
Още древните хора са познавали мистичното значение на Пентаграма.
Според учениците на Петър Дънов Пентаграмът представлява пътят, който трябва да извърви всеки един от тях, за да познае съвършенството. Пентаграмът е самият човек, това как той мисли и чувства.
На практика Пентаграмът се състои от три части.
Външният му кръг символизира пътя на човек, извървял едва няколко крачки по посока на развитието си. Във външния кръг място намират пет картини:
Сабята е пътят на насилието. Когато душата е все още млада и неопитна, човек постига целите си чрез насилие, смята, че всичко му е позволено.
Чашата олицетворява заслуженото порицание. Всеки, които употреби насилие, го застига назказание. На практика чашата е образът на страданието. Страданието показва на човек, че е сгрешил, дарява му съзнанието как да постъпва правилно. Страданието е и единственият път към любовта.
Книгата следва след страданието, защото изпитал болката, човек започва да се учи. Опознава книгата на живота, правилата, по които съществува светът, и прави опити да ги следва. Но книгата му разкрива едва първите житейски уроци.

Свещта е необходима, за да освети книгата, да даде просветление. Чрез нея съзнанието се озарява, започва да разбира красотата на Божествения план.
Жезълът е този, които символизира малкото власт, която е получил човек, след като е прочел книгата. След като е опознал правилата на живота, човек се опитва да владее и себе си, и малка част от света около себе си. Дънов обяснява жезъла с думите:“Човек трябва да стане цар, но цар на себе си, да владее себе си.”
Освен това жезълът символизира достигната възможност човек да манипулира случващото се около него.
Именно жезълът затваря външния кръг в човешкото развитие. Развитието на светския човек.
(Следва продължение)
Чудеса.net