Димитровден. Празникът и как го отбелязваме

Димитровден в календара; кои са именниците. Кога е по стар стил? Какво си пожелаваме на този ден. Обичаи и традиции; трапеза за празника. Свети Димитър; денят и приближаващата Архангелова задушница

Димитровден: празникът е на прага, да го посрещнем на 26 октомври! Тази дата е “закована” в църковния календар не само за 2019 година; Свети Димитър Солунски (Великомъченик Димитрий Мироточец) винаги се почита в този ден (imenata.com).

Какво знаем и какво още можем да научим за светеца, за народните вярвания и обичаи, за това – какво е Димитровден в съзнанието на днешния българин?

Кой празнува на Димитровден?

Първото, което си мислим, са хората с име Димитър и производните му. Но същевременно беглата справка в мрежата допълва, че това е още градски празник на Айтос, Сливен, Видин и Радомир. В по-ново време денят е обявен и за професионален празник на металурзи, ковачи, техници и…инженери. Звучи малко необичайно, но със сигурност именуването следва някаква актуална за времето си логика.

• Любопитно е да допълним и това, че Димитровден бележи края на активния земеделски сезон: етнографският поглед към темата го описва като време да се приключи с есенната оран, с приготвянето на дърва за зимата. Фолклорно: чорбаджията се разплащал с ратаите си, давал им заработените пари и един чифт цървули и определял кой от тях ще му работи и напролет.

Православната църква има специално отношение към Свети Димитър; почит към него отдават освен нас – също и сърби, руснаци и гърци.

Именници

Обяснимо – Димитровден за нас е преди всичко роднината, приятелят, колегата със същото име или с производните му. Празнуват не само Димитър и Димитрина, но също Димитрия, Димо, Димчо, Дима, Димка, Митко, Митка, Митра, Мита, Димана, Димислава, Димитра, Димитричка; някои източници сочат още Диан/ Диана и Диян/ Дияна (wikipedia.org).

Кога е Димитровден по старо (стар стил)?

Димитровден по стар стил е на 8 ноември. По-възрастните българи винаги сравняват есенните празници по двата стила. Важно е за…киселото зеле! Според старите практики кацата със зелките се реди след Димитровден, за да е готов продуктът за Коледа. При топла есен като сегашната има риск: ако тази дейност се ориентира по новия календар, зелето ще втаса твърде рано и може да се похаби!

Поздравителни картички за Димитровден

Виртуалните поздравителни картички са решение за онези, които искат да уважат близък човек за Димитровден. Има готови варианти, които просто трябва да се адресират – и такива, при които е необходимо да се измисли собствено пожелание. Образците дават възможност да се избере класическа рисунка с иконния образ на светеца; избражение на трапеза, есенни цветя, композиция с вино и плодове – за приятел или любим човек. Възможности за намиране на подходящата картичка има в специализирани сайтове като lazara.bg, kartichki.bg, pozdravi.net, pojelaniqta.com.

Пожелания за Димитровден. Честит имен ден!

Пожеланията за имен ден са нещо приятно за ухото на получателя – когато са искрени и от добронамерен “изпращач”. За този, който честити, съчиняването на тези пожелания може да е лесно и от сърце; може и да е сериозна и мъчителна задача. Особено ако се прави по принуда.

Какво и как пожелаваме на Димитровците за именния им ден?

Ето ви лесен, неутрален и безпогрешен вариант: “Бъди здрав (здрава)”!

Друга възможност е връзката със светеца, чието име носи нашият герой: “Нека Свети Димитър те закриля, нека небето те дари със светли дни!”

Ето и по-витиевата честитка по стандарт на pojelaniqta.com:

“Зад името си стой, достоен бъди.
Обединявай хората, не се занимавай със сплетни,
защото Димитър си ти –
победоносец бъди!
Честит имен ден!”

Въпрос на избор!

Какво се готви на Димитровден?

Обичаите повеляват на Димитровден да се слага богата трапеза. Месото е задължително; предшествениците ни са вярвали, че угощението е заслужено след усилния труд на полето. В богатата трапеза е и надеждата – следващата година да е още по-спорна и с добър резултат. Събрани около трапезата, фамилиите са гадаели дали това ще се случи по небесни знаци: ако Луната е пълна, кошерите ще са пълни с мед, а кошарите – с агнета (gotvach.bg).

Трапеза, какво включва

Пилешко и овнешко: това са двата вида месо, които се приготвят за димитровденската трапеза. Готви се пилешка яхния, гювеч. В различните краища на България рецептите за ястия са различни, но водеща техника е печенето. От овнешкото се вари курбан. Ако в дома има именник или именница, специално се пече пълнено пиле. При стриктно спазване на обичаите печем петел за именник мъж и кокошка – за жена. Поднасят се също мед, печени ябълки, рачел от тиква, печена тиква, питка с ябълки, варена царевица. Димитровден е тачен и като време за родови срещи: вярвало се е, че във всеки български род има поне един именник.

Рецепти

Традиционно пълнено пиле за Димитровден: необходимите продукти освен хубаво пиле са глава лук, 150 г ориз, пилешки дробчета 150-200 г, четири супени лъжици олио и две – несолено краве масло; сол, чер пипер и чубрица; чаша и половина пилешки бульон (inlife.bg).

Нарязаният на ситно лук се задушава в две супени лъжици олио; добавя се оризът, малко по-късно и сварените в солена вода и нарязани дробчета. Сместа се залива с бульона и се оставя да къкри на слаб огън, докато течността се поеме. Добавят се чубрицата и черният пипер. Готовата плънка се слага в подготвеното пиле; зашиваме, посипваме със сол и чер пипер, намазваме с краве масло и слагаме да се пече в намазана с останалото олио тава. Там предварително наливаме и кафена чашка вода, от която след сгорещяването й гребем с лъжица и поливаме пилето. Печем до готовност. Ако пилето е “селско”, добре е предварително да го подварим или да печем в дълбок съд, първоначално покрито с алуминиево фолио.

Димитровска ябълкова пита. Подготвяме маята – 25 г – с щипка захар в половин чаша  хладка вода; след като шупне замесваме меко тесто от килограм бяло брашно, чаша вода и 100 мл олио. Втасалото тесто разделяме на три топки, от които разточваме кори. Междувременно настъргваме на едро ренде килограм и половина ябълки и добавяме към тях по 100 г захар, смлени орехи, кората на един лимон и супена лъжица лимонов сок. В подмазана с олио тава полагаме една кора, ръсим галета и сипваме половината ябълкова смес. Поставяме втората кора и повтаряме операцията с останалата част от ябълките. Завършваме с третата кора, която надупчваме с вилица. Може да намажем със смес от разбит жълтък и вода.Печем до порозовяване; хапва се студена, посипана с пудра захар и канела (gotvach.bg).

Какво се прави на Димитровден

Димитровден в народния календар се нарича още Разпус: това е краят на работните месеци, време за празнуване. На времето от този ден са започвали годежи и сватби. Момите за женене играели “сглядно хоро” – така семействата им давали знак, че ги подготвят да се задомят. На този празник се събират родовете в много селища; през цялото време звучат песни и музика, играят се хора. Денят е неработен: Свети Димитър затваря стопанския цикъл в живота на човека и го подготвя за идването на зимата.

Обичаи и традиции

По Димитровден освен това се правели уговорки и за наемането на нови работници. Дава се курбан в чест на светеца – за него избирали най-хубавия овен; украсявали рогата му с ябълки, украсени с варак (framar.bg). Земеделците си прибирали полските сечива на сухо, да са готови за работа напролет. Така тази своеобразна граница между лятото и зимата се затваряла и идвал ред за отдих и подготовка на новия трудов сезон. Каква ще е следващата работна година зависи и по това – кой пръв ще влезе в дома на някой стопанин. Ако е добър и имотен човек, и годината ще е добра и плодородна. Гаданието е подобно на това по Игнажден.

Гадае се и дали зимата, която иде, ще е люта – ако добитъкът се прибира от паша с трева и сламки, които продължава да предъвква. Такова е и очакването, ако стадото овце спи скупчено.

• В народния календар Свети Димитър е старец, който разтърсва дългата си бяла брада и тогава пада първият сняг.
• Нощта преди Димитровден бивала безсънна за иманярите: вярвали, че тогава небето се отваря и между лятото и зимата мистични пламъци показвали местата на заровени съкровища.

В съботата преди Димитровден се прави помен за починалите близки и се раздават варено жито и питки (Димитровска задушница).

Какво не се прави?

На самия празник не се работи, но неработни са и следващите три дни – т.н. “миши дни”. Жените не трябва да плетат, тъкат и шият, за да не нападнат мишките дрехите и текстилната покъщнина в дома. На мъжете се забранявало да гребат жито и царевица от хамбара, а праговете се замазвали с кал, глина и кравешки екскремент – за да залепнат очите на мишките. Така народният календар давал кратък отдих на отрудените хора, за които работата не свършвала и през зимата.

Кой е Свети Димитър?

В народните вярвания Свети Димитър е брат-близнак на Свети Георги; двамата били закрилници на белия свят и всеки се грижел за своята половина от него. Има различни легенди за житейската съдба на братята, за раждането и премеждията, през които са преминали. След като изпълнили земните си мисии, двамата се възнесли на небето заедно с конете си и всеки получил власт върху част от годината: Свети Георги – лятото, Свети Димитър – зимата. Зимата се свързва още и със света на мъртвите, затова няколко дни след Димитровден е Архангеловата задушница.

В православния календар денят е за почит към Свети Великомъченик Димитрий Мироточец/ Свети Димитър Солунски. Живял в Солун през трети век и тайно изповядвал християнството още в най-ранните си години. Наследява от баща си поста градоначалник; прославян и почитан бил от съгражданите си. Заради вярата, която проповядвал открито, си навлякъл императорския гняв и бил хвърлен в тъмница. Загинал като мъченик, прободен с копие в килията си. По-късно провъзгласен за мъченик и покровител на Солун. Прославен и почитан от цялото Православие.

Димитровден и Задушница

Скоро след Димитровден е Голямата или Архангелова задушница. Тя е последната за годината; може да е предхождана от Димитровската задушница – в съботата преди Димитровден.

Голямата задушница`2019 е на 2 ноември. За нея се почистват гробовете на починалите близки, носят се вино и вода от дома и се прелива; палят се свещи и тамян. Раздава се за Бог да прости: варено жито, питка, ябълки, варено пилешко, бонбони или кой каквото е решил. Ако фамилията се събира на трапеза за помен, нареждат се седем различни ястия – сред тях задължително трябва да има и такива, каквито покойният е обичал да хапва. Първата хапка от всяко се пуска на земята; отлива се и глътка вино.

Архангелова задушница: Ето какво можем да правим или да не правим!