Планетата Земя. Не е кълбо и не е плоска! Форма на Земята, движение, площ

Истинската и математическата форма на Земята, на нейната повърхност. Геоид. 5 различни научни теории + версията “Плоска Земя”. Обиколка на Земята, движение на планетата, площ. Размери. Строеж

На пръв поглед Земята има форма на кълбо със средно оценен радиус 6371 км. Тази представа за нашата планета е подходяща за изчисления с относителна (не)точност.

В действителност планетата не е идеално кълбо. Под силата на собствената гравитация всяко небесно тяло с времето става сферично. Заради въртенето, нашето е сплескано в полюсите, а повърхността му е неравномерна – континентите са с различна височина. Истинският облик се определя като геоид.

Нашата Земя е уникална планета. В таблицата са някои нейни впечатляващи особености.

Уникални особености на планетата
Земята е…	с какво е забележителна
жива и се движи	ежегодно се отбелязват 1 милион земетресения, повечето от които безвредни. Те показват, че земята не е застинала
дом на живи същества	досега не е открита друга планета с пригодни за органичен живот условия
уникална по строеж и същност	Земята не прилича на друга планета от Сл. система, например само тя има суша и вода
на почетна възраст	възрастта й се измерва на 4,54 млрд години. Учените датират по най-старите скални образци и метеорити
място на температурни рекорди	най-горещото място е град Ал Азилия в Либия, където през 1922 г. са отчетени 57.8°С. Най-студеното място е станция „Восток“ Антарктида с измерени минус 89.2°С през 1983 г.

Теории за форма на Земята

С първите зачатъци на интелект човекът се стреми да осмисли „земята под краката си“. За няколко хилядолетия са създадени стотици теории за нейната същност и форма. Някои от тях изглеждат смахнати или поне чудати.

Но не мислете, че първите теории са невероятни. Напротив, хипотезата за кръглата Земя е изказана преди 26 века от Питагор. Едва 23 века след него Нютон доказва, че кълбото е сплескано при полюсите. Векове е имало адекватна визия за вида на планетата.

Обаче чудати версии възникват периодично и понякога властват със столетия. Например през Средновековието са настоявали за плоска визия. Трябвало е да се осъществи околосветско плаване, за да се опровергае нагледно.

Истински бум на невероятните тези има през 18-19 век. Подобни виждания се раждат и сега. Ето някои впечатляващи теории от древността и съвремието.

• Месопотамците се виждали в сандвич – в центъра е плоската Земя, над нея – плоско небе, а отдолу – подземно царство;
• Индусите смятали, че Земята е полусфера, което лежи на четири слона;
• Египтяните си я представяли като издължена долина върху четири стълба, с гигантско златно дърво като ос, която опира в небето;
• Вавилонците виждали кръгъл остров, плаващ във вода;
• Китайците смятали, че е плосък правоъгълник с изпъкнало небе;
• Гърците я описвали като диск, напомнящ воински щит. В центъра на диска рисували сушата, заобиколена от океани;
• Древните скандинавци виждали Земята като плосък кръг в средата на световния океан;
• Легендарният мъдрец Талес Милетски смятал планетата за плоска, плуваща в океана, а негови колеги я смятали за висяща във въздуха;
• Модерна версия – формата е плоска и под купол. Впрочем на официалната емблема на ООН е изобразена точно плоска Земя;
• Земята се съставя от обвивки, вложени една в друга, написал астрономът Галилей. Той вярвал, че всяка обвивка е населена, а между обвивките има въздух;
• Планетата е куха и в нея се влиза през полюсите – през 1906 г. Уилям Рид публикува тезата си, че полюсите са врати, през които прониква светлина. Тази теория многократно се съживява, включително някои вярвали, че Хитлер не е убит, а живее в недрата;
• Вътрешността на Земята е населена – теза, защитавана от баща и син Симсън през целия 19 век;
• В центъра на Земята е митичната Атлантида, според други – Шамбала, според трети там живеят лемурийци. Има и други духовни теории, свързани с вътрешността на планетата.

  

Планета-сфера, идеализирана форма

Отдалече погледната, Земята изглежда като идеална сфера. На снимките на НАСА виждаме планета със съвършена симетрия. При мащаба от фотографиите неравностите не се забелязват с невъоръжено око. Земята изглежда гладка като билярдна топка. Върховете и дълбоките долини са незначителни отклонения спрямо диаметъра на планетата.

Едно обяснение: диаметърът на Земята от полюс до полюс варира с 42.6 км. Това е значима разлика, когато разглеждаме релефа от позиция на земната повърхност. Но денивелация от 42.6 км спрямо 13 хил. км е микроскопична. Все едно да забележим 3-милиметрова неравност върху футболна топка.

Всъщност Земята е далече от идеалната сфера. Тя е сплеснат сфероид. Прилича на своите обитатели – леко издути по средата, шегува се Мерилин вос Савант (най-интелигентната жена в света).

Кой доказва кълбовидната форма на Земята?

Нашите древни предци забелязали някои явления, които противоречат на древните убеждения за формата на Земята. Когато хората гледали приближаващи се към брега кораби, те забелязали, че най-напред се появяват мачтите, а след това и корпусът на кораба. Тази визия била в разрез с теорията за плоска земя. По време на лунни затъмнения хората виждали кръгла сянка от Земята. Това показвало кръглата й форма, макар че при липсата на оборудване не можело да се докаже по-ясно.

Древният грък Ератосфен (276 – 194 г. преди н. е.) е едни от първите, които се досещат за кръглата форма на планетата. Географът изчислил окръжността и радиуса й с помощта на експеримент. Чрез измерване на ъгъла на падащата сянка той математически доказал, че повърхността е изкривена.

Така популярният въпрос за формата е решен още преди новата ера, а не през 15-16 век, когато Магелан прави околосветско пътуване. Най-удивителното е, че гръцките математици и философи правят това само с помощта на Слънцето. На техните наследници обаче се налага да докажат твърденията.

Доказателства за кълбовидната форма на Земята

Доказателствата за кълбообразната фирма на Земята са формулирани и в древността. За изпъкналостта на планетата говорят неща като постепенното разкриване на предмети зад хоризонта, увеличаване на площта на обзора при движение във височина, изменение на видимото звездно небе при предвиждане по меридиана, околосветските пътешествия, осветеността на високи предмети след залез и преди изгрев.

Все пак 15 века по-късно кълбовидната форма все още е табу и повод за анатема. Едно от най-силните доказателства идва случайно – армадата Еркано на Магелан неволно и съвършено непланирано обикаля Земята и един от корабите – плавайки само напред, пристига в изходното пристанище. Направена е пълна обиколка, първото околосветско пътешествие.

Вижте и ТОВА: Кога има приливи и отливи и какво са те? Интересни факти. Причини за образуване.

Елипсоид

На много карти Земята се изобразява като сфера. Но сфера, която е приплескана на две места, значи елипсоид – фигура с две различни по дължина оси.

Земята е въртящ се елипсоид. Движението е около късата ос. Друго название е сплеснат сфероид.

Кое доказва че земята е сплескана при полюсите и изпъкнала при екватора?

Земята има различни диаметри, според точката на мерене. Говорим за отдалечеността на повърхността от идеалния център на елипсоида. Най-далече от центъра е екваторът, най-близо са полюсите. Диаметърът при екватора е с 42 км по-дълъг спрямо този на полюсите.

Скоростта на въртене е най-висока на екватора и най-ниска – на полюсите. Точките на екватора се въртят със скорост от 465 м/с. Точката на самия полюс има скорост 0 м/с. Това е едно от доказателствата за формата.

Приближихме се до истинската форма на Земята, но пак не сме точни. Точният елипсоид е с гладка повърхност, а нашата планета е неравна.

Геоид, математическа форма на Земята

Формата на планетата зависи първостепенно от въртящото движение. То създава центробежност, чиято сила при екватора е голям, за разлика от полюсите. Този дисонанс създава приплеснатостта. Ако цялата повърхност беше покрита с вода, то бихме видели изтеглен елипсоид и тази фигура най-точни би съответствала на действителната форма на Земята.

Второ, масата е разпределена неравномерно по повърхността. Земната кора на континентите е по-дебела, отколкото тази под вода. Високите планини и дълбоките падини, мощните рудни отлагания – всичко това създава участъци на аномалии с по-силно или слаба от обичайната гравитация. Гравитационните аномалии се засичат от спътници. Две еднакви сонди GRACE облитат над всеки участък от повърхността едни път в месец. Те с ювелирна точност отмерват разстоянието и събраните данни позволяват да се създаде детайлна карта на повърхността, разкриваща странни очертания.

И каква е по-точно Земята? Точният термин е геоид. За разлика от равния елипсоид, при геноида се отчита височината на всеки участък.

Геоидът по форма прилича повече на круша, отколкото на кълбо. Формата му се разкрива с помощта на обширни гравитационни измервания и математически изчисления.

Форма на круша

Земята има ключова особеност – в Южното полукълбо преобладава вода, в Северното – суша. Това е установено с абсолютна точност 11 века преди н. е. от китайския астроном Чу Ли. Преди 5 века Мартин Бехайм го онагледява, създавайки първия глобус. През 20 век американски спътник заснема Земята и открива, че тя е круша.

В предходните векове някои фундаментални явления, наред с въртенето на небесните тела, са разглеждани като даденост, без да получат удовлетворяващо научно обяснение. В последните десетилетия този недостиг се попълва. Установява се значителният енергиен потенциал на Юпитер и мощното му магнитно поле, които му създават роля на втори център на Слънчевата система.

Много факти говорят, че Юпитер при близко разположение предизвиква силно смущение на тялото на Земята, особено в Южното полукълбо. Под негово влияние периодично се активизират процеси на миграция и диференциация на вещества. В течение на милиони години тези процеси са довели до образуване на земна кора с повишена плътност и увеличена маса само в едното полукълбо. Различната маса в полукълбата променя формата като цяло и Земята не може да бъде идеален елипсовид. Тя има форма на круша, която е изтеглена в посока на Северното полукълбо.

Теория “Плоска Земя”. Основания

Кръглостта на Земята се заявява първо от древни гърци, а след Средните векове вече не се поставя под съмнение. Но в последните години с развитието на интернет се възражда идеята за плоската Земя.

Плоскоземците казват, че ако неб. тяло се върти около своята ос, то при подскок човек би се приземил в друга точка от повърхността. При скорост на въртене до 456 м/с едно подскачане би трябвало да ни коства няколко стотин метра. Но това не се случва –  приземяваме се в точката на отскока.

Това не е феномен, а обикновена физика. Заедно с планетното тяло се въртят около о

ста му и всички предмети и живи същества. Да вземем влак за пример. Ако човек подскочи в движещ се влак, той ще се приземи на същото място, но през това време влакът ще е сменил позицията си. Аналогично и човекът на земята никъде не се мести – той е като „пътник“ в нашата движеща се планета.

Все пак плоскостта е на сърце на доста хора, а и редица учени изказват тези по нея. Основните тези в тази теория са следните:

• Земята е дискообразна, с център Сев. полюс и диаметър 40 х. км;
• Земята е похлупена с прозрачна обвивка, над която преминават слънцето и луната като „лампи“, които осигуряват смяната на деня и нощта. Гравитацията според обичайната представа за нея не съществува;
• Няма Антарктика, а вместо Южния полюс, цялата окръжност на земята е обградена с ледена стена;
• Всички фотографии от космоса са обработки и фалшификати. Ние живее в холограма, подобна на тази от филма Матрицата.

Днес съществува Общество Плоска Земя. В основата й стои английският пионер Самюел Роуботъм. През XIX век той разпространява теорията. После тя се забравя, но се възражда през 1956 г. от съименника му Шентън. Като основно доказателство се изтъква начинът, по който падат слънчевите лъчи на хоризонта. Според поддръжниците ъгълът на падане показва, че слънцето е разположено точно над земята.

Независимо от научните факти, около 3% от населението счита своята планета за плоска, а цялата научна фактология – за измислена.

Размери на земята

• Обиколка на Земята по Екватора – 40 075 км;
• Обиколка през полюсите –  40 041,455 км;
• Географска окръжност: 39 940,638 км;
• Площ на Земята – 510 млн. км2;
• Маса на Земята – 5,9722×1024 кг;
• Обем на земята – 1,0832×1012 km³;
• Плътност на земята – 5,5 г/куб.см (5515 кг/куб.м);
• Диаметър на екватора – 12756 км;
• Диаметър при полюсите – 12713 км;
• Осреднено число на радиуса – 6371 км (разстояние от повърхността до центъра на ядрото);
• Средна температура – 14 °C.

Погледнете и ТУК: Как се постига левитация? Упражнения по левитиране. Видео и уроци. Левитация на сън. Как да левитираме?

Движение на Земята около Слънцето

• За колко време Земята се завърта около оста си? Не е 24 часа (денонощие), а 3 минути и 56 секунди по-малко;
• С каква скорост се върти Земята около оста си? Линейната скорост на екватора е 465,1013 м/с (1674,365 км/ч). Скоростта зависи от широчината  – на екватора тя е максимална, на полюсите е минимална;
• С каква скорост се върти Земята около слънцето? Придвижването е епилептично на 150 млн.км., като скоростта се колебае между 30.27 и 29.27 км/с (ок. 108 000 км/ч);
• За колко време Земята обикаля около Слънцето? Необходими са 8760 часа, които възлизат на 365 денонощия (това е годината);
• Последици от движението на Земята около Слънцето. Това е фундаментален процес, от който зависи наличието на живот. То предполага смяната на сезоните и на деня с нощта, от него зависи стабилността на атмосферата, биосферата и други условия за живота на организмите.

Строеж на Земята

Земята има многослойна същност, с различни химически и реологични свойства.

В центъра е разположено вътрешно ядро с радиус 1250 км, съдържащо желязо и никел. Следва външно ядро, състоящо се основно от желязо с масивност 2200 км. Над него лежат 2900 км течна мантия, състояща се от силикати и оксиди, а над нея – тънка твърда кора. Тя също се състои от силикати и оксиди, но обогатена с елементи, които не се срещат в мантията. Кората се развива в слой от 5 до 70 км. Над нея има литосфера (5 до 200 км).

Представата за вътрешния строеж на Земята се основава на топографски, батиметрични и гравиметрични данни, наблюдения на резултати от вулканична активност, анализ на сеизмични вълни, експерименти с кристални твърди тела, характерни за дълбоките недра на Земята.

Още информация и източници на английски: Форма на Земята. Кръгла ли е наистина? Каква е нейната истинска форма? * Размери и обиколка на Земята; * Движение на Земята.

Интересни факти за Земята

• Твърдостта на земната кора е относителна. Повърхността на планетата е като колаж от плочи в нескончаемо движение. Тектоничните плочи плуват на повърхността на съдържащата се в ядрото магма. Затова има земетресения, вулкани, океански падини. Когато една плоча мине под друга се образува нов континент;
• Тектоничните плочи спасяват Земята от смърт чрез задушаване. При отмиране организмите освобождават въгл. двуокис. Ако повърхността беше непроницаема и не поглъщаше този газ, в атмосферата би се натрупала критична маса от него и Земята би се превърнала в Дантев ад;
• Рекордното възвишаване не е връх Еверест, както е прието да се смята, а неактивният вулкан Чимборасо в Еквадор. До него се стига, след като се отчете истинската форма на Земята;
• Планетата е съставена основно от Fe и O2 (30 – 32%) и силиций и магнезий (13-15%). В земната кора има най-много O2 – 47%;
• 70% от повърхността не е земя, а вода. Континентите заемат едва 30%. Континенталната кора е със ср. дебелина 40 км, стигаща до 75 км под планинските масиви;
• Атмосфера е до 10 000 км, с ясни слоеве. До 50 км от повърхността я плътна, а с отдалечаване от планетата се разрежда. Фактически 75% от земната атмосфера е в първите 11 км от повърхността;
• Екзосфера е най-далечният слой – врата към космическите пространства без О2. Екзослоят се състои от водород с ниска плътност и тежки молекули на някои др. елементи;
• Разтопеното желязно ядро поражда магнитизиращо поле – магнитосфера. По същност Земята е просто магнит. Тя не би оцеляла без магнитно поле, по-точно без щит спрямо убийственото слънчево лъчение. Според една версия именно изтощаването на магнитния щит е довело до гибелта на плодородния в миналото Марс;
• Земята има единствен спътник. Съществуват астероиди със сходна орбита. Единият – Круитни (диаметър 5 км) е наричан втора луна. Въпреки сходната орбита, той следва оригинален път около слънцето. Другият астероид 2002 AA29 е едва 60 м в диабетър. Неговата орбита около Земята има форма на подкова. Приближава се през 95 г. След 6 столетие ще стане квази спътник на Земята, перспективен за изследвания;
• Земата е единствената известна планета с живот. На Марс са намерени органични молекули, в мъглявините – аминокиселини, но няма друго място, пригодно за живот. Това е ключовата оригиналност на Земята.

Ето и една видео презентация за планетата Земя. Форма, размери и движение:

И още една презентация, която можете да изтеглите и да се подготвите за уроците си в 8 клас:

 

Първоначално публикувано на:27.02.2022 @ 17:54