Чудеса.net
Легендата разказва, че град Китеж е потънал в езерото Светлояр и това място е станало свято
Град Китеж бил построен на Големия бряг на езерото Светлояр от Княз Георгий Всеволодович, след като неговата войска била разбита. Тогава той се укрил в планините и построил този град.
Но след това бил открит и убит, а оцелелите жители на града се събрали в храма и се обърнали към Бог с молитвата той да не допусне завоевателите. Бог разбрал молитвата и изпод земята бликнали потоци вода, които, без да вредят на хората, залели града до купола на църквата. Но и куполът скоро бил скрит под водата. А на мястото на града се разляло езеро. От този момент това място започнало да се почита като свято.
Както виждате, това е легенда, но много хора вярват в нея. И не се съмняват, че езерото Светлояр е същото това езеро, в което е потънал град Китеж. Православните идвали тук да се молят. Дори казват, че шепа пръст от земята на това място лекува много болести, а водата от езерото стои няколко години в бутилки, без да позеленее – също като светената вода. И още: ако човек обиколи езерото три пъти по посока на часовниковата стрелка, то ще се изпълнят всичките му желания.
ПРЕДПОЛАГА СЕ, ЧЕ В ЕЗЕРОТО СВЕТЛОЯР СЪЩЕСТВУВА ПРОХОД КЪМ ДРУГО ИЗМЕРЕНИЕ
Има и една друга интересна, направо мистична версия –че езерото Светлояр има отношение към тайнствената Шамбала. Това привлича хиляди поклонници и богомолци от целия свят. Обаче единствените реални намеци за съществуването на града-легенда могат да се намерят в книгата „Китежки летописец” от края на ХVII век.
Докторът на философските науки Сергей Волков, който е организирал експедиция за търсене на митичния град, разказва, че сякаш тук, на това място, хората изчезват – едни завинаги, други се връщат, без да помнят нищо. Той напълно сериозно споделя слуховете, че може би те „са гостували” на изчезналия град Китеж. И продължава с това, че уж някъде в деретата и овразите наоколо се намира вход към митичния град.
Но там можели да попаднат само истински вярващите. Привържениците на мистичната теория за изчезналия град предполагат, че на езерото Светлояр съществува и проход към друго измерение. И в доказателство на това любопитно твърдение разказват истории, които пък са били разказани от жителите на близкото село Владимирское. Те уж често срещали странни амбулантни търговци с дрехи, които носели още техните прадеди. И когато тези странни хора си купували стоки от селяните – основно хляб и гевреци, им плащали с медни и сребърни монети от древни времена.
МОЖЕ БИ ХИПОТЕЗАТА ЗА ПАРАЛЕЛЕН, ЗАДГРОБЕН СВЯТ НЕ Е ЛИШЕНА ОТ ЗДРАВ СМИСЪЛ
Ето какво казва Сергей Волков: „За нас основно откритие е потвърждаването на хипотезата за съществуването близо до Светлояр на невидими с просто око плазмени субстанции, които притежават способността да се проявяват като живи същества. Особено много и най-вече те се появяват около група молещи се хора – сякаш ги изучават. Ние ги запечатахме с видео- и фотоапаратура. Тези плазмени образувания навремето са били фиксирани в лабораторни условия от учените от Института по земен магнетизъм, йоносфера и разпространение на радиовълните. Експериментите в този институт свидетелстват за това, че във въздуха в електромагнитен диапазон се носят милиони плазмени да ги наречем съсиреци. Тогава това навело атеистите на мисълта, че все пак съществува паралелен, задгробен свят. Днешното изучаване на Светлояр показва, че тази хипотеза не е лишена от здрав смисъл”.
ГЕОЛОЗИТЕ СМЯТАТ, ЧЕ ЕЗЕРОТО ЛЕЖИ ВЪРХУ ВЪЗЕЛА, В КОЙТО СЕ ПРЕСИЧАТ ДВЕ ГОЛЕМИ ДОЛИНИ
А въпросът къде все пак е изчезнал градът си остава загадка. И води след себе си друг въпрос – дали в основата на мита все пак не се крие някакво природно явление?
Независимо от митовете, легендите и народното творчество на тази тема, учените откриват следи от фактически случили се събития. На геолозите е добре известно, че централните области на европейската част на Русия лежат върху фундаменти от много твърда планинска руда. Но този фундамент е насечен от дълбоки долове, които са насочени в различни направления и често се пресичат с други такива. И на основата на този факт, според геолозите, езерото Светлояр лежи точно върху възела на пресичането на два дълбоки дола. На такова място дори голям водоем може да се образува много бързо.
УЧЕНИТЕ-АКВАЛАНГИСТИ ОТКРИЛИ ПРИРОДНА АНОМАЛИЯ
Аквалангистите изследвали Светлояр и открили подводни тераси в него – бреговият склон отива под водата на стъпала. Големите стръмни склонове се редуват с хоризонтални участъци. И от това те правят извода, че езерото Светлояр сякаш се е образувало на части – отначало едно спускане, след това – след цели сто, дори хиляда години – второ, и накрая трето спускане. И на една от подводните тераси на това езеро може и да се е намирало градче или манастир, изчезнало след това във водите на езерото Светлояр.
Когато това място било изследвано с ехолот, а по-късно и с геолокатор, то на ехограмата отчетливо се виждала овална аномалия – придънният слой тиня бил с особен състав. Той се отличавал с многометров слой утайка, която била притисната. Още повече – недалеч от този „овал” намерили още един участък. Там под тинята и тънкия слой придънна почва имало нещо, което не пропускало звука. Сякаш в тези недра бил скрит голям тежък обект. Когато съставили карта на тази зона, се получила рисунка, напомняща град, окръжен от насипи.
ГРАДЪТ СЪЩЕСТВУВА, НО Е НЕВИДИМ. ТАМ ДОРИ ЗВЪНЯТ КАМБАНИ…
И така, според учените, напълно възможно е град Китеж да е съществувал. Но не е изчезнал тайнствено някъде, а просто е пропаднал под земята в резултат на тектоничната дейност. Само че вече цели 50 години аквалангистите не са успели да открият никакви следи. Нито старинни лъжици, нито паници, нито пък някаква греда поне. Шлиман например намерил и Троя, и злато, като се ръководел само от разказаното в „Илиада”. А тук и адресът е точен, и езерото е пред очите ни – може да се премине за някакви си 20 минути. И пак нищо.
Остава да предположим фантастичната версия: градът съществува, но е невидим. Само дето се чува от време на време. Там звънят камбани… И това не са измислици на богомолците.
По време на изпитанията използвали хидрофон, който е изработен на принципа на преобразуване на звука в електрически сигнал. И тогава хидрофонът неочаквано започнал да издава тътнещи звуци, приличащи на отзвук от гръмотевица по време на буря. Геофизиците, прослушвайки лентата, казали, че тези тътнещи звуци са вълни на магнитно смущение, които преминават през водата и създават такъв ефект.
След това изследователите започнали целенасочено да прослушват езерото. На едни места водата „крещяла”, на други – „мълчала”. Но най-неочакваната изненада на езерото Светлояр все още предстояла. Хидрофонът, спуснат във водата, фиксирал нисък бучащ звук, напомнящ кънтенето на камбана. Най-често езерото кънтяло преди изгрев слънце и при пълнолуние. Именно тогава, когато според легендата праведните хора видели в езерото „буквално като в огледало стените на съкровения град и чули кънтенето на неговите камбани”.
Що се отнася до качествата на езерната вода, то изследователите-химици стигнали до извода, че тя може да се съхранява много дни, без да промени качествата си, благодарение на извори от дъното на езерото с високо съдържание на хидрокарбонат и калций.
КАКВО МИСЛЯТ ХОРАТА ЗА КАМБАНИТЕ
Според скептиците на дъното на езерото има бутилки, които се удрят в ледената вода и издават звук, а планинците мислят, че тези явления се дължат на каменоломните.
Художествената хипотеза пък е следната: рисунка, създадена според „Легендата за град Китеж”, доказва, че навремето тук е бил центърът на Евразия. И в резултат на невиждана катастрофа цъфтящият град бил потопен.
ОЩЕ ЕДНА ЗАГАДКА
На едно местенце на пет километра от езерото се намира извор с уж „жива” вода – анализите показали, че тя е с нулева киселинност. А редом до изворчето, в гората, били разположени три безименни гроба. Те са древни и е необичайно да са там.
Първо, на кого би му хрумнало да зарови близък човек толкова далече от населено място? Второ, гробовете няколко пъти превишават размерите на традиционните християнски гробове.
Казват, че може би там са заровени великани. А именно скелетите на древните лемурийци – жителите на тайнствената страна Лемурия, която, според легендите, съществувала някъде в тези райони преди хиляди години.
Съвременната наука не потвърждава, но и не се опитва да опровергае такава версия за произхода на гробовете. Никой обаче не прави опити да ги разкопае. Било грешно.
Нижегородските езотерици идват на гробовете през нощта, за да се поклонят на „неизвестността”. А много православни правят точно обратното – смятат, че това е нечисто място. Независимо от лековития извор. Напълват си вода и бързо си отиват.
