Ана и Георги Кехайови, циркови артисти: Полет под купола – щастие за милиони

• Мистер Сенко и Лазар Добрич кръстници и кумове на трупата „Кехайови

• Колоната от 7 човешки ръста – не-достигнато и досега изпълнение

• Кръстиха звезда от съзвездието Орион на името на загиналата дъщеря Деси

• Петгодишният внук Максимус с мотоциклет в Глобуса на смъртта



Георги Кехайов е сред ветераните на българското цирково изкуство. Той е основател на трупа „Кехайови“, която има записани няколко рекорда в Книгата на Гинес, най-впечатляващият от които – колона от 7 човешки ръста. Със съпругата си Ана направили номерата въздушен балет и акробатичен ексцентрик. Трупата е носител на редица престижни световни награди и отличия.

Всичко започнало след една среща с корифеите на българския цирк Мистер Сенко, Силаги, Лазар Добрич и др. Те казали твърдо „да“ и младият Жоро Кехайов постъпил в трупа „Силаги“ като акробат и фенгер (лови-тьор) на лостове. С тази група започнал гастроли в големия цирк със световна слава – „Буш“.

„След 6 години участия ми дойде идеята да сформирам своя трупа – казва Георги Кехайов. – Връщайки се в София, видях на арената в трупа „Добрич“ моята половинка Ани. Тя беше едно сочно, хубаво и добро момиченце с дълга плитка. Казах на дядо Лазо: „Ще ти помагам, но да знаеш, че това момиченце ми харесва.

Той отвърна: „Ти си много добро момче и аз ще пазя момичето за тебе.“ От този момент започна нашата дружба с Ани и през 1967 г. се събрахме и направихме голяма сватба в Софийския цирк под ръководството на Лазар Добрич, Сенко и др.“

Окрилени от младостта и любовта, Ана и Георги Кехайови изработили своите номера – въздушен балет и акробатичен ексцентрик, с което се представили на Евровизия, Интервизия и на много гастроли в Сирия, Египет, Полша. „Хрумна ми идеята да събера възпитаниците на цирковата студия у нас и с тях направих една акробатична трупа – продължава разказа си Кехайов. – Видяха ни и ни харесаха световноизвестни импресарии, но момчетата трябваше за две години да отидат в казармата и затова през тези години ние с Ани ходихме по европейските вариетета и естради. Когато момчетата се върнаха през 1969 г., се възроди трупа „Кехайови“. Още с първото ни появяване на манежа дойдоха от американския цирк „Ринглинг“ и ни предложиха 3-годишен контракт. Там постигнахме върхови резултати – първия световен рекорд, записан в Книгата на Гинес беше с колона от 6 човешки ръста. След това си поставих задачата да направим четворно салто на висок першов стол. И това го демонстрирахме в Лос Анджелис.

Нашият номер не е подобрен и до ден днешен.

След това го показахме и в тогавашния Съветски съюз. После ни поканиха в „Ринглинг“ за още четири години. Поставих си за задача да направим номера не с шест човешки ръста, а със седем. Когато го правихме със салто мортале, ние пипахме горе купола на цирка.

И продължихме с гастроли по света и с участия в „Ринглинг“. Така продължихме до 1992 г., но на мен годините много ми напреднаха и започнах да усещам болки в хълбочните стави. Прехвърлих работата на по-младите хора, включително моите две дъщери – Деси и Гергана и племенника ми Силви. Създадохме номера хула хоп, който се изпълняваше от Деси. Тя завъртя около тялото си 15 обръча в Англия, а в Америка – 97. Накрая стигна до 102 обръча и този рекорд още стои в Книгата на Гинес.“

Когато Деси се омъжи, аз пристигнах в каляска с бял кон до арената, за да предам дъщеря си на нейния бъдещ съпруг. Това беше сензация в „Ринглинг“.

Историята на трупа „Кехайови“ продължава с Деспина – Деси и Гергана. Гергана също се омъжила. Зетьовете на Жоро и на Ани всъщност са братовчеди. Гергана се включила в много опасния номер с мотори в Глобуса на смъртта, а Деси направи въздушен балет под купола на цирка с платна. Но при едно неправилно монтиране на реквизита Деси падна от голяма височина и остана на място. „Тогава беше най-голямата загуба в нашия живот – казват Жоро и Ани. -Кръстиха звезда от съзвездието Орион на името на Деси“.

Петгодишният син на малката дъщеря Гергана – Максимус – получил малък мотоциклет „Сузуки“ от дядо си и баба си и го подкарал“. Предложиха му да кара този мотоциклет в Глобуса на смъртта и след двумесечни репетиции той излезе с този номер на манежа.

Преди две години бях закъсал със ставите – трудно можех да се движа, и в Щатите ми направиха операция при големи специалисти и сега ходя като момче – по 4 км на ден без бастун.

Веднъж в Бостън играехме номера със 7-те човешки ръста, но се катурнахме на манежа. Публиката извика и изтръпна. Аз прегърнах племенника си, който се настаняваше най-отгоре, целунах го и му казах:

„3а тази прекрасна публика дали сме в състояние още веднъж да направим това постижение?“ Той каза: „Вуйчо, прости ми. Аз ще го направя отново.“ Повторихме. И когато той кацна на колоната със 7-те човешки ръста, беше страхотно изживяване.

Ние застраховаме тези, които скачат най-горе на колоната – те са с предпазно въже. Защото от 13 метра да скочиш на манежа е много опасно. Другите слизат по пръта. Този трик се изпълнява с две лонджи. Те предпазват този, който е най-горе, и този, който скача. Нашата професия е рискова.“

– Преди да излезете на манежа, какво си казвате?

– Тупваме се по гърдите и казваме: „Приятна работа, момчета и момичета! И внимавайте!“ На ден имаме по два спектакъла, а в събота – по три. И на всяко едно представление трябва да показваш върхово постижение.

– Вероятно спазвате страхотен режим?

– Режимът – това е храната, спането, репетициите. Човек привиква, когато работи всекидневно. Минимум по една седмица се представяхме в големите зали. Ние не влизахме в зали с по-малко от 15 000 зрители. Защото не е рентабилно, а в програмата участват 400 човека изпълнители и технически персонал. Влакът, с който се придвиждвахме от град до град, беше 3,5 км дълъг. Всички се натоварвахме на него. Храната се готвеше от моята съпруга за трупата. Имаше при нас деца на по 10-11 години. Ходехме в гимнастически салони и което дете не е в обсега на олимпийски надежди, го вземахме при нас. Така си подбирахме кадри. Казахме на майките и бащите им, че ги вземаме под наше ведомство и им ставаме де факто родители. Ще ги храним, ще им купуваме каквото трябва и останалите пари ще им внасяме в банката. През моите ръце са минали над 45 човека артисти. И това в продължение на 22 години.

В момента трупа „Кехайови“ не съществува, но децата и внуците ни продължават нашето дело. Моят внук Сиан, син на дъщеря ми Деси, сънува сън как майка му се явява като водно конче и през една дупчица на цирковото шапито му казва: „Сиане, ти ще бъдеш голям артист. Мама ще го заведе на цирк.“ В съня му тя го докосва с една пръчица и го завежда в цирк. Така започва сега реалното ново представление.

– „За 70-годишнината на моя съпруг – казва Ана Кехайова – му направих изненада в телевизионното предаване „Море от любов“. 42 години имаме семеен живот, а от 44 сме заедно. Аз играех и балет, и в цирк „Добрич“. Бях солистка в балета, играх пред Тодор Живков в Софийската опера. Майка ми и баща ми казаха: „Какво? Циркова артистка? Никога!“ Аз им отвърнах: „Само нека да пробвам.“ И така – та до днес. Мъжът ми се изявява и като комик. Аз стоях в публиката като обикновен зрител и той кани някой да го снима на манежа. Избира мен и ме кани настойчиво. Щом стъпя на манежа, си свалям дрехите и оставям по костюм и започва заедно номерът ни.“

Включете се в нашата група във Фейсбук:
Ана и Георги Кехайови, циркови артисти: Полет под купола – щастие за милиони
Гласувайте за статията

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *