Екзорсизъм, или битката за човешката душа

Екзорсизъм се практикува още от най-дълбока древност и най-общо представлява ритуал за изгонване на различни демонични същности от места или хора

Фолклористите търсят корените му в праисторическия шаманизъм, разпространен в миналото по целия свят и практикуван от надарени с изключителни познания и умения хора, изпълняващи ролята на посредници между материалния и духовния свят. Впоследствие екзорсизъм се практикува от древните драиди в Южна Индия, а едно от четирите основни ведически писания („Атхарва Веда“) съдържа подробно описание на тайни магически ритуали, използвани за прогонване на опасни невидими същности.

В исляма съществуват особени молитви, наречени дуи, с чиято помощ вярващият мюсюлманин може да прогони опасните за човека джинове (шейтани), а в християнството ритуалът се свързва с едно от чудесата на Иисус Христос, описани в Новия завет, когато той освобождава обикновени хора от демонично обсебване. През епохата на Просвещението популярността и практикуването на тази практика значително намаляват, докато през ХХ век тя се среща главно в страните от Източна Европа и Африка, където суеверието все още е разпространено в значителна степен.

Съществуват два основни вида екзорсизъм – на места или предмети, и на хора (съществува и екзорсизъм на животни, срещащ се изключително рядко, който обаче е и много труден за изпълнение). Човекът, извършващ самия ритуал, се нарича екзорсист, и най-често е представител на духовенството или е практикуващ магьосник. Той си служи със специфични жестове, молитви, символи, религиозни изображения, амулети и др., призовавайки на помощ същества от невидимия свят, които да спомогнат за прогонването на опасния демон, както и за общото изцеление на обладания човек. Преди да се пристъпи към извършване на самия ритуал обаче, задължително трябва да бъдат изключени всички други възможни обяснение на наблюдавания феномен, свързани с психично заболяване или с някакъв друг вид здравословен проблем.

Римокатолическата църква приема следните признаци като доказателство за обсебване – говорене на непознат (чужд или древен) език, свръхестествени способности, необичайна физическа сила, познания по теми, за които обладаният иначе няма реална представа, непоносимост към свещени предмети, богохулство и светотатство. Най-известният ритуал, който се използва в подобни случаи, се нарича „Rituale Romanum“, датиращ от 1614 година.

В православието пък при подобни случаи се прибягва до т.нар. Василиеви заклинателни молитви, написани от св. Йоан Златоуст и св. Василий Велики, отправяни към Бог, за да бъде освободен обладаният от страданията, причинявани му от опасното влияние.

Позицията на съвременната наука обаче все още е крайно скептично към подобни явления, най-често обяснявани от позицията на конвенционалната медицина.