Чудеса.net
В пътя си към рая душата преминава през неугасимия огън на обвиняващата съвест
На всяка Задушница имаме връзка с нашите покойници. В дните събота и неделя също, защото двата дни са определени за тях – през първия ни навестяват, а през втория си заминават, казва д-р Захари Валоа.
Затова трябва да се възползваме от тази възможност за взаимната помощ, която можем да си окажем. И особено ако не гледаме на тях като на мъртви, защото, както ни казва Христос, Той е Бог на живи, а не на мъртви. В този смисъл всеки, който е спазил Неговите закони, независимо в коя небесна астрала е стигнала душата му, е жив.
А за „мъртви” се смятат тези души, които са преминали през Реката на забравата и отиват към Огненото езеро, в което се пречистват.
Душите пият от тази река на забравата и когато отиват към по-висшите плоскости, и когато се връщат към земните. В пътя си нагоре – да не пренасят земните негативи и страсти, а в пътя си надолу – да си спомнят за близките, да ги напътстват. Реката на забравата изчиства наслоенията от миналото, защото след нея има само настояще, душата отива в безвремието. Нашите минути там могат да изглеждат като векове.
Това изкривяване на времето в Библията е наречено Пропастта между Рая и Ада, в Кабала пък се обозначава с името Даат.
Между третата Сефира Бина и четвъртата Хесед от Дървото на Живота се простира огромна пропаст, наречена “Бездната“ /Лол хд/, която бележи ясното разграничение разликата на нивата на съществуване. Тази бездна е известна като Невидимата сефира – Даат.
И Архангел с меч пази нейните подстъпи, врати. Времева пропаст се намира и между небесната и земната плоскост и тя не се преминава без съответното разрешение. Когато душата, минавайки през Реката на забравата, се връща на земята, тя си връща познанието, приема ментално тяло, „намята” се с „мантията” на разума.
В този си път тя поема от всички астрали до земната „дрехи” от ментална, астрална, етерна материя, за да стане видима. Връща си и миналото, и спомените.
А когато отива към по-висшите плоскости, сякаш отлюспва своите фини тела. Една след една се разрушават нейните обвивки.
- Когато душата се отдели, етерната й обвивка, която осигурява клетъчното горене, се разрушава. И енергията от този разпад се отдава на стихиите, на Гея, на Земята.
- Астралното тяло/нисше и висше/ също се разгражда.
- Менталното тяло също се нихилира, а неговата енергия захранва източника на новите души.
- Остава само Семенния атом на душата и само той отива в Рая. Но понякога, когато не е изпълнил предназначението си, и той може да се разгради, но пък така душата стига еволюционно до съвършенство. Когато и той премине през Огненото езеро, така наречената Втора смърт, се стига до още по-голямо облагородяване.
Човекът, казва д-р Захари Валоа, е съвкупност от няколко вибриращи потенции: физическо тяло, което при смъртта се разлага и елементите му преминават в природата; астрално тяло, също се разлага, елементите му преминават в астралния подлунен свят; ментално тяло, при разлагането му елементите преминават в сферите на ментала. И причинно тяло, неподдаващо се на унищожение, единствено с него човек навлиза в Рая, във висшите еманации на духа.
Затова може да се превъплъти само нещо, което не е унищожено, т.е – духа.
Ето защо няма прераждане, а има превъплъщение на душите.
Това е добре илюстрирано в притчата за Сеяча от Новия Завет. Той въплъщава своите искрички на различни времеви плоскости, като по този начин те получават необходимата еволюционна вълна на Посвещение. Тези, които издържат „изпитите”, влизат свободно в Рая – мястото на идеалните форми. Останалите души преминават период на изчистване през Огненото езеро до пълна ликвидация на техните паметови особености.
Душата никога не се преражда, казва д-р Захари Валоа, тя се въплъщава във физическо тяло, след години се развъплъщава и преминава в секторите за пречистване- Божидарници, в Рая или Ада /за непоправимите души/. Това са места за временно пребиваване на душата до Второто Пришествие на Христа, когато ще се проведе Генералното отваряне на „досиетата” на душите и ще се отреди окончателното им място за пребиваване.
В книгите на Еклисиаст се твърди, че след смъртта душата отива в Ада, а духа – в Рая.
А в трудовете на св. Ефрем Сирин се говори, че духовната опитност, наречена „дух“, след смъртта на тялото преминава единствено във висшите сфери на пребиваване.
След смъртта на физическото тяло душата преминава през зоните на изпитания и страдания.
Първата Зона, до която се докосва душата, по време на плуването си по Реката на забравата това е брегът на Долината на Смъртната сянка. За нея се споменава в „Книга на Еклисиаста”, „Премъдрост Соломонова”, „Псалтир” на Давид, както и на много други места в Библията. В тази сфера, според окултизма, се изисква отчет на душите за техните провинения, за пролятата кръв /убийство на жива душа/ по време на тяхното предсъществуване. Както и за т.н. „платена” кръв при закупуването на жертваното животно. Като част от стойността на цената покрива акта на отнемането на живот от страна касапина. Т.е. купувачът на месен продукт е платил за самото убийство на животното.
По време на това обследване, душата в тази Долина усеща болката, причинена от отнемането на жизнената сила на друго дишащо същество. Тя едва сега разбира че груповият дух на животното не се различава като субект съществено от този на човешкия. Душата колабира от болка, тъй като разбира, че съзнателно е нарушила вселенските норми на поведение. Тук тя трябва да намери компромис с обвиняващия групов дух, като приема условия за отработване на тази карма в следващи свои превъплъщения. И след като се обвърже с подобен кармичен обет, преминава по-нататък по Реката, стигайки до мястото, наречено Чистилище, Божидарници, които са 40 на брой/ от 10-я нататък са светли/ при венчаните и 20 при невстъпилите в брак.
Това са зони, където душата трябва да си припомни в подробности своето минало битие. Тук тя отново се фокусира върху болката, която е причинила чрез своите действия и мисли на себеподобните си братя и сестри, съседи, съграждани, чужденци. Това място е изпълнено с мрак, ужаси, бури, студ или жега. Защото тук бушува „неугасимият“ огън на обвиняващата съвест. Място, където се изплаща напълно дълга към Небето.
Струва си да видите и:
Душите със сходни разбирания и ценностна система биват отвеждани на еднакви места в зоните на Божидарниците.
Така престоят им тук ще се определя от постъпките, мислите и чувствата на душите в тяхното земно съществуване. Ако в него са спазвали необходимите морални и правни норми на поведение, преминават през Реката на забравата и Божидарниците в едно полусънно състояние, без да усещат страдание. Става така, защото са разпънали страстите си. Астралните им тела изглеждат почти безцветни и ефирни на фона на постоянно излъчвашите се аурични струи от вътрешните им тела. А болка се усеща само тогава, когато астралното тяло е неразградено, затъмнено от нечисти мисли и пороци.
На празника на Архангел Михаил си припомняме, че той първо е изчистил небето от нечистите духове,
но тъй като те досега са населявали земята, водните басейни, вече започва да ги изгонва извън земята, въпреки че тук те не могат да въздействат върху човека без съответния разрешителен режим от небето. И това става, след като се премине през установяване на вината и осъждането й.
Припомняме си също, че всяко разплащане с това, с което сме се провинили, ни носи лечебен ефект, защото така се разделяме със своите слаби страни. Стига да научаваме уроците си и да не се връщаме отново към тях. Да помним случилото се, да следим за постъпките, чувствата си, мислите си и да искаме прошка от Бога и за най-малките си провинения, ни уверява д-р Захари Валоа.
Лияна Фероли
