Кой е най-големият страх: 7 неща, които плашат всяка жена (и доста мъже)…

Кой е най-големият страх на жените? Е, и на мъжете, поне някои от изброените и обяснени по-долу фобии. Няма напълно безстрашни хора. Да сме уплашени понякога е съвсем нормално.

Психолозите успокояват, че мозъкът ни събира информация от нашия и чуждия опит и когато има нужда, ни алармира, че животът или благополучието ни са заплашени.

Специалистите твърдят също и че ние, жените, сме по-склонни да изпитваме тревожни чувства.

Е, поне едно е сигурно, че по-лесно си признаваме, когато ни е страх. Между другото и доста мъже се плашат от някои от тези неща.

 1. Страх от самотата

Едва ли ви е непознато тревожното чувство, че може да настъпи момент, когато вие няма да сте толкова привлекателна за вашия любим и той ще се захласне по друга жена. И тъй като минаващото време не е съюзник на нито една от нас в тази битка, може би освен за проблеми в любовта имаме и основателни материални притеснения: къде ще живеем и как ще се справяме финансово, ако останем сами.

Вижте и ТОВА: Симптоми и как се лекува страхова невроза. Лечение с хомеопатия и билки.

Ако й се налага да замине да живее в чужбина, почти всяка жена би се тревожила дали ще си намери приятели там и как ще се справя сама на непознатото място. А най-голям е проблемът на онези дами, които се страхуват от самотата без реални основания – те имат и мил съпруг, и прекрасни приятели, но все се тревожат да не бъдат изолирани или забравени от околните…

Кое го поражда: Всеки човек има нужда от компания и не може да преживее дълго в самота. Но тревогата, че не сме пълноценни и не можем да се справим без друг човек до нас, според психолозите е неоснователна. За представителките на нежния пол е характерно да са стресирани много повече, отколкото кавалерите, когато са без партньор.

Как да се справим: Тревожността, че сме сами, разбира се, вреди на здравето ни и е по-добре да не стоим със скръстени ръце. Най-добре е да се впуснем смело в завързването на нови познанства. Но вместо прекалената критичност при всяка нова среща по-успешната стратегия е да отворим сетивата си за хубавото и стойностното у хората, с които се запознаваме.

Трябва да се научим да обичаме себе си и да се занимаваме с неща, които ни развиват и като жена, и като личност. Така едва ли ще станем скучни за човека, който вече е избрал да бъде с нас.

2. Страх от уволнение

Често жените са по-притеснени да не предизвикат гнева на шефа си. Но понякога, колкото повече се стараем да сме изрядни с деловите ангажименти, толкова по не ни се получават нещата.

За съжаление, в повечето случаи желанието да се докажем пред началниците води до оставане след края на работното време и занимание със служебни дела у дома вечер или в почивните дни. „Печалбата“ от такова поведение обикновено е печална – раздразнителност, стрес, болести…

Още нещо ИНТЕРЕСНО: Какво е страх? Има ли лечение и лекарство против страха? Как се лекува страх от болести и смърт?

Кое го поражда: Той идва с личния опит. Едва ли има някой, който да не си е броил поне веднъж стотинките, да не се е чудил откъде да вземе заем и после как да го връща и т.н. Нормално е в детството си да сме били зависими от възрастни хора, които са се грижили за нас (родители, настойници и т.н.). Но когато вече трябва да се издържаме сами – страхът да останем без работа идва съвсем естествено.

Как да се справим: Има само два случая, когато уволнението не е тревожно. Първият е, ако вече имаме друго предложение за работа, което ни устройва. Вторият е, когато сме толкова добри специалисти в своята област, че много работодатели с радост ще ни вземат в екипа си. Така че най-разумното, което можем да направим, е да развиваме професионалните си умения и качества. И винаги да имаме резервни варианти, в случай че се наложи да сменим работата си.

3. Страх от загубата на дете

Колко жени с уплах са се вслушвали дали рожбата им диша, докато спокойно си спи в креватчето! И колко майки са притеснени, когато им се наложи да поверят хлапето на грижите на татко, баба, лелите в детската градина и т.н. А в такива случаи тревожното ни въображение може да нарисува всякакви ужасяващи картини.

Струва си да видите и:

Заместител на Зинерит: Мнения, странични ефекти

16.12.2025

Кое го поражда: Често младите майки изпитват подобни тревоги. Особено докато детенцето им навърши годинка. Но това не е симптом за нещо нередно, все пак природата ни е дарила с този силен инстинкт, за да съхраняваме и обгрижваме крехкия живот – напълно зависим от нас през първите месеци на съществуването си. Страховити новини и истории за нещастия, сполетели малки деца, допълнително усилват този наш чисто женски страх.

Как да се справим: Нали и ние сме били малки. А нищо фатално не ни се е случило и тъй като тогава майка ни е знаела как да се грижи за нас, съответно и сега ще може да го стори и за нашето дете и нейно внуче. И по принцип няма причина да се притесняваме, че мъжът ни няма да положи усилия да предпази от неприятности детето си. Ако страховете ни не надминават нормалните граници, то те не са притеснителни и със сигурност ще намаляват с порастването на рожбата ни.

 4. Страх от раждане

Много жени само при мисълта за евентуална бременност изтръпват от страх. И си припомнят всевъзможни чути от познати или гледани по филмите истории за родилните мъки. При някои дами страхът от тези болки е толкова голям, че по-скоро биха се съгласили да осиновят дете, отколкото да го родят.

Кое го поражда: Източник на тези женски тревоги най-често са разказите на приятелки, които вече са станали майки, или филми, онагледяващи натуралистично раждания. Кадрите на изтерзани родилки логично навеждат на мисълта, че този процес е изключително мъчителен.

Как да се справим: Най-добре е да се огледаме наоколо. Нали познаваме жени, които са родили по повече от едно дете. А те едва ли биха го направили, ако всичко е чак толкова непоносимо. Можем да разговаряме и с майка си за нашата собствена поява на този свят – най-вероятно тя ще успее да ни успокои. А когато слушаме нечия история, не трябва да забравяме, че всеки човек е различен, това се отнася и до прага на чувствителност към болка, който при нас няма да е като този на приятелката ни. Пък и не на последно място е важно да осъзнаем, че след раждането преживените неприятности ще загубят смисъла си пред голямата радост на майчинството.

5. Страх от остаряване

Не една жена крие точния брой на годините си. И с напредването на възрастта много еви не се радват на поредния рожден ден, а вместо това час по час се взират в образа си в огледалото, за да видят дали не се е появила някоя нова бръчка. А ако я открият – може и да поемат по пътя на депресията. И вместо да се наслаждават на живота, прекарват дните си на този свят все по-безрадостно.

Кое го поражда: притеснението от старостта върви заедно със страховете ни от самотата, болката и смъртта. Вярно, нерядко възрастни хора остават сами и мнозина от нас са склонни да прогнозират и за себе си подобно тъжно бъдеще. Особено като имаме предвид статистическите данни, че жените живеят с няколко години по-дълго от мъжете. А като прибавим и факта за ниските пенсии у нас, ето достатъчна причина да се породи една невесела картина, когато става дума за старостта.

Как да се справим: Първо, най-разумно е да не мислим в черни краски за нещо, което все още не е реалност. Нима е задължително годините да ни донесат непременно болести и самота?! Нека се замислим и се сетим за възрастни хора, които излъчват енергия и жив интерес към всичко случващо се и имат активен социален и личен живот. И са щастливи! Ще ни е от полза да си спомним за детството си, когато хората на 35 години ни се струваха същински старци, а нима се оказа толкова лошо да си на 35…

6. Страх от насекоми, гризачи, влечуги и т.н.

За много жени тези твари са същинска напаст, макар и да няма особен смисъл в това да ни стряска едно дребно животинче. Но още от малки момичета, че и когато пораснат, много жени изпитват ужас от тях. Някои дори си затварят очите, когато по телевизията показват змия или друга подобна „заплаха“.

Кое го поражда: Трудно е да се определи точният произход на подобни фобии – може в детството да сме били уплашени например от съученици, които изневиделица са ни подхвърлили жаба или гущер; може да сме наследили страха от отношението на майка си към подобни твари или просто да сме по-боязливи. Истинската причина за подобна фобия може да се определи от специалист психолог или психоаналитик.

Как да се справим: Най-доброто е да приемем тези си страхове и да не им отдаваме чак такова значение. В крайна сметка едва ли в ежедневието си често ще срещнем влечуги и гризачи. Ако много искаме да преодолеем ужаса си от тези животинки, може да пробваме да си вземем някое такова за домашен любимец. Но не трябва да забравяме, че то има нужда от грижи и храна и ако не можем да надмогнем страха си от него, не е честно и животинката да страда от това.

7. Страх от смъртта

Той е най-общочовешкият и е напълно нормален. Да се чувстваш застрашен, когато си се качил на хлъзгав покрив например, е съвсем естествено. Проблематично е обаче, ако се притесняваме да излезем от вкъщи, за да не би отнякъде да ни падне тухла или саксия на главата или пък да не пострадаме в катастрофа.

Кое го поражда: Всички изпитват известно притеснение от неизвестното, каквото е за нас онова, което се случва след смъртта. Ако бяхме убедени, че след края на земните дни ще отидем на по-добро място, че ще бъдем някъде, където ще сме по-полезни, ценени и обичани, нима щеше да ни е страх? Допълнително неприятни са и притесненията за близките и децата ни, защото не знаем какво ще се случва с тях, когато нас вече няма да ни има.

Как да се справим: Тъй като да се страхуваме от смъртта, е естествена реакция, няма проблем за преодоляване. В крайна сметка страховете ни са част от инстинкта за самосъхранение, който е жизненоважен. Но ако притесненията объркват ежедневието ни – например не смеем да излезем от вкъщи или непрекъснато се терзаем, че ще пострадаме от някакъв инцидент, за да се справим, ще ни е нужна подкрепата на специалист.

Автор: Величка Михайлова