Един от най-важните въпроси за всеки човек е този съществува ли живот след смъртта. Цитати от Библията за Възкресението и вярата | Мисли за живота и смъртта
От дълбока древност въпросът за живот след смъртта е вълнувал много хора. Всеки мислещ човек си е задавал този въпрос и единственият проблем е, дали съществува другият свят и някой от там да ни разкаже каква е истината. Тази концепция, на която ви обръщаме внимание е много важна. Тя е съвсем противоположна на вярата на много хора в наше време.
Необходимо е да се разгледа този въпрос, защото заобикалящите ни измами могат да ни потопят. Тази тема изисква обмисляне и разбиране. Единствената дефиниция за смъртта, която може да се даде е негативна – тя е противоположното на живота.
В книгата Битие на Библията се казва, че Бог вдъхнал дихание в Адам и той станал жива душа. Битие глава 2 стих 7. Тука виждаме 2 компонента – материя, в която сама по себе си няма живот и дихание или дъха на живота от Бога, който го е вдъхнал в Адам и тогава той станал живо същество. Бог е дал онова нещо, което превръща мъртвото в живо и го нарича жива душа. Следователно комбинацията между мъртва материя и жизнено дихание е равно на жива душа. Това е формулата за живота. Дали жизненото дихание е някаква жива единица сама по себе си? Дали е нещо, което съществува в друг свят? Дали то се рее някъде и мисли, притежава интелигентност и съществува? Или просто е огънят, РУАХ, метаболизмът, онова, което прави нещата живи?

Много интересен въпрос. Думата „дъх” е често заменяема с думата „дух”, руах в еврейския език. Диханието е това, което прави живота. В науката дъхът е обмяна на кислород, а тази обмяна от своя страна е обмяната на веществата. Нито един учен не може да възпроизведе живот, макар че може да събере всички субстанции на едно място. Този метаболизъм, този дъх, тази искра на живота идва от Бога. Дали този дъх е жива единица или става такава, след като се съедини с тялото? Според писаното в Библията той се превръща в жива душа, когато се съедини с тялото, а сам не може да съществува като безтелесна личност или отделна жива единица. И така, когато човек е жив, той е жива душа, нефеш (еврейски). Диханието е енергията от Бога, която дава живот.
От тези стихове в Библията става ясно, че няма живот след смъртта в буквалния смисъл, което е в противоречие с вярата и разбиранията на много от съвременните хора. Човекът е жива душа, само когато тези 2 компонента са заедно – тяло и дух (дихание). Само духа не може да живее отделно от тялото и тялото също е мъртво без духа. В много религии е вкарано учението за задгробен живот, в някои се вярва в прераждането, което също не е Библейско учение. Безсмъртието е присъщо качество само на Бог. На човека беше дадено условно безсмъртие при условие на послушание, което той загуби в Едемската градина, след като Ева и Адам послушаха змията, медиум на Луцифер, и ядоха от забранения плод. Още тук врагът на човеците се опита да им втълпи съмнение в това, което Бог е казал и да приемат измамата за съществуване след смъртта с думите – „никак няма да умрете” и че ще станат като Бог, да знаят всичко и да са безсмъртни. Това разбиране за живот след смъртта е свойствено за спиритизма и е проникнато в не християнските религии и в християнството, но не всички. В самото християнство е навлезнало чрез така наречените ранни християнски отци Климент Александрийски, Ориген, а също и от древногръцкия философ Платон (427-347 пр. Хр). Цялото съвременно християнство има платоническа насоченост с някои малки изключения. Библията постановява, че човек е смъртен по природа и учението за безсмъртие на душата не е Библейска.

В притчата за бедния Лазар и богаташа се говори за ада и рая, но това е само притча, а не доктринално учение. С притчи Исус е обяснявал образно с примери своето учение. В тази притча идеята е отговор на това, което много хора казват, че от света на мъртвите никой не се е върнал и затова не вярват. Исус им обяснява, че дори и от мъртвите да се върне някой, това няма да ги ползва, ако не приемат Библията и не са покорни на Бог – Евангелие от Лука глава 16 стихове от 19 до 31.
В наше време много религиозни учения поддържат вяра в задгробен живот, прераждане, среща с духовете на умрелите, което не е в съгласие с ученията на Библията, а те са от другата сила, от демоните, за което пише в Свещеното писание и Бог ни е предупредил да не се контактува с тях и да не ги издирваме, защото умовете ни попадат под тяхно влияние и т. н.
Исус сравнява смъртта със съня и това е добре за нас. Първо защото перспективата на смъртта е възкресението на мъртвите и второ защото смъртта е сравнена със сън, от който следва събуждане. Това е надеждата, а и обещанието на Бог за последователите му, че ще има възкресение. В този смисъл може да се каже живот след смъртта, но не веднага, а в деня на възкресението. В описания разговор на Исус с единия от разпънатите разбойници, на когото казва, че ще бъде в рая днес, се разбира обещанието да бъде възкресен в деня на възкресението, а му го казва това днес, запетаята е сложена неправилно, защото препинателните знаци са приложени много по-късно в Библията, след навлизане на учението на ранните отци, вкарали вярата в безсмъртието и живот след смъртта, но веднага след като почине човек. Така една запетая неправилно сложена преди думата днес, обърква много хора с фалшивото учение за живот след смъртта, веднага, след като тя настъпи.
От избора на всеки човек и от това дали има духовен интерес, ще зависи вечната му участ – вечен живот или вечна смърт, като вечния живот започва с възкресението при Второто пришествие.
Записани са случаите на много хора изпаднали в кома и получили видения за оня свят, което може да се дължи на халюцинации на мозъка или по-скоро на намесата на духовете, които се явяват и в образа на умрелите при спиритическите сеанси. В Библията те са наречени сатанински духове или демони. Също така има и случаи на хора попаднали под тяхно влияние, но с молитви и чужда помощ са успели да се освободят от влиянието им. Тези свръхестествени явления могат да ни уверят, че има друг невидим свят и че за всеки човек се води борба за неговото спасение или погубление между силите на доброто и злото. Божието обещание за човеците е спасение от вечната смърт единствено чрез вяра. Това е Библейска доктрина въздигната от Мартин Лутер по време на реформацията в Европа в противовес на заблудите на католиците.

Като основен белег за християните от последното време е писано в Библията в Откровение 14 глава стих 12 – вярата в Исус и спазването на 10 Божи заповеди, но както са дадени в Библията в оригинал. Трябва да се има пред вид промяната извършена от църквата относно съботата от 4-та заповед и поклонението пред идоли и изображения от 2-та заповед. Съботата е ден на Бога и за почивка отреден, и е от значение за правилното религиозно поклонение.
Всичко това се приема чрез вяра както вярата в живот след смъртта, така и учението на Библията за възкресението и че човек е смъртен. Към това се отнася и вярата в Бог, което не може да се докаже по научен път, но има много научни факти в подкрепа на това, и вярата в еволюцията например. Блез Паскал е казал, че за да останат хората невярващи, те трябва да вярват в много невъзможни неща. Именно научните факти, които свидетелстват за сътворението на нашия свят, на живота и на човека, е доказателство за съществуването на Интелигентен Дизайнер и за достоверността на Библията, също и изпълнението на предсказаните пророчества.
В клиповете е обяснено повече, гледайте внимателно!
Още по темата – ТУК.

Чудеса.net
„Притчата“ за богаташа и бедния Лазар, НЕ е притча!
Марги, съкратихме частта от коментара ви, която беше копи-пейст. Гугъл наказва за дублирано на различни сайтове съдържание.
Напротив статията е написана много грамотно от към библейската истина.Цитатите обясняват много точно концепцията за смърта.А клиповете под статията са обяснили детайлно и притчите.Що се отнася за достоверноста на библията свитъците от мъртво море доказват че не е променена.За Христос пък има много доказателства и от не юдейски източници.
Авторе, чудя се какво правите в този сайт, който хората четат за развлечение. Редовно ни изнасяте религиозни лекции с абсолютно отричане и анатемосване на всичко, което не съответства на вашите представи. Библията, която непрекъснато цитирате, кой знае колко пъти е била поправяна и цензурирана докато съвпадне с интересите на Църквата.Не вярвам в това,което толкова усърдно ни втълпявате! Какво става с живата Душа, след като се отдели от тялото? Как ще възкръснат мъртвите след незнайно колко хиляди години, когато и помен вече няма от телата им?
Във всички притчи Исус Христос използва примери и ситуации от реалния живот, които биха могли или са се случвали буквално. Затова са били буквални, за да се разберат по-лесно истините, казани чрез тях. Аз приемам концепцията за съня на мъртвите, но мира не ми дава въпросът защо Бог използва точно „свойственото за спиритизма разбиране за живот след смъртта“ в притчата за богаташа и бедния Лазар. Т. е., Исус си служи с нещо, което не е вярно (да не кажа по-силна дума), така ли? Но такъв похват не съществува в нито едно негово действие, притча или изказване! Как да приема, че Бог говори неистини в една единствена притча, казвайки ни: „Не обръщайте внимание на съдържанието, а гледайте последното изречение, защото всъщност това се има предвид!“? Ми тогава добрия самарянин можеше да е екстрасенс, който да лекува чрез извънземни! В края на краищата, вие казвате, че е важна основната мисъл, а ето – той, а не някой от другите е помогнал на страдащия.
Аз мисля че тълкувате Библията ограничено. Душата е от светлина – материя. Адам е от „кал“ – материя. Второто, ако повиши вибрацията си – ще се доближи до първото, но и в двете явно го има този дух, които не е материален и е от Бог. Не лъжете хората, да не ви анатемосам 🙂