– Г-жо Робева, кой е първият ви спомен от Ванга?
– Моята треньорка Жулиета Шишманова ни заведе с Краси при леля Ванга през 1973 г. в Петрич. Бях се свила в ъгъла на малката стаичка и първото нещо, което направих, беше да кажа, че не отивам да ми гледа. Разбира се, тя веднага ни сряза, защото в джобовете стискахме захарчета.
– А кога я видяхте за последно?
– В болницата. Върнах се от олимпиада и веднага отидох в болницата. Казаха ми, че е питала за мен. Видях я… През нощта издъхна.
– Кое е най-шокиращото предсказание, което ви е правила Ванга?
– Беше през 1995 или 1996 г. „Ке страда България, ке страда, оти сме безверници“, каза. Като гледам какво става, с какъв фанатизъм някои се борят срещу това децата ни да изучават вероучение, си мисля с тъга за българската орисия.
– Какво друго ви е предсказала Ванга?
– Много неща ми е казвала. Най-интересното е, че когато тя поиска да ми предскаже бъдещето, и то един-единствен път, аз не отидох. Беше на 7 януари 1991 г. Бях тогава на спортен лагер във Варна. Не се страхувах, по-скоро не ми се пътуваше. На следващия 7 януари отново ме извика. Тогава се яви починалият ми баща, загиналата в самолетна катастрофа моя треньорка. За пръв път чух леля Ванга да възкликва: „Какъв транс на мъртвите! Друг път не съм виждала такъв, сигурно са ги пуснали…“. Нищо повече не питах. Не съм си записвала никога думите й. Много неща съм забравила, а други не бих споделила.
– Кое предсказание на Ванга ви плаши най-много?
– За бъдещето на човечеството. Че алчността ще унищожи света. Това и учените го казват.
– А кое от предсказанията, които Ванга ви е правила, не се сбъдна?
– Нямам такъв спомен. Дори и в случаите, в които не съм повярвала веднага, тя се е оказвала права. Веднъж й споделих точно това. Тогава ми отговори, че не тя е познала, а така й е казано да предаде.
– Разказвала ли ви е Ванга за съпруга си? Двамата как са се разбирали?
– Тя обичаше съпруга си. Тъгуваше за него. Спомням си един наш разговор, когато каза, че „маже много, другар, другар за стари години ти требва…“. Тогава за пръв път пред мен изплака болката си, че се чувства сама и че ако съпругът й е бил жив, нямало да се отнасят така с нея.
– За какво обичаше да си говорите? Кои теми й бяха най-интересни?
– Говорехме за всичко. Леля Ванга всеки път ме канеше да ходя по-често. Споделяше ми, че знае и иска да каже много неща, но не на тези, които я заобикалят. Аз ходех рядко. Притеснявах се от хората, които чакаха, пък и работех много. А трябваше да отделя време, тя имаше нужда от приятели.
– Обсъждаше ли Ванга други феномени – примерно Кочовска или Слава Севрюкова? Какво й беше мнението за тях?
– Обсъждаше, но между другото. За Вера казваше, че може да лекува, но не и кармични заболявания. Леля Ванга почиташе изключително Петър Дънов. Беше се срещала с него, говореше като за учител. Помня думите й: „Чети Дънов, той е истината“.
– Вие в какви случаи се съветвахте с Ванга? Какво най-често ви съветваше тя?
– Отивах при нея, когато се чувствах много уморена или обезверена. Също и преди големи състезания, но не за да ми предсказва резултатите. В много случаи тя ме съветваше какво да прочета или да потърся в Библията… Веднъж се оплаках, че съм ужасно уморена, а тя ме попита не искам ли да се сменим. Почувствах се засрамена. Като болен здрав носи. В едно отношение леля Ванга беше настоятелна в съветите си. Директно или индиректно тя винаги ме съветваше да не се занимавам с политика.
– Какво беше Бог за Ванга?
– Светлина. Тя беше вярваща. Питаше и сама си отговаряше. „Какво е Бог? Никой не е виждал Бога. Бог е светлина.“
– Защо Ванга гледаше на захар?
– Не знам. Пред мен е държала цвете в ръцете си и е установявала контакт и чрез него. Тя имаше знания, които на нас не са били дадени. Владееше енергии, които са недостъпни за обикновените хора.
– Какво е вашето лично обяснение за феномена Ванга? Откъде идваше нейната дарба?
– Нямам обяснение. Имам вяра. Леля Ванга ни беше дар от Бога. Беше мъченица. Помагаше. Или поне искаше и бе изпратена, за да помага, ако на такива като нас изобщо може да се помогне
– Било ли ви е някога страх в компанията на Ванга?
– Не. Но винаги съм се притеснявала. За мен тя беше Учител. Стоях като ученичка, която някъде е сгрешила или не си знае урока…
– Ванга карала ли ви се е някога за нещо?
– Никога за нищо. Но понякога, разказвайки ми някоя притча или случаи с други хора, ме е подсещала.
– Подарявала ли ви е тя нещо? А вие на нея?
– Да. Допускаше ме до себе си. Това беше подарък от нея и съдбата. Когато си отиде, имах чувството, че съм ограбена. Когато пътувах, винаги я питах какво да й занеса. Ако поискаше нещо, се радвах. Винаги й носех подаръци – най-различни. Не съм я видяла да облече или остави нещо за себе си освен цветята. Тя помагаше, а подаръците раздаваше.
– Миналата година къщата на Ванга в Петрич най-сетне бе отворена като музей. Вие ходихте ли да го посетите?
– Бях на откриването. Хората се бяха постарали. В края на краищата това не е домът на леля Ванга, а музей. По-важно е да запазим паметта за нея. Скоро бях на Рупите – прекрасно е.
– Защо толкова дълго време къщата на Ванга бе оставена на произвола на съдбата, без никой да се грижи за нея?
– Роднински истории. Никой не избира роднините си. Но когато те не могат да осъзнаят, че са имали привилегията да бъдат близо до леля Ванга и започнат да се изживяват като наследници, човек не може да не я пожали.
– Какво стана със златото на Ванга? Къде изчезна то? В момента е запазена съвсем малка част от него май…
– Златото на Ванга? Никога не съм знаела, а още по-малко интересувала. Който е общувал с нея, е запазил спомена в душата си. А иначе магазините са пълни със злато но хората от това не са станали по-добри.
– Защо сестрата и племенниците на Ванга се осмелиха да оспорят завещанието й? Това не е ли кощунствено?
– От своята камбанария те не можаха да осъзнаят, че Ванга не им принадлежи. Не желая да говоря за тях. Те каквото можаха, направиха, за да вгорчат последните й дни. Пък и преди това.
– Вие познавахте ли сестра й Любка и племенниците й?
– Познавах ги. Леля Ванга винаги казваше в тяхна защита: „Рода са ми“. Помагаше им. Правеше всичко, за да се чувстват добре.
– Чели ли сте книгите на Красимира Стоянова, племенницата на Ванга, за леля й?
– Чела съм първата книга. В някои отношения е добра, като имам предвид времето, в което бе издадена. В други о отвратителна. Най-лошото бе, когато разбрах от леля Ванга, че Красимира дори не е поискала съгласието й… Никога няма да забравя мъката, която й бе причинена с тази книга. Пийваше по капачка уиски.
– Ванга що за човек беше, когато не гледаше? Какво обичаше да прави?
– Обичаше чистотата, дома, цветята, птиците… Виждах я да прави трахана или нещо подобно.
– Какво беше чувството й за хумор?
– Изключително. Леля Ванга бе интелигентна жена.
– Разказваше ли вицове? Вас с какво ви разсмиваше?
– Леля Ванга общуваше с еднаква лекота с различни хора. Според това какви са хората й бяха закачките, вицовете, разговорите…
– В какви моменти бе тъжна Ванга?
– Когато се докосваше до неразбиране или човешко не-щастие. Веднъж съм я чула да казва „Боже, защо избра мен…“.
– Обичала е да си попийва по малко за настроение. Вие вдигали ли сте наздравици с нея? Какво обичаше да си посръбва Ванга?
– Тя само опитваше. Сутрин пиеше вода от изворите на Рупите и малка чашка ментовка. Понякога капачка уиски или нещо друго.
Благодаря! Много интересно съм си научих за Баба Ванга!