Демоничната биография на Миуча Прада: Дори дяволът носи Прада!

Владетелката на една от най-големите фешън-империи „Прада“ на младини е била запалена комунистка и далеч от идеята да се занимава с мода. Коварният Дявол обаче достатъчно я е покварил!

61-годишната днес внучка на създадената от дядо й през 1913-а модна къща е далеч от суетата и купешките фрази въпреки принадлежността си към света на суетата. Не изключва на старини отново да се захване с политика.

Ако не беше мъжът ми, аз нямаше да съм Миуча Прада

Паметливите биографи припомнят, че далеч още преди да придобие световната слава Миуча Прада се е радвала на вниманието на такива супермодели като Джери Хол и Мари Хелвин, които още в средата на 80-те години са били пристрастени към нейните типични черни найлонови чанти.

Както е известно, дори „Дяволът носи Прада“. Разбираем е огромният интерес към днешната Владетелка на една от най-ярките марки в съвременната фешън-индустрия.

Миуча Прада е внучка на Марио Прада, основал през 1913 година в Милано едноименната модна къща. Миуча е родена през 1949 година. Доктор по политически науки с комунистически убеждения. На младини взема активно участие в борбата за защита на Женските права. В началото на 70-те години изработва чанти и ранички от непромокаеми материали, но сериозно започва да се занимава със семейния моден бизнес през 1978 година, наследявайки го от майка си.

Първата си линия собствени чанти от синтетични материали създава през 1985 година, а първата си колекция готово облекло – през 1989 година. През 1992 година лансира по-достъпна младежка линия „Миу Миу“. Миуча Прада според „Уолстрийт джърнъл“ води класацията на тридесетте най-влиятелни жени в Европа.

Голямата дама спечелва възхищението на огромно количество жени по света и успява да направи своя фенка не кой да е, а една от най-големите модни критички –

ВЕЗДЕСЪЩАТА АННА УИНТУР ШЕФКАТА НА АМЕРИКАНСКИЯ „ВОГ“

Как?

Навярно чрез търсенето и намирането на вълшебната формула: изчистена линия + собствен прочит на женствеността + нестандартни материали. „Аз вече не правя елегантни облекла, а тъкмо обратното.

Изработвам грозни дрехи от грозни материали“, твърди дизайнерката. Явно става въпрос за умишлена проява на нейния „лош вкус“. Зад тези мисли обаче съзираме истинския творец, който не понася да бъде категоризиран чрез елементарни клишета.

Миуча не обича превзетостите и така и не отговаря на въпроси, свързани с нейни любими дизайнери и учители в модния занаят. Когато журналисти я питат за предпочитани от нея дизайнери, отговаря, че те вече са покойници; а на въпроси за нейния стил на обличане, тя отбелязва, че

ПРЕДПОЧИТА ДА СЕ НОСИ С ДРЕХИ НА ПОЧИНАЛИ ИЛИ БЕДНИ ДИЗАЙНЕРИ“

По принцип дизайнерката проявява интерес към работата с поевтини материали, но ненавижда копирането и механичното адаптиране на високи колекции към масовия вкус.

Името на модна къща „Прада“ придобива истинска мега популярност след излизането на бестселъра на Лорън Уайзбъргър „Дяволът носи Прада“. Тъкмо тази книга залегна в основата на изключително успешния едноименен филм на режисьора Дейвид Франкъл с главни изпълнителки Мерил Стрийп и Ан Хатауей. Но коя е самата Миуча Прада?

Каква е причината една млада жена с интереси в политологията

и изповядваща страстно комунистическата идеология да се превърне в модна икона от световен мащаб и да диктува вкусовете на пет континента? Каква е семейната й среда? Кое я вдъхновява и какво е отношението й към другите дизайнери, знаменитостите и манекените? Каква е

РОЛЯТА НА СЪПРУГА Й ПАТРИЦИО БЕРЕТЕЛИ

Доста години в младостта си Миуча Прада не проявява голям интерес към модата или поне не толкова голям, колкото към социалните въпроси, лявата идеология и политическите науки, които завършва в Миланския университет. Защитава докторат по политология и се изявява като страстна привърженичка на Италианската комунистическа партия. Заедно с това обаче помага на майка си Луиза в модния бизнес и през 70-те прави успешен опит с изработката на дизайна на удобни, практични и модерни чантички от иновативни материи.

Сред факторите за първоначалния успех на младата дизайнерка се откроява умението й по свой, оригинален и заедно с това -достъпен начин, да задоволи желанията и потребностите на Жените от различно, комфортно и стилно облекло и допълнения. Същинският успех на модна къща „Прада“, аргументиран и финансово, настъпва, когато съпругът на Миуча – Патрицио

БЕРЕТЕЛИ, ПОЕМА МЕНИДЖМЪНТА, ФИНАНСИТЕ И МАРКЕТИНГА

в свои ръце. Той се изявява като истински предприемач и става причина за закупуването на атрактивни марки като „Жил Зандер“, „Хелмут Ланг“, „Библос“, сериозен дял от „Фенди“ и др. Беретели насочва кормилото на семейния кораб към глобални цели като например китайския пазар. При всеки възможен повод Миуча изтъква с обич и признателност неговата решаваща роля: „Ако не бях го срещнала, вероятно щях да се откажа, или поне нямаше да съм способна да направя това, което днес вече е факт!“.

Тя си дава сметка, че тъкмо Беретели я подтиква да прави обувки, по-късно я убеждава да създаде линия готово облекло, както и да открие собствена мъжка линия. Ако не е бил той, по думите й, тя все още е щяла да се занимава с чанти и ранички. През 2005 година холдингът „Прада“ увеличава рязко инвестициите си в Китай, където между впрочем вече има двадесет и два свои магазина и започва да подготвя четвъртия си гигантски търговски център в Шанхай.

Днес Миуча Прада работи вдъхновено и разгръща на воля огромния си талант. Заедно с това тя

ГЛЕДА НА МЛАДЕЖКОТО СИ КОМУНИСТИЧЕСКО МИНАЛО СЪВСЕМ ФИЛОСОФСКИ

и без грам съжаление. Когато говори за връзката между модата и политиката, тя е пределно откровена: „Всичко, което хората правят, е свързано с политиката. Отношението към жените – уважително или не, е политически избор. Мисля, че винаги съм създавала дрехи за хора, които се уважават и изразяват себе си чрез дрехите. Не мисля, че ако се интересуваш от политика, трябва да се обличаш зле“.

Тя не изключва на стари години отново да се заеме с политика. Що се отнася до двамата им сина и тяхното евентуално бъдеще в света на семейния моден бизнес, тя е лаконична и предпочита толерантно да остави нещата да се развият по естествен път във времето. В личния си живот не се е променила под влиянието на натрупаните милиони. Все така избягва шумните светски партита, харесва розовите обувки и не е променила вътрешното си „Аз“.

„Обичам модата, но мисля, че тя

ТРЯБВА ДА СИ ЗНАЕ МЯСТОТО, А НЕ ДА УПРАВЛЯВА ЖИВОТА НИ

Модата е прекрасна част от битието ни, но според мен, всичко трябва да се прави за удоволствие“, казва мадам Прада. Няма моден експерт, който да не отчита заслугата на Миуча Прада към създаването и развитието на минимализма в модата, успоредно с такива други големи имена като Джорджо Армани и Хелмут Ланг.

Самата дизайнерка недоволства от това, че я причисляват към минималистите, смятайки, че този период (периодът на „черния найлон“) е продължил не повече от две години и е категорична, че не я интересува интелектуалната част, когато създава моделите си, а по-скоро водещ е стремежът й да твори облекла, които са женствени и съобразени с индивидуалността. Миуча Прада

НЕ ПРЕНЕБРЕГВА И ВЪЗМОЖНОСТТА ДА НАВЛЕЗЕ И В ПАРФЮМЕРИЙНИЯ БРАНШ

Така например през 2006 година тя лансира своя първи парфюм за мъже „Амбър пур ом“. „Беше забавление да създам този аромат. Това е най-страхотната работа, която някога съм вършила. Просто се опитвах да си представя какво щях да харесвам, ако бях мъж. Хората ме питат, имам ли някаква муза, вдъхновение или нещо, което да ми дава идеи, но аз просто зная какво ми харесва“, споделя Прада.

Миуча признава, че внимава да не започне да се изявява като прекалена интелектуалка в модата и започне ли да навлиза по-сериозно и по-дълбоко в изкуството, се стреми да си наложи някакви ограничения. Най-много я вълнува и интересува новото – начините на неговото откриване и на неговото създаване. Когато твори новата колекция, тя

НЕИЗМЕННО СЕ ПИТА, КАК БИХА СТОЯЛИ ДРЕХИТЕ НА НЕЯ САМАТА,

дали ще я направят по-красива и въобще дали би ги носила? Особено важно е това, че тя обича „да си сверява часовника“ с реалния живот и да създава модели за реалните, а не въображаемите клиенти. Подобно на всеки моден творец и Миуча чертае: импулси от различни посоки. Изворите на нейното вдъхновение са различни етноси и субкултури, емблематични за съвременната цивилизация години и периоди, изобрази телното изкуство и картините на знаменити художници, стилът ампир и т.н.

Един от художниците, който й действа особено силно и развихря фантазиите, е английският майстор на четката и декорапюр Уилям Морис, чиято запазена марка са гравюрите с горски и полски цветя, птици и различни представители на пъстрия свят на флората и фауната.

ПАУНИТЕ И ФАЗАНИТЕ ЧЕСТО ПРИВЛИЧАТ ПОГЛЕДА НА МИУИЧА И ТЯ ГИ ПРЕНАСЯ

върху своите произведения – шарките и формите на перата и кри лете им. Интересът към ретрото и по-специално определената симпатия към тенденцията „винтидж“, подтиква дизайнерката отново и отново да се вглежда в културата на 50-те и 60-те години и да черпи влияние и вдъхновение както от по-строгите и изчистени форми, така и от хипи-стила, от меките и пъстри индийски платове от музикалната ера „йе-йе“, от дрехите на скитниците и други.

Дизайнерката има противоречиво отношение към кастингите за манекени. От една страна, тя трябва да приложи своите критерии и да избере най-подходящите момичета за представянето на всяка нова колекция, а от друга – самата мисъл за предпочитането на едни млади същества пред други, я натоварва и изнервя. Най-важното е да се открие манекенката, която най-добре би отговаряла на представата й за новия стил, би разкрила идеята й за новата мода:

„Необичайно е за мен да избирам момичета и това не ми харесва. Мразя идеята да съдя за човешкото същество по такъв начин. Намирам го за унизително – размишлява голямата дама на модата. – В момента, в който момичетата влязат в стаята, решавам дали са подходящи за ревюто, защото идентичността им е това, което първо ми прави впечатление. Търся жена, която може да представи идеята ми по-добре от всяка друга.“

Днес тоалетите на Прада са предпочитани от

КИНОИКОНИ КАТО УМА ТЪРМАН И САЛМА ХАЙЕК, КАМЕРЪН ДИАС И МАГИ ДЖИЛЕНХОЛ.

Облечени в запомнящи се с цветове и кройки, стилни и ефектни рокли, те рафинират публичните представи за официален, но заедно с това разкрепостен и женствен силует.

Стилът „Прада“ е стилът на реалния живот, обагрен със земна, неподправена красота. Издържан в духа на най-добрата италианска традиция, той обещава жизненост и дълголетие, защото е в състояние да се променя в синхрон с емоционалните и културни промени, с ценностната динамика, пъстрота и разнообразие.