Американски палеонтрополози разкриха един неподозиран факт от човешката еволюция, доказвайки, че уникалните ни черти, позволили ни да се адаптираме като вид, са много по-древни от предполаганото досега
Приема се, че големият мозък, дългите крайници и умението да се изработват оръдия на труда се появяват в рода Хомо преди около 2,4 – 1,8 млн. години. Едно ново изследване обаче разкрива, че те са характерни още за рода Австралопитек, живял един милион години преди това. Някои други черти пък се появяват значително по-късно, което показва, че тези промени са се случили по различно време от човешката еволюция, а не в рамките на един-единствен период.

„Установихме, че определени черти, смятани за характерни единствено за Хомо, се срещат още при Австралопитекус, което показва, че ранните хора далеч не са били толкова примитивни, колкото се смяташе досега”, заявява д-р Рик Потс от института „Смитсониън“, коментирайки новите данни за човешката еволюция.
Учените от Университета на Вашингтон и института „Смитсониън“ анализират новооткрити фосили и климатични данни, а получените резултати разкриват, че дългите крайници се появяват в рода Австралопитек преди около 3 – 4 млн. години.
Австралопитеците се хранели с разнообразно месо, което е доказателството за добрата им адаптираност към средата. Намерените каменни сечива пък на възраст около 2,6 млн. години може също да са значително преди появата на рода Хомо на сцената на човешката еволюция.
Чудеса.net