Чудеса.net
Лястовицата е символ на надеждата, възраждането, утрото и изгрева, на домашния уют и бащиното наследство.
Според древногръцките предания издаваният от лястовичката звук наподобявал писъка на разкаяна душа. Лястовицата поглъща храната си във въздуха, без да каца – така и човек, загърбил тленното, трябва да се стреми към небесното. Наближи ли зимата, тази птица отлита към топлите страни – така и човек трябва да избягва студа на омразата и да се стреми към топлината на любовта.
Лястовицата е птица, свързана с Афродита на Балканите и с Ищар (Астарта) в Близкия Изток. В египетската митология Изида всяка всяка вечер се превръщала в лястовица и оплаквала своя любим Озирис.
В християнството тази птица е смятана за едно от въплъщенията на Исус. Онези, които се обръщат с молитва към Господа, наподобяват лястовички, които са винаги гладни и страдащи.
Лястовичката е предвестник на доброто, щастието, началото, което обаче не винаги е гарантирано – човек трябва да се потруди за него, така както лястовичката упорито отглежда малките си.
Лястовичката, която влиза през прозореца, напомня за смъртта. Тя е символ на опасност.
Влизаща през вратата птица е символ на ново начало и нов живот, на приближаващ успех и благоденствие.
В античната и средновековна поезия лястовичката е символ на забравената дума, неизреченото слово.
В хералдиката се изобразява като Мартлет, Мерлет или Мерлот и символизира по-малките синове, които нямат наследство.
