Чудеса.net
Най-дълбокото известно до момента място в Световния океан е Марианската падина (дълбочина 11 022 м, дължина 2550 км и налягане до 108,6 МПа), наричана от някои „четвърти полюс на планетата“, чиито тайни науката все още не е успяла да разгадае напълно
Намира се в западната част на Тихия океан в тропическите води на Микронезия, недалеч от Северните Мариански острови, на които дължи името си. Най-общо тя представлява тектоничен разлом (място на непосредствен контакт на две тектонични плочи – Тихоокеанската и Филипинската, при което първата се подпъхва под втората), със стръмни склонове (средно 7 – 9 градуса) и широко плоско дъно, разделено на прагове от затворени участъци.
Първото научно изследване на Марианската падина датира от 1875 година, когато е осъществена експедицията „Challenger“ (декември 1872 – май 1876) и е регистрирана дълбочина от 8184 м. През 1877 година е публикувана специална карта, изобразяваща местонахождението на падината според данните, събрани от експедицията. През 1899 година „Challenger II“, благодарение на далеч по-прецизния и много по-лесен метод за измерване чрез ехолокация, успява да регистрира нова рекордна дълбочина – 9636 м. В рамките на това проучване става ясно също така, че най-дълбоката част на падината (т.нар. Challenger Deep – Предизвикател на дълбините) се намира на 10 900 м под морското равнище. През 1957 година съветският научно-изследователски кораб „Витяз“ докладва за дълбочина от 11 034 м, но данните не са потвърдени от следващи експедиции, разполагащи с по-прецизно оборудване.
През 1960 швейцарецът Жак Пикар и американецът Дон Уолшдо се спускат до дъното на Марианската падина с батискафа „Триест“, престоявайки на дъното около 20 минути и откривайки, че тази изключително негостоприемна среда също е обитаема от редица организми. През 1962 година корабът „M. V. Spencer F. Baird“ записва максимална дълбочина от 10 915 m, използвайки прецизна измервателна апаратура. През 1984 година японският проучвателен плавателен съд “ Takuyō“ успява да събере нови данни, използвайки високосветлинен ехо-отразител, чрез който са измерени 10 924 м. През 1995 година дистанционно управляемият японски апарат „Kaikō“ достига до най-дълбоката част на Марианската падина и поставя рекорд за най-дълбоко гмуркане на дълбочина 10 911 м. През 2012 година канадският режисьор Джеймс Камерън става третият човек в историята, спуснал се с батискафа „Deepsea Challenge“ до най-дълбокото място на планетата.
Днес не е тайна за никого, че Марианската падина не е мъртва пустиня, в която животът не е възможен заради ниските температури, огромното налягане и вечната тъмнина. Самото ѝ дъно е обитавано от огромно количество активни микроорганизми, за които се предполага, че оказват непосредствено влияние върху геохимическия цикъл на въглерода, а оттам и върху климата на планетата.
