Камино е испанската дума, с която местните наричат необикновеното преживяване да извървиш Пътя към Сантяго. Хилядолетни легенди гласят, че Камино представлява маршрут, пресъздаващ в детайлите Млечния път на земята. Той следва енергийните линии, образувани от звездните системи, като чертае невидими дири както над, така и под земната кора. От Франция през Испания до катедралата в Сантяго де Компостела, смятана за хранилище на останките на Св. Яков, се разпростират 800 километра, извървявани ежегодно от множество поклонници. От както тамошните жители се помнят, несретници и царски особи, болни и здрави, богати и бедни се стичали към величествения храм, поставяйки завършек на един забележителен преход.
Историята разказва, че от хиляди години Пътят към Сантяго е утъпкван от изнурените крака на безконечно множество, което е поело по него в търсене на духовно пречистване. Още през XII век той е обявен за поклоннически маршрут от кастилски и арагонски монаси, но съществуват сведения, че много преди това хората са опознали могъщата му сила. Смятало се е, че тези, които целят пълна индулгенция на греховете, е най-добре да извървят 800-те километра пеш, защото само така наистина ще прогонят лошите помисли от себе си.
Една от най-популярната легенда, свързана със светия преход, гласи, че в църква, разположена по трасето, в продължение на векове бил съхраняван Светият Граал – потирят от Тайната вечера, който редица изследователи определят като най голямата мистерия в християнството.
Друго предание разказва, че пап Сикст IV определил поклонението в Сантяго де Компостела като пречистване, равно на това, което носят посещенията на Божи гроб и Рим.
В миналото извървяването на свещения път било смятано както за велико блаженство, така и за голям риск, защото препятствията следвали поклонниците едно подир друго. Днес много хора са решили да припечелват от този свят ритуал, което от своя страна заличава част от магическата му сила. Търговците, водачите и другите мераклии за печалба едва ли усещат великото тайнство на пречистването при всяко свое изминаване на части от маршрута, но за хората, които вярват, едва ли 800-километровият поход е напразен.
Интересен е обаче въпросът какво кара днешният заблуден християнин да търси покаяние на греховете си, което ще му коства толкова много време и усилия. За да получиш опрощение не е достатъчно само да вървиш и да вървиш, а да усетиш смисъла на този поход. Да повярваш, че с всеки изминат километър оставяш зад себе си част от неправдата, пък била тя под различна форма за всеки един вярващ.