Тайният извор на манастира в Голямо Буково

Някога Св. Григорий тръгнал от Синайската планина, за да търси късче земя за своя скрита обител. Преминал с кораб покрай Константинопол, стигнал до Созопол и тръгнал навътре, в Странджа планина. Харесал едно красиво място, което се намирало между българската и византийската граница. И намерил бързо свой последовател и съмишленик, Теодосий Търновски, който му съдействал за помощта на царя – Иван-Александър. Събрани били необходимите средства и скоро след това градежът започнал.

Това е легендата за възникването на единствения в пределите на Странджа действащ манастир.

Основан е, според устното предание, през XIV век. Намира се в пределите на с. Голямо Буково и носи името „Св. Живоприемний източник“. Разстоянието от общинския център град Средец е 18 км. Ако тръгнете с автомобил, трябва да знаете, че отбивката е наляво, при Вълчановското ханче. Пътуването в южна посока означава 14 км сред пределите на красивата планина. Местността е Осман баир, на 4 км от селото. Наблизо е границата с Турция, а разстоянието до областния център Бургас е 64 км.

Знае се също, че по време на турското робство светата обител е в руини, напълно потънала в разрушенията на забравата. Около 400 г. е било така, съществувал е само смътен спомен за някогашното величие на манастира – средище на исихазма, в което е кипяла книжовна дейност и вълнуващо общение с Бога.

Веднъж, през 1872 г, в съня на Коста Янов, жител на с. Коджа бук (старото име на Голямо Буково) се явила Св. Богородица. Повелила му да отиде в местността Големият змейлак, за да открие мястото на стария манастир. Той обаче не повярвал на съня си и не отишъл. Появила му се втори път Божията майка, смъмрила го в съня му и му казала: „За твоето неверие ще бъдеш зле наказан“.

Така и станало, уверява архимандрит Евтимий, сегашният игумен на манастира. Коста Янов легнал болен, целият в рани и струпеи, тежко болен, неподвижен. И пак му се явила Богородица, като този трети и последен път му рекла, че ще оздравее, ако отиде на святото място и се измие с вода от лечебния извор…

Смята се, че водата, която извира отвън, пред църквата, идва от олтара. От своеобразното горско кладенче. Лековита е до ден днешен, а в ония далечни години е помогнала на Коста да се изцери, да повярва и да даде обет – че ще възстанови някогашния манастир на исихастите. Така и станало. Отишъл той в близкото с. Варовник, представил се на местните турски управници, които след дълго умуване се съгласили да присъстват на разкопаването на святото място. В уречения ден, неделя, осмина техни представители наблюдавали как 40-ина местни жители с подръчни средства чистят около извора лечебен. И надвечер открили там – заровени – смачкана пиринчена кадилница, стъкла от счупени кандила железен кръст! C множество красиви кръстове е обсипана желязната врата на Горнобуковския манастир. Църквата е в далечния край на обградения в красотата двор, строена от тревненския майстор Колю Радев (1878 г). А в горната част се издига и разрушената каменна сграда на някогашния метох, строен пък от отец Рафаил, участник в Илинденско-Преображенското въстание. Пътеката, водеща към храма, е права и дълга около 50-ина метра. Няколко малки камбани са закачени на едно от дърветата наоколо, а най-голямата е поставена под своеобразна желязна пирамида. Можете да поседнете в дървената беседка вляво, да постоите в покоите на зеленината наоколо и да подишате чистия въздух. Пред храма е лековитият извор, а няколко стъпала водят надолу – към тайните му. Можете да я вкусите, да се облеете, да напълните своята съдинка. Църквата е малка и впечатлява с няколкото външни стенописи. Над малката дървена вратичка е поставен стар надпис, в който е изписана годината 1873-та – лятото на възстановяването му. Влизането в пределите на храма е потапяне в библейските сцени, дело на Георги и Нели Диневи.

Водата излекувала слепец

Защо манастирът носи това име обяснява архимандрит Евтимий. Всъщност той е човекът, на когото се дължи новото възкръсване на обителта. След петдесетината години тоталитарно нехайство, занемареност и дори използването му единствено като място за подслон на тукашните кози и овци… „През V век византиецът Лъв Меркер попаднал в пустинята и срещнал слепец. Изгубили се и двамата, а и невероятна жажда ги измъчвала. Явила им се тогава Св. Богородица и насочила Лъв към място с вода, като му обяснила, че с малко калчица трябва да намаже очите на слепеца, за да се излекува от недъга си. Така и станало – двамата се спасили, а незрящият прогледнал. След известно време Лъв станал император на Византия и в знак на благодарност за дарения си нов живот разпоредил петъкът след Великден да се чества като празник на Св. Богородица – под името „Св. Живоприемний (животворен) източник“.

Дали е било вярно, никой не може да каже със сигурност. Такова е преданието, съхранено в тази част на Странджа, където надморската височина на малките красиви хълмчета е около. 360-550 метра. Наблизо са селата Кирово, Тракийци, Горно Ябълково, Долно Ябълково, Белеврен, Граничар. Това е и някогашната гранична зона, потънала във вековни дъбови гори. Зелена шир, в която са скрити тракийски долмени и светилища, редки птици и великолепни възможности за съзерцание на природата.