функции на психиката. Те позволяват на човека да живее без постоянни интензивни вътрешни конфликти. Тези механизми на психологическа защита са несъзнателни. Благодарение на тях човек може да запази самоуважението си, да избягва тревожните мисли и чувства, да се справя с мъката… Един от тези механизми е репресията, когато човек несъзнателно изтиква от съзнанието си неприятния за него факт. Друг е отрицанието, когато човек вътрешно отрича наличието на един или друг факт или събитие. Друг механизъм на психологическа защита е заместването, когато истинската причина се измества с друга, по-безопасна за поведението на човека. Проблемите започват тогава, когато една от защитите се използва постоянно и напълно измества другите. Ако тя някога е била ефективна, навярно се е закрепила на ниво автоматизъм. И тогава човек несъзнателно измества от паметта си всички неприятни факти, просто не ги помни. Психотерапевтите може да помогнат на пациента да се пребори с такова нарушение на паметта. Защото несъзнателното не е бездънно. Постъпващата информация не отива никъде, а се натрупва. А претрупването с информация предизвиква психични дисфункции: неврози, немотивирана агресия, забравяне на важни събития, при това и такива, които не са свързани с някакви неприятности. Но за човека това е станало толкова привична стратегия за изместване, че той я прилага вече при всички, дори безопасни ситуации. В резултат на това забравя много факти от своя живот.
