Демир баба теке
Недалеч от исперихското село Свещари в Североизточна България се намира едно необикновено място, привличащо еднакво силно християни и мюсюлмани – алевийското тюрбе Демир баба теке, разположено на територията на историко-археологическия резерват "Сборяново"

Демир баба теке – едно от най-почитаните места в България

Недалеч от исперихското село Свещари в Североизточна България се намира едно необикновено място, привличащо еднакво силно християни и мюсюлмани – алевийското тюрбе Демир баба теке, разположено на територията на историко-археологическия резерват „Сборяново“

Демир баба теке представлява малък мавзолей, в който са положени тленните останки на духовния баща на алевиите (наричани още алиани и казълбаши) – Хасан Демир баба Пехливан, наречен Демир баба (Железният баща), чийто дървен ковчег, отрупан постоянно с дарове, бива показван изключително рядко единствено на поклонници алевии, дошли да засвидетелстват почитта си към светеца. Тюрбето е построено в близост до пещерата, в която според легендата той прекарва известен период от живота си, и представлява седмоъгълна каменна постройка с 11-метров купол и четириъгълно преддверие с вход на изток; в центъра на помещението се намира самият ковчег, съдържащ мощите му. В двора на Демир баба теке се намира къс скала, за която се твърди, че притежава необикновена енергия, помагаща при безплодие и редица други здравословни проблеми, която вярващите се надяват да получат, лягайки върху нея с главата надолу. По храстите и дърветата край пътеката за гробницата пък се завързват парчета от дрехи, вярвайки се, че това ще донесе изцерение и здраве, а двете каменни дупки, наречени Очите на вещицата, са своеобразна проверка за праведност.

Демир баба теке
Недалеч от исперихското село Свещари в Североизточна България се намира едно необикновено място, привличащо еднакво силно християни и мюсюлмани – алевийското тюрбе Демир баба теке, разположено на територията на историко-археологическия резерват „Сборяново“

От откритото през 1952 година ръкописно житие (вилайетнаме) на Демир баба, писано през 1716 – 1717 година на османотурски език с многобройни персийски и арабски изрази, става ясно, че той е роден в периода на управление на султан Сюлейман Великолепни (1520 – 1566 година), а самото тюрбе е построено около 1612 – 1617 година. Легендите разказват за мъдростта, голямата лечителска дарба и изключителните способности на светеца, който спасява хората по време на продължителна суша, унищожила реколтата и добитъка, докосвайки с ръка земята в подножието на една скала, откъдето бликва извор с лековита вода, впоследствие наречен Беш пармак (Петте пръста). Последният векове наред привлича хора от близо и далеч, търсещи в него здраве, щастие и духовен мир.

Демир баба теке е изградено върху място, на което се пресичат няколко исторически епохи, почитано като свещено от племената, населявали го две хилядолетия преди неговото построяване. Твърди се, че в дълбока древност там съществува древно тракийско светилище (посветено на различни хтонически божества – на земята, водата и подземното царство), просъществувало в периода ІV в. пр.н.е. – ІІ в. н.е., като част от скалните блокове от олтарите впоследствие са вградени в стените на тюрбето, а други са запазени при входа на двора.

През периода на Първата и Втората българска държава там най-вероятно има християнски параклис, за което свидетелства откритият от братята Шкорпил в края на XIX в. голям каменен кръст на склона на хълма, който по-късно изчезва.

Прочети още

demir-baba-teke

Призрак броди край Исперих! (СНИМКИ)

През последните няколко фотографиите, направени от Марика и Искрен Събеви, направени край свещеното място за …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *