На пръсти се броят произведенията на световната литература, в които присъстват българи и български теми, но все пак ги има. Един от най-популярните примери в това отношение е романът на Тургенев „В навечерието“, където главният герой е българинът Инсаров. Прототипът на този литературен образ е малко известният поет и преводач от средата на XIX век Николай Катранов.
„В навечерието“ е роман, чийто сюжет е почерпен от живота на прогресивната руска интелигенция през 50-те години на XIX век, т. е. малко преди голямата промяна – освобождаването на селяните от крепостна зависимост през 1861 г. Главната героиня Елена е млада и красива аристократка, осъзнала безсмислието на живота, който води.
Елена иска да избяга от своята духовно ерозирала среда. Тя търси нещо ново, различно и възвишено, на което да се отдаде и в което да открие смисъла на своето съществуване, и го намира в лицето на българина Инсаров. Той е млад студент, който се откроява със своя идеализъм и нравствена чистота. За разлика от масата тогавашни руски младежи нашенецът има ясна цел в живота – да работи за освобождението на своето отечество.
Между двамата пламва любов и Елена избягва с любимия си в България. Скоро след това Инсаров умира, но Елена отказва да се завърне в Русия. Тя вече е намерила смисъла на живота си в новата си родина. Така накратко протича действието в романа. Как Тургенев намира прототипа на своя герой? Известно е, че той не си измисля сам образите и сюжетите, а винаги използва действителни личности и събития.
Великият руски писател не е познавал лично Катранов, а научава за него малко след смъртта на последния. По онова време Тургенев, който е вече достатъчно известен писател, живее в родното си имение Спаское в Орловска губерния. Сред малкото хора, с които общувал, е младият богат земевладелец Василий Каратеев. Тогава избухва Кримската война и Каратеев е мобилизиран. Преди да замине, той дава на писателя една тетрадка от около 15 страници, в която описва своите преживявания от времето, когато бил студент в Московския университет. Богатият земевладелец Каратеев изразил надежда, че историята, която е разказал, ще послужи на Тургенев като сюжет за нов роман. Той му я предоставил, защото имал предчувствието, че няма да се върне жив от фронта.
В тетрадката Каратеев разказва за своята романтична любов с една московска красавица, която продължила до момента, в който в живота на момичето се появил българинът Николай Катранов. Аристократката не само се влюбила в нашенеца, но заминала с него за родното му място, а по-късно го следвала навсякъде до смъртта му.
Записките на Каратеев нямали художествена стойност. Историята се оказва много интересна за Тургенев, който вече си е изградил образа на главната героиня Елена, но му липсва подходящият мъж, в който тя да се влюби.
Ето героя, когото търся – възкликва писателят, след като прочита записките. Действително Катранов е много различен от масата млади руски интелигенти.
Сведенията от тетрадката се оказват напълно достатъчни за Тургенев и той не си прави труда да потърси допълнително данни за българина, каквито безспорно би могъл да получи от московските академични среди. Писателят хваща перото и се заема да изпълни последното желание на приятеля си. Каратеев наистина не се завръща от фронта. Неговата история оцелява благодарение на Тургенев. През 1859 г. той завършва новия си роман, отпечатан на следващата година. Критиката е без-пощадна. „В навечерието“ отстъпва значително по своите художествени достойнства на предишните Тургеневи творби „Записки на ловеца“, „Рудин“ и „Дворянско гнездо“ и т. н.
Стрелите са насочени най-вече срещу образа на Инсаров, който е доста суховат и схематичен. Като че ли руските критици най-много страдат от факта, че за главен герой в романа е избран един българин.
Защо българин, а не руснак – питат „доброжелателите“ на писателя. Отговорът на този дилетантски въпрос дава големият философ и литературен критик Добролюбов, който с тъга констатира, че в тогавашното руско общество няма такива целеустремени личности, такива „ентусиасти на делото“ като Инсаров.
Действително от художествена гледна точка романът съвсем не е най-доброто, което може да излезе изпод перото на Тургенев. Образът на Инсаров също не е особено сполучлив дори в сравнение с другите герои от романа. Може да се каже, че в него няма нищо българско, нищо типично за българин от онази епоха. Героят е изцяло моделиран от руската среда, в която е поставен. Но дори само фактът, че Тургенев го определя като българин, влагайки в тази характеристика много положителен смисъл, прави романа достатъчно ценен за нас.
Кой е той?
Малко се знае за краткия живот на поета Николай Катранов. Той е роден в Свищов през 1829 г. Учи в родния си град при известния по онова време даскал Христаки Павлович. През 1848 г. заминава за Русия, като по този начин се спасява от холерата, която погубва неговия учител.
На следващата година се записва да учи в Историко-филологическия факултет на Московския държавен университет като стипендиант на търговеца-меценат Иван Денкоглу. През 1853 г. се разболява от туберкулоза и заминава на лечение във Виена на разноски на Денкоглу. От Виена отива във Венеция, където умира на 5 май 1853 г.
За краткия си 24-годишен живот Катранов написва няколко стихотворения, напечатани един месец след смъртта му в „Цариградски вестник“. Превежда класически произведения, сред които поемата „Абидонската невеста“ на Байрон, стихове от Гьоте и Шилер и т. н. Събира български народни песни, публикувани след смъртта му от руския славист Безсонов.
ПИСАТЕЛЯТ И БЪЛГАРИЯ
Иван Сергеевич Тургенев (1818-1883) е един от големите руски писатели реалисти през Х^ век. За нас, българите, той е личност с изключителен принос за изграждане на позитивния ни имидж. Благодарение на него името „българин“ получава широка популярност. Образът на Инсаров не е единственото, което свързва великия руски писател с нашата страна. След потушаването на Априлското въстание Тургенев е един от най-активните защитници на българската кауза сред руската общественост. Тогава той написва стихотворението „Крокет в Уиндзор“, в което разобличава английската политика по Източния въпрос. Писателят поддържа връзка с много български интелектуалци от онова време и проявява постоянен интерес към българската проблематика.
Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!
Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК:
Приятно е ,че хората се интересуват от този въпрос, но това ВЕЧЕ не е сензация а доказан факт. И е писано доста по него и у нас, и в Русия.Не е ли по-важно да се издирват новитие неща-издирени и описани в статии и съобщения през последните години, т.е да се актуализира този важен за нас факт, за да се подчертае неговата непреходност. Инак всяко поколение ще преписва миналото и ще „открива кокелото като чудо“. Нека не забравяме, че по думите на самия Тургенев В Париж 1903 г.- министър Александър Людсканов ,чиято съпруга е дъщерята на Драган Цанков- Недялка / Неда/ Цанкова,е ЖИВОТО ПОТВЪРЖДЕНИЕ НА ОБРАЗА НА ИНСАРОВ !!Вече е писано и по този въпрос…Мога да ви помогна и с библиография…И все пак е чудесно, че има интерес!!
Помнех името Инсаров (което не звучи българско), но не можах да сетя за името на автора и заглавието на романа нито годината на изданието.
Благодаря на г-жа(?) Ани Калфова за информацията, но тя забрави да съобщи заглавието на романа. Освен това, името „Людсканов“ ми е съвсем непознато (в кое правителство?) или това е бълг. дипломат в Париж. Може да е писано „по този въпрос“, но писаното не е попаднало в полезрението ми.
В днешно време е добре да се пръсне малко светлина от ядрото към периферията, макар и снизходително.
Интересно: вие пишете анонимно. А искате подробна инфо от случаен браузер