Икона на Богородица изпълнява желаното

Икона на света Богородица от Арбанашкия манастир „Св. Никола“ изпълнява съкровените желания на вярващите. Реликвата попадна­ла в храма по не­ведоми пътища, но вече няколко века привлича със сили­те си всички, които искат да имат дете или да се справят с болести и труд­ности, узнахме от в.“Уикенд“.

Достатъчно е човек да се помоли на иконата и да запали свещ пред нея, за да получи знак дали Бого­родица ще му помогне. Ако желанието му е праведно и с благородни подбуди, тя ще чуе молитвите му. Тога­ва той ще долепи монета до ръката й в знак на бла­годарност и ако парата се залепи, значи молбите му са чути. Ако Богородица не вземе монетата – то тога­ва човекът, който отправя желанието си към нея, трябва първо да се пречисти, да изповяда греховете си, да осъзнае грешките си и чак тогава да се върне при иконата.

В малката църква „Св. Никола“ си спомнят за много случаи, при които монетата е залепвала за иконата, а благодарни­те хора са се връщали в храма, за да направят парично дарение или да донесат подаръци. Почти всички по-малки икони около тази на Богороди­ца са от щастливи роди­тели, които са се сдобили с дете или вярващи, чийто близък е бил изцерен. Към всяка от тях е прикрепено малко етикетче, което напомня на всички след­ващи, че само със силна вяра и благородни подбуди ще успеят да измолят най-желаното от тях.

„Имаше една жена, коя­то дълги години не е може­ла да зачене дете. Мъжът й си имаше дечица от друг брак и за него не беше толкова важно да си имат наследници.Тя обаче мно­го искаше да стане майка. Колко време е прекарала тук, не мога да кажа, но години след това се върна с малко момиченце и му обясни, че тук я е измо­лила от Богородица“, раз­крива една от монахините в обителта.

Тя разкрива, че за вре­мето, в което е била близо до иконата, е успяла да се срещне с много нуждаещи се хора, които са намерили покой в църквата „Св. Никола“. Повечето от тях дори си имат дата, на която всяка година посещават ма­настира, за да благодарят за всичко, което са получи­ли от чудодейната икона. Храмът е построен по вре­мето на Асеневци и след падането на българската столица Търново в 1393 г. – разрушен от турците. При възстановяването му е вдигнат и параклиса „Св. Илия“, чиито стенописи са запазени и до днес.

Според уредничките именно в този параклис собственикът на „Мултигруп“ Илия Павлов се е молил при всяко свое посещение в Арбанаси. Понякога покойният милионер пристигал с ескорт от София само за да прекара няколко часа в усамотение в параклиса. Разбира се, щом научил за поверието, че се иска нещо от Бого­родица и се лепи пара на иконата й, дори той опитал късмета си.

„Повечето хора, които идват в църк­вата, са привлече­ни от легендата за чудотворната ико­на и искат бързо да получат това, което им трябва. Малцина знаят, че храмът е толкова ценен и важен не само заради тези реликви, но и за­ради факта, че тук са търсили подслон много революци­онери“, разкрива монахинята.

В църковните ар­хиви се споменава, че след като през 1798 г. при кърджа­лийско нападение църквата е била огра­бена и почти разрушена. По инициатива на отец Зотик от Преображенския манастир със сред­ства, събрани от местното население, се извършва ново обновление на хра­ма. Именно тогава на те­риторията на манастира са били построени жи­лищните сгради и дворът бил ограден със зид. Така светата обител е станала добро място за убежище на различни революционе­ри, минаващи през Стара планина, за да дирят съ­мишленици и да основават бунтовнически клубове.

През 60-те години на XIX в. в манастира живели око­ло 30 монахини и макар че бил девически, често бил посещаван от революци­онните дейци като Васил Левски, Матей Преображенски, Стефан Стамболов и поп Харитон. Сега го­ляма част от земите около храма са раздадени и не са собственост на църквата. Въпреки това монахините разкриват, че най-голяма­та ценност е чудодейната икона на Богородица, ко­ято помага на хората да станат по-добри.

„Много хора идват в църквата само за да за­палят свещ, без да искат нещо конкретно от Бого­родица. На излизане често споделят, че са успели да открият това, което търсят само след няколко мину­ти, прекарани в молитва“, обобщава една от служи­телките в Арбанашкия манастир.