Как изглежда адът при Данте и в християнството. Как е устроен?

Ад очаква неправедните. Общият гроб. Блаженство или вечни мъки. Реалност или усещане за реалност. „Вярвам – не вярвам“. Кошмарите на деветте кръга по Данте. В най-дълбоката бездна на ада

Още в текста: Луцифер гризе главите на най-великите предатели. 12-те зодии в 9-те кръга на ада. Дан Браун и неговият „Ад“ , или „Шифърът на Данте“. Земята – адът на друга планета?

Подземното царство на Сатаната

Адът. Кой ад? Въпросът е логичен. Защото има много отговори. Адът – в отвъдното, там – където… Адът – в нашите души, там – където… Адът – в „Ад“, първата част на „Божествена комедия“ на Данте Алигиери.

Адът. Онова място (къде точно е то?), където се наказват греховете. Този „образ“ има много лица. Защото откакто светът е светло място за живот, битуват различни мнения и вярвания за тъмното отвъд. Появяват се и противоположните смислови „двойки“: живот и смърт, тяло и дух, добро и зло, светло и тъмно, горе и долу…

Адът и неговите религиозни и светски синоними.

Ад: Подземно царство, Пъкъл, Преизподня, Чистилище…

Ад: Sheol (шеол) – от иврит, Hades (хадес) – от гръцки, Hel (хел) – от староанглийски.

Ад: Общият гроб на човечеството – и за добрите, и лошите хора – четем в Библията

Имаме ли избор

Идеята за ада се опира на мирогледа за добро и зло, той пък е водещ в мислите и представите на човечеството в хилядолетната му история – изводът е на историци, философи и теолози. На везните са поставени две крайни схващания за живота. Едното – веднъж завинаги, тук и сега, после няма нищо. Идеята за безнаказаността. Другото – душата е безсмъртна, тялото тленно. Идеята за смирението. Имаме ли избор? Вечно блаженство или вечни мъки.

Адът: усещане, реалност?

Според Св. Писание грешниците в ада са „мъчени денем и нощем до вечни векове”. Адът е място на мъки с „огън и жупел“, където „димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове”. Това е „огнено жупелно езеро”, където грешните хора са подложени на „срам“ и „вечно презрение“, където „червеят им не умира и огънят не угасва” (Евангелията на св. св. Матей, Данаил, Марко, Лука, Матей; „Солунци“, „Откровение“). Не е ли това свръхразумно и свръхсетивно?

Адът – усещане за ад, преживяване на ад.

Адът е сътворена реалност – вярват католиците. Според тях онези, които са в ада, няма да виждат Бога. Ще го виждат, но като „огън, който изтребя“, опонират православните християни.

Адът – истинският ад, който сами сме създали.

Вярата в проценти

36 % от българите вярват, че има Ад и Рай, малко повече от 42 не вярват. Тези резултати от проучване на изследователския център „Тренд“ са публикувани в „24 часа“. Вестникът цитира и Pew Research Center ( 2014 г.), според който 72 процента от запитаните американци вярват, че в рая за вечен живот отиват праведните. 58 на сто са убедени, че адът е вечен – за непокаялите се грешници и за умрелите.
Дали нашият разум има силата да понесе идеята за ада?

Данте: Адът без надежда, с 9 кръга

„Надежда всяка тука оставете“ – предупреждава ни великият ренесансов поет Данте Алигиери (1265 – 1321) преди да ни въвлече в кошмарите на деветте кръга на своя „Ад“.

• Първи кръг – за езичници. Тук Данте е събрал велики поети и философи от древността и доста исторически личности: Омир, Сократ, Аристотел, Платон, Юлий Цезар…
• Втори кръг – за сладострастници. Заради греховната си любов приживе, тук се въртят Клеопатра, хубавата Елена, Семирамида, Ахи и Парис.
• Трети кръг – за лакомници. Да си чревоугодник е не по-малко грешно, според Данте.
• Четвърти кръг – за скъперници и прахосници. Тях поетът е наказал да се измъчват взаимно.
• Пети кръг – за гневни и лениви.
• Шести кръг – за епикурейци и еретици.
• Седми кръг – неговите три по-малки концентрични кръга са за съгрешилите пред ближния, Бога, природата и обществото. Тук има отделно място за самоубийците; тях въображението на автора е превърнало в сухи дънери.
• Осми кръг – тук лукавството е събрало в адовата центрофуга злоупотребили магове и пророци, алхимици и всякакви фалшификатори, крадци, продажници и търговци на свещени предмети.
• Девети кръг – за предатели и изменници, най-големият грях според Данте. Той поставя в най-тъмната и в най-дълбоката бездна в този кръг на ада Луцифер, като символ въобще на човешкото предателство. Затова и поетът го е хиперболизирал – Луцифер гризе главите на най-великите изменници: Юда, Брут и Касий.

Метафората на ужасяващата преизподня в „Ад“ на Данте е толкова мощна, че адът напуска абстрактното поле и придобива физически очертания. От осезаемо място пъкълът се превръща в реалност. Какво се случва? Хиляди поемат към католическите църкви, за да се покаят.

И Зодиакът се завърта в 9-те кръга

Без да се превръщаме в богохулници, но и без да губим чувството си за хумор, можем да се позабавляваме. Ще „преминем“ през 9-те кръга на Ада (според Данте), като си нахлупим „шапки невидимки“, на които са извезани 12-те зодиакални знака. Знаем си кривиците, знаем си и зодията, но не знаем какви наказания и в кой кръг на Ада ни очакват.

А те са:

1. Овните са наказани да отидат в Петия кръг, защото там са гневящите и ругаещите се. Страдат, накиснати до шия в реката на смъртта Стикс.
2. Телците, като прословути лакомници, са наказани да лазят в калта под шибащ студен дъжд и пред отворената паст на триглавото куче Цербер в Третия кръг на Ада.
3. Близнаците ще се намерят в трета яма (една от десетте „Проклети ями“) в Осми кръг, закопани с главите надолу и стърчащи пети, облизвани от пламъци. Защото на земята те са търгували с индулгенции, продавали са свещени предмети (симония се нарича това).
4. Раците – за тях е деветата яма в Осми кръг. Там са онези, които сеят раздори – между близки, в обществото и в държавата. Дяволът разсича телата им, а след като зараснат, пак ги секат.
5. Лъвовете – ще ги открием в Седми кръг, в трети отдел – там е за онези, които са грешни както пред Бога, природата, така и пред човечеството. Тук те бягат неспирно, а отгоре им дяволите сипят стрели.
6. Девите – в Четвърти кръг, където са и скъперниците, и прахосниците. Те неспирно тикат тежести с гърдите си един срещу друг и взаимно се проклинат.
7. Везните – Осми кръг, шеста яма: за лицемерите. Наказани са едва-едва да се движат, защото са облечени в тежки, заради подплатените с олово, златно везани мантии.
8. Скорпионите – за онези, приживе сладострастници от този знак, е Вторият кръг – с мощен ураган, напомнящ за силата на страстите; а друг вид скорпиони са в четвъртата яма на Осмия кръг, където се въртят магове и пророци с нечиста съвест.
9. Стрелците са наказани да обикалят в 10-те ями на Осмия кръг – авантюризмът им ги води тук, но и още много други „дребни“ грехове ще изкупват те във вряща смола или под изгарящи пламъци.
10. Козирозите – безбожници и епикурейци от този зодиакален знак са хвърлени зад високата и непристъпна стена на Шестия кръг. Неспирен адски огън в дълбоки трапове гори душите им.
11. Водолеи изпълват четирите концентрични кръга на Деветия кръг – заради неверността им към приятели, род и родина – тук те замръзват в ледените води на река Кокит. Е, поне не са в най-тъмната част на този кръг, където е наказан Луцифер да къса с трите си усти главите на Юда, Брут и Касий.
12. Рибите – заради пословичната им приживе леност са потопени – без да могат да си поемат дъх – под тинята на река Стикс в Пети кръг. А Риби – медиуми, с не особено нечиста съвест, ще споделят четвъртата яма на Осмия кръг с някои побратими Скорпиони.

Адът, ако е физическа реалност, се намира:

• Под земята. Това е най-разпространеното предположение за физическото място на преизподнята (по подобие и на описанието на Данте). Горещата лава във вътрешността на планетата поглъща грешниците след смъртта им. Та нали пъкълът, според Библията, е „огнени езера“?
• Под Йерусалим, на 450 мили надолу в земята. И адът е разделен на няколко слоя. Констатацията е на „бащата на съвременната наука“ Галилео Галилей.
• Дълбоко в недрата на земята, където температурата е над 455 градуса. Това е според испанските учени Мира Перез и Хосе Вин, цитирани от много медии. С високата температура изследователите направиха препратка към Библията, където е казано, че море от сяра (а тя се топи при същата температура) изгаря грешниците.
• На 5000 метра в дълбочина – дотук засега стигна наддаването в метри на различни изследователи за подземното разположение на преизподнята.
• В центъра на Слънцето – там е пъкълът, според друга теза в съвременната наука, подхранвана от американски учени. Те се позовават на „свидетелства“ на два различни екипажа на космически кораби, изстреляни от САЩ. Астронавтите съобщили за огнени стълбове и за мъртъвци, които говорят, за гърчещи се във вихрещи се пламъци човешки лица.

Портали към Ада

Пещерите, действащите вулкани и застиналите кратери са идеалните места за входове към Подземното царство. Япония, Китай, Никарагуа, Индонезия, Филипините, Исландия, Мексико, Италия… са конкретните дестинации, към които ни насочват геолози, географи и… туристически агенции.

И на Балканите:

• Нос Тераро в Пелопонес – най-южната точка на континентална Европа;
• Памуккале в Турция – с неговите белоснежни скални грамади;
• Дяволското гърло – уникалната пещера, недалеч от родопския град Девин. Отдавна спелеолози са установили тук дълбоки и дълги лабиринти, през които подземната река тече повече от час преди да излезе на повърхността. От Дяволското гърло Орфей слязъл в царството на Хадес при своята Евридика, гласи известната легенда за двамата влюбени.

Всеизгарящият огън

Мрачният и потресаващ със зловещите си метафори шедьовър на Данте – „Ад“, не е сам в литературната история. Седем века след него горещият език на всеизгарящия огън на пъкъла „близна“ и Дан Браун.

По подобие на бестселъра си „Шифърът на Леонардо“ американецът би могъл да озаглави романа си „Ад“ „Шифърът на Данте“. Заради стихове от Дантевия „Ад“, които използва като шифър за разгадаване на ренесансови творби.

Няма загадки, нито препратки в мисълта на Бърнард Шоу, за когото „пътят към ада е постлан с добри намерения“. Едва ли има сатирик, който да не е разрошвал с острото си перо образа на ада.

Едни афоризми ни натъжават, други ни развеселяват, но всички ни подтикват към размисъл. За това, което сме и бихме могли да сме тук и сега, и каквито ще бъдем – там, после. За истинския и въображаемия ад.

Привилегия за вярващите са мъките на ада – безмилостен е немският сатирик Габриел Лауб. Земята би била рай, ако не бяха хората – възкликва руският писател Аркадий Давидович. Подвижни са – според полския сатирик Станислав Йежи Лец, границите между рая и ада. Но те винаги минават през нас — уточнява майсторът на афоризми. А ада категорично определя като „Път за никъде!“.

Марк Твен не би искал да си разваля отношенията нито с рая, нито с ада – според веселото му признание, защото и на двете места имал много приятели.

„Ами ако Земята е адът на някоя друга планета?“ — този риторичен въпрос на британския писател от 20 век Олдъс Хъксли очертава 10-и кръг. Нова, зловеща добавка към другите девет от „Ад“ на Данте Алигиери.