Чудеса.net
Ежегодно милиони поклонници, наречени пилигрими, изминават легендарния път Ел Камино, докосвайки се до цяла една вселена от чувства, срещи и преживявания, променяща ги напълно
Прочутият маршрут най-често започва в малкото френско селце Сен Жан Пие дьо Пор, разположено в южната част на страната, преминава през планинската верига Пиренеите и Северна Испания, достигайки до крайната точка на самото пътуване – катедралата „Сантяго де Компостела“ в едноименния испански град, където се съхраняват мощите на свети Яков Зеведеев – един от дванадесетте апостоли на Иисус Христос, чиито останки, след като е обезглавен в Йерусалим през 44 година от цар Ирод Агрипа, впоследствие са пренесени от учениците му Теодор и Атанасий в северозападната испанска провинция Галисия.
Впоследствие, през 814 година, отшелникът Пелагий забелязва над гората, в която са погребани тленните останки на апостола, необикновена светлина, станала причина крал Алфонсо II от Астурия да нареди на мястото на видението (Campus Stellae) да бъдат издигнати храм и манастир, около които през вековете възниква и самият град, превърнал се в третото най-свято място за поклонение на християните след Йерусилим и Рим. Наред с това се твърди, че Ел Камино представлява земна проекция на Млечния път, на което се дължи и особената енергия, усещана от пилигримите, както и интензитетът на преживяванията им по време на самото пътуване.
Съществуват различни маршрути (северен, английски, португалски), но с най-голяма популярност сред пилигримите се ползва т.нар. френски маршрут, съществуващ от над хиляда години и с обща дължина от около 800 километра. Приема се, че Ел Камино е успешно изминат, ако пилигримът успее да извърви пеша минимум 100 километра, като в Сантяго де Компостела той се сдобива и с писмен документ, удостоверяващ, че се е справил с изпитанието. Пътят може да бъде изминат както пеша, така също и на кон или велосипед, като в този случай изискването за минимално изминато разстояние вече е 200 километра.
Преди да тръгнат по хилядолетния Ел Камино обаче, поклонниците трябва да се сдобият със специален паспорт, в който впоследствие се удрят печати на различни спирки от маршрута. Наред с паспорта пилигиримите получават и една голяма мида с изобразен червен тамплиерски кръст на нея, обозначаваща естеството на тяхното начинание, а дървената тояжка и една кратунка за вода са другите два символа, превърнали се в неизменна част от цялостното преживяване. За да бъдат насочвани пътешествениците в правилната посока, целият маршрут е обозначен с жълти стрелки, указващи накъде се намира Сантяго де Компостела – крайната точка на това много лично пътуване, след което никой не може да остане същият.
