Чудеса.net
В последните години в България се изредиха да снимат най-големите имена в световното кино Жан-Клод ван Дам, Вал Килмър, Антонио Бандерас, Колин Фарел и редица други. Причината страната ни да стане предпочитан терен за снимки е преди всичко финансова. Всички дейности по реализирането на даден кинопроект са значително по-евтини, отколкото в която и да е бяла държава. Включително и възможността да се набере голяма и почти безплатна масовка. Малцина знаят, че още преди Втората световна война у нас са се снимали много чуждестранни филми, тогава предимно европейски.
Един от най-популярните навремето филми е френско-германско-чешката продукция [code]„Порт Артур“[/code]. Значителна част от кадрите в нея са заснети у нас през лятото на 1936 г. Продуценти на филма са С.Г. Конъл и Гузе, които няколко месеца по-рано снимат във Видин филма „Михаил Строгов“. Сценарист и режисьор на „Порт Артур“ е едно от най-големите имена в европейското довоенно кино – унгарецът Никола Фаркаш (1890-1982), а главните роли са поверени на Адолф Волбрюк, Карина Харт и живата легенда на френското кино Даниел Дарио. Тя е известна на по-старото поколение най-вече с ролята си във филма „Червено и черно“, където партнира на Жерар Филип, а днес, макар и на 92-годишна възраст, продължава да се снима в киното.
„Порт Артур“ е най-мащабният и най-скъпият за времето си кинопроект. Сюжетът представлява една лична драма на фона на Руско-японската война (1904-1905 г.) Главната героиня Юки (Даниел Дарио) е млада красавица от смесен брак. Баща й е руснак, а майка й – японка. Юки е женена за капитан от руския флот, но има полубрат японец, който се вмъква при нея и открадва секретни документи. Юки е обвинена в съучастие и подложена на тежки изпитания. Накрая умира на борда на потопен руски кораб заедно със съпруга си.
Всички руски мотиви са заснети в България, а японските – в Япония. Вътрешните снимки са правени в студиото ABC в Прага. Филмът ангажира огромна масовка. В България са заснети всички сухопътни и морски сражения, а българската армия и флотът участват в сцените като масовка. Няколко хиляди български войници и моряци се превъплъщават в руски и японски рейнджъри. За целта продуцентите преговарят с военния министър генерал Христо Луков, който охотно дава съгласието си срещу определена сума, която постъпва в бюджета на военното министерство. Естествено, участниците не получават нищо освен чувството за изпълнен воински дълг.
Заснемането става през септември 1936 г. Първо се снимат кадрите от сухопътните сражения. Теренът е в околностите на Шумен, а участие взема целият шуменски гарнизон – пехота, кавалерия, артилерия, инженерни части и т. н. В продължение на няколко дни край града се възпроизвежда истинска война. Постоянни гърмежи стряскат жителите на Шумен и околните села. Декорът наподобява истинско бойно поле, с окопи, редути, телени заграждения и всички необходими атрибути. Режисьорът Фаркаш не скрива възхищението си от българската армия за перфектното изпълнение на поверената й роля.
В края на септември снимките се пренасят във Варна. Тук е проведен кастинг за дубльори на главните герои, на които се явяват много млади айдъли, мечтаещи за шеметна кариера в киното. За дубльор на Адолф Волбрюк е избран шефът на варненската пожарна Гошо Вълков, за когото оригиналът казва, че все едно вижда себе си в огледалото. Във Варненския залив е възпроизведено морско сражение с участието на четирите български миноноспи „Дръзки“, „Смели“, „Строги“ и „Храбри“. Първите два играят японски бойни кораби, които нападат руските, т. е. последните два. Построени са огромни декори, сред които особено впечатление прави мостът, взривен в хода на сражението. Битката се наблюдава от брега от тълпи любопитни зяпачи.
Варненската преса отделя значително място на шумното събитие. Появяват се гръмки заглавия от типа „Варна-Холивуд“.
Премиерата на филма се провежда в края на същата година в кино „Маринян“ на бул. „Шан-з-елизе“ в Париж и се превръща в истинско събитие. Присъства целият европейски културен елит. По-големите български вестници изпращат кореспонденти във френската столица. Специално за вестник „Зора“ изгряващата френска кинозвезда Даниел Дарио дава интервю, а вестникът публикува нейна снимка с автограф: „На читателите на вестник „Зора“. „Аз съм очарована от моето пребиваване в България по време на снимането на сцени от филма „Порт Артур“ – заявява актрисата пред вестника. – Времето беше чудесно. Някои дни на нас ни се струваше, че се намираме на Ривиерата. Толкова чисто и синьо беше небето!“
Скоро филмът се появява и по българските кина. В претъпканите салони родните статисти задълбочено се взират в екрана с надеждата да се видят в някой кадър. А за българската армия, осакатена от Ньойския мирен договор, остава утехата, че нейният блясък е запечатан за поколенията поне на кинолента.
Меката на киното
През периода между двете световни войни най-големият производител на филми в Европа е УФА – Берлин, която в много отношения превъзхожда Холивуд, но поражението на Германия във Втората световна война изхвърля на бунището една значителна по количество и качество кинопродукция. филмите на УФА по онова време заемат водещо място и на родния кинопазар. По-старите поколения с тъга си спомнят разтърсващите драми с участието на Пола Негри, Лил Даговер, Вили Фрич, Марлене Дитрих и други германски звезди отпреди войната. Една от причините за големия интерес към немското довоенно кино е, че немалък брой филми са снимани у нас. Няколко суперпродукции от трийсетте години представят български пейзажи и образи.
Начало за руско-японската война
Порт Артур (Люйшун) е пристанищен град в Североизточен Китай, разположен на брега на Жълто море, в южната част на полуостров Лаодун.
Поради важното си стратегическо значение в края на XIX век градът се превръща в обект на завоевателни апетити от страна на Русия и Япония. През 1898 г. в пристанището се настаняват руската армия и флотът. На 26 януари 1904 г. градът е атакуван от японската флота, с което се слага началото на Руско-японската война. Тук се водят и най-кръвопролитните сражения от тази война. В началото на следващата година Порт Артур е превзет от японците. Войната завършва с поражение за Русия и става повод за първата руска революция (1905-1907).
Няма свързани публикации.
