Музиката - наслада, отмора и лечение за душата

Моцарт е най-добрият доктор

Влиянието на музиката върху психичното състояние на човека е било забелязано още в древни времена и се използвало за различни цели.

Обширното музикално въздействие се наблюдава в обредите на световните религии. Например в култа Вуду се използва особен музикален ритъм в съчетание със заклинания, които довеждат човека до състояние на транс или екстаз и така се променя състоянието на съзнанието и се намалява критичността на възприемането на реалността. Нещо подобно се наблюдава и при шаманите.

Най-важните инструменти при тях са дайре и варган. С помощта на първия инструмент ударите съвпадат със сърдечния ритъм на шамана, който е по-бърз или по-бавен. Друг негов спътник е варган – древен музикален инструмент, който в различни форми се среща при много народи. Вибрацията на варгана известява състоянието на транс. Използваният в католическите църкви орган също е мощен музикален източник на звуци, който има психологическо въздействие върху човека. Към тази група се прибавя и звънът на камбаните.

Разбира се, религиозната сфера не е единствената област, която нашите прадеди са използвали за въздействие върху психиката. Така например военните ритми, като марша, се използват при дълъг преход, където сърцето на човека трябва да работи ритмично и да се намали чувството на умора. Парадните маршове трябва да бъдат енергични. А пък спокойната народна музика в различните страни и култури въздейства умиротворяващо и позитивно.

Лечение с музика

Лечебното влияние на музиката било забелязано още от древни времена. В Египет с помощта на песни хората лекували безсъница, а в древна Гърция посредством звукови тръби се избавяли от радикулита и разстройството на нервната система. Конфуций също смятал музиката за умиротворител.

Съвременната музикотерапия започнала да се развива през втората половина на миналия век. Тя се използвала при корекциите на емоционални отклонения и състояния – страх, тревога, умора.

Влиянието на музиката върху физиологичните процеси на човешкия организъм става предмет на изследване на много учени от различни страни. Направените открития станали основа музикотерапията да се превърне в дисциплина, като било доказано, че:

• При възприемане на музиката протичат изменения в централната нервна система;

• Слушането на тиха музика има успокоителен ефект;

• Енергичната музика с бързи ритми при умерена сила на звука тонизира;

• Мажорната музика в бърз темп увеличава тонуса на мускулите;

• При слушане на музика протича нормализиране на мозъчното кръвообращение;

• Музиката влияе на нивото на различните хормони в кръвта;

• Музиката е способна да влияе на общата подвижност и координация на организма;

• Музиката променя възприятията за време;

• Музиката може да повиши паметта и обучаемостта.

Учените са доказали, че въздействието на музиката зависи от вкусовете и от разположението на самия слушател. Мелодии, които ни харесват, са способни да нормализират кръвното налягане, а в същото време нехаресваната музика да даде противоположния ефект.

Различно влияе мажорната и минорната музика. Мажорната предизвиква светло и радостно настроение, а минорната е свързана с тъга и печал. Разбира се, тя не винаги предизвиква и активно състояние – например, когато има драматични преживявания.

Голямо значение има съвпадението на музикалните и човешките ритми. Ако вашата работа е спокойна, точно определена, не бързате, то подобен музикален фон ще бъде още по-ефективен. А, ако сте неуравновесен и напорист, то рязката, енергична музика ще поддържа това ви състояние.

Какво да слушаме?

Какви произведения и звуци са най-ефективни за въздействие?

Религиозната и обредна музика безспорно успокоява. Тук може да бъде поставен и камбанният звън. Днес се продават разнообразни записи, сред които всеки може да направи най-добрия за себе си избор.

Най-често се използва класическата музика. Тя нормализира кръвното налагане и работата на сърцето, повишава имунитета, премахва тревожното състояние. Произведенията на Бах са универсални. Мелодиите на Бетовен са по-подходящи за премахване на меланхолията, апатията, стреса. Музиката на Чайковски има силен емоционален заряд и е способна да е източник на енергия. Но най-полезна, според изследователите, се смята музиката на Моцарт. Неговите произведения се препоръчват при стрес, главоболие, за ефективното усвояване на даден материал. В хода на изследванията влиянието на неговата музика е било сравнявано с това на други композитори и се установило, че е по-ефективна и въздейства върху значително повече участъци на мозъчната кора на главния мозък.

Джазът и блусът са способни да нормализират настроението и да повишат общителността.

Африканските мелодии активизират физиологическите процеси, като регулират ритъма им. Подобен ефект притежава румбата и други ритмични латиноамерикански мотиви, както и фламенкото.

За да се намали емоционалното напрежение, най-подходящи са звуците на флейта, цигулка, пиано (валсът например на Щраус, „Италиански концерт“ на Бах, произведенията на Вивалди, Бетовен, Брамс). Подходящи са и етно композициите.

За да подобрите общото настроение, търсете произведения на Моцарт, Хендел, Бизе.

За да намалите тревожността и неувереността – народна и детска музика, „Мазурка“ на Шопен, валсовете на Щраус.

За да повдигнете тонуса, енергичността и да усилите активността – слушайте маршове, както и „Шестата симфония“, част трета на Чайковски, произведения на Бетовен, „Унгарска рапсодия“ на Лист.

Ако имате мигрена, главоболие – най-подходящи са „Дон Жуан“ на Моцарт, „Сюита Маскарад“ на Хачатурян, „Американец в Париж“ на Гершуин.

Ако почувствате, че музикотерапията действително е ефективна за вас, постарайте се да намерите точното произведение – то може да е малко известно, но да ви въздейства с нужния ефект. Музиката може да не бъде класическа или етно. Положително влияние може да имат абсолютно съвременни композиции. Намерете необходимата за фон на вашата работа музика, която изисква концентрация – тогава тя не трябва да звучи силно, а просто да бъде само за вас.