Чудеса.net
От килията на Паисий Хилендарски се чува тихо хлипане
Феноменът в килията на автора на „История славянобългарска” Паисий Хилендарски започнал преди около 2 седмици – разкрива „Уикенд”. Община Банско наела бояджия да освежи интериора в Културния център в града, където се помещава точна реплика на обиталището на монаха от Хилендарския манастир. Бачкаторът останал до късно след работното време на администрацията и небрежно търкалял мечето по стените, когато чул вратата на етажа да се затръшва – отбелязва изданието. Човечецът помислил, че някой от охраната минава на обиколка, забелязал и сянка покрай входа с периферното си зрение. Майсторът захвърлил инструментите и слязъл от стълбата да провери какво става, но не открил никого. Когато си тръгвал, попитал престарелия гавазин на входа и онзи му се заклел, че цялата сграда е абсолютно празна, а той самият не е напускал мястото си от часове.
Точно старецът бай Вени обаче станал свидетел на първите паранормални цвуци същата вечер. Тъкмо бил задрямал към 22 ч., когато го събудило настойчиво разстроено хлипане. Човекът се затътрил към източника на шума и установил, че идва откъм килията на Паисий Хилендарски. Охранителят отворил вратата на помещението и с ужас видял, че пачето аперо, поставено на малката дървена масичка, се движи напред-назад.
Бай Венко се върнал разкреперан на поста си и на другия ден раздул историята, но срещнал само подигравки. В млизките дни обаче окъснели служители в Културния дом, а и минувачи по близките улици започнали да чуват тихите хлипания на призрака.
Банскалии са разделени на два лагера в своите теории. Едните смятат, че става въпрос за злоумишлена хлапашка шега, а другите виждат намеса от онзи свят. Старите хора твърдят, че Паисий Хилендарски се гневи, защото оригиналната му килия на Атон е съсипана и зазидана от местните власти. Те добавят, че плачещият дух е опасно знамение и води след себе си епидемии и суша.
Група хора пък дори написали писмо до Неврокопския митрополит Натанаил с молба да отслужи молитва за успокоение на духа на Паисий Хилендарски.
