По повод на нашата статия за дявола и това как да викаме духове на умрели роднини получихме на адреса на администратора на сайта писмо, част от което, заедно с коментари на наш специалист, публикуваме.

Среднощните гадания на свещи за това, за кого ще се ожениш или за съдбата ти най-общо, викането на духове на отдавна умрели хора или на някой от представителите на нечистите сили, широко са се практикували при младежите, както в далечното минало, така и сега.

Вижте още една сериозна колекция истории с духове ТУК: Най-интересните истории с духове!

Само че, докато някога нашите деди, преди да пристъпят към самото гадаене, са произнасяли специални магически заклинания, за да се предпазят от непредсказуеми действия на съществата от оня свят, съвременните гадатели хич не си правят този труд, като считат, че «ще мине и така». Но понякога …понякога се случва съвсем друго.

СТРАХОВИТАТА ИСТОРИЯ НА ВЕНЕТА

След едно от среднощните гадания целият живот на Венета се изпълнил с някаква необяснима мистика. Отначало започнала непрекъснато да вижда прегазени кучета.

«Всеки ден виждах как кола прегазва куче, – разказва Венета. – Първоначално, не знам защо, но бяха рижави кучета, а после – черни. Аз бях направо на границата на психическия сривq когато всичко изведнъж свърши.

Прегазените кучета изчезнаха, но дойде времето на погребалните коли. Работата ми е такава, че непрекъснато трябва да пътувам в малки командировки по областта и докато съм на път, всеки ден виждам погребална кола. И всичко, както си му е редът – ковчег, венци, хора в черно. Първоначално смятах, че имам халюцинации. Но по време на поредното пътуване шофьорът на нашата кола възкликна удивено: «Абе, натам като пътувахме ги срещнахме. Сега пак попадаме на тях. А наоколо даже и гробище няма!»

нумерология

Този кошмар продължи няколко месеца. След това започнах да сънувам ужасни сънища: в тях изплуваха лица на хора, загинали от насилствена смърт. Рани на шията, на гърдите, на лицето. И накрая видях един от «героите» на моите сънища… жив.

Закъснявах за работа, а чаках вече сума ти време на спирката. Беше в края на миналата година, през зимата, доста студено. Влязох в метрото и седнах да чакам следващото влакче. Изведнъж отнякъде се появи мъж около 60-те, с ужасно лице – цялото в белези, краищата на устните му кървяха и бяха като разкъсани – както се казва «от уста до ухо».

Цветът на лицето му беше някак си ужасяващо бледосив. След като се помота по перона, мъжът дойде и седна до мен. Ноктите на пръстите на ръцете му бяха толкова дълги, че направо се извиваха към дланите, от него повяваше хлад и миризма на разложено месо. Все едно гниеше жив. Ужас, казвам ви!

Започнах да си чета на ум «Отче наш», ама направо в бясно темпо и с надеждата той да стане и да си тръгне. И той наистина стана и тръгна към изхода. Стори ми се странна реакцията на хората. Външният му вид и миризмата бяха толкова отвратителни, че няма как да не ги забележиш, но всички гледаха все едно през него …като че ли го нямаше и толкова.

И тогава си помислих: “а може би само аз виждам изроди” и се изплаших още повече. Явно, след като общувах с духове, бях провокирала нещо лошо. И оттогава повече не се занимавам с викане на духове!».

Това разказва Венета. Проучихме и други подобни случаи.

СГОДЕНА ЗА САТАНАТА

Жана е студентка в Благоевград. Веднъж заедно с приятелки се събрали в квартирата и решили да си гледат коя кога ще се омъжи по начин, който видели в някакъв сайт в интернет.

В полунощ момичетата запалили две свещи пред голямото огледало в квартирата. До свещите сложили чаша с вода, в която пуснали венчална халка. Тази, която щяла да гадае, трябвало да седне пред огледалото и да гледа в центъра на халката. Ако се появи нечие изображение, тя трябвало да покрие чашата с предварително приготвеното огледалце.

Теглили жребий и да гадае първа се паднало на Жана. Пуснали щорите и пердетата на прозорците, загасили светлината и Жана с примряло сърце се вторачила в чашата. Приятелките й гледали от страни.

Отначало Жана не видяла нищо, но след това изведнъж цялата обстановка започнала някак си да потъва и да изчезва, а срещу нея, в пълна тишина се появил нещо като коридор. Забравила за всичко на света, тя наблюдавала как в края на коридора се появил смътен силует, който леко и без да бърза, се приближавал към нея и все по-ясно добивал чертите на високо симпатично момче.

В тайнствената и мигаща светлина изглеждало, че непознатият все едно плувал по дългия коридор. Изведнъж той вдигнал дясната си ръка и направил движение, като че ли вика Жана при себе си …Изведнъж, с огромна скорост, ръката започнала да увеличава размерите си и да се приближава към лицето на направо замръзналата от страх Жана. Ужасът сковал мозъка и тялото й, а последвалият удар я лишил от съзнание.

Без да знаят какво се случва, както си шепнели една на друга, приятелките на Жана видели как тя все повече и повече навежда лицето си към чашата. Изведнъж и двете свещи угаснали и се чул див вопъл, а после непонятен шум. Уплашени и викащи от страх момичетата дълго и глупаво се лутали по стаята, докато една от тях най-накрая не се сетила да светне лампата.

Вече на светло момичетата видели лежащата на пода Жана, парчетата стъкло и разлялата се вода. Пръстенът не се виждал никъде. На бузата на Жана се виждало червено-синьо петно, като от много силна плесница. Обхванатите от ужас и паника момичета видели, че халката е сложена на безименния пръст на дясната ръка на момичето…

С времето подутината на бузата на Жана спаднала, но все пак ясно се виждал отпечатъкът от пръсти. Някои вещи в занаята твърдят, че тя се е сгодила за Сатаната и само той знаел какво ще става отсега нататък.

ДЯВОЛСКАТА ЛАМПА

Останала незавършена и историята за двете момчета от Варна. Всичко започнало с някакъв старинен трактат за тайнствените знания, който Свилен намерил в библиотеката на дядо си – бивш известен историк. След като го прочел, решил, че ще бъде забавно да се позанимава с магия.

Споделил със съученика и приятеля си Румен. Двамата отново прочели трактата и решили да изпробват да извикат дявола.

Описаната процедура изпълнили, с всичките й подробности, една късна вечер в стаята на Румен. Родителите му не били вкъщи и двамата тарикати поканили и приятелките си. Произнесли заклинанието напълно сериозно. момичетата седели като препарирани. Изведнъж от пода излязъл сноп искри! Това бил първият от знаците, указващ приближаването на дявола.

И все пак Свилен и Румен не очаквали такова развитие на събитията – смятали, че магьосничеството и магиите са само «общи приказки за балъци по телевизията». Изведнъж на мястото, където се появили искрите, възникнало и облаче – точно както било описано. Това бил вторият знак! Момичетата с писъци избягали от стаята. Шегите свършили. Румен се паникьосал. Свилен започнал да търси в захвърлената книга текста на заклинанието, което би им помогнало да овладеят ситуацията. По-рано никой не мислел за това.

Докато прелиствал страниците, попаднал на метод за заключване на лоши сили в неживи предмети. Нямало време за повече търсене. Момчето бързо произнесло написаните думи и хванало първото нещо, което му се появило под ръката. Това била лампата, която стояла на писмената маса. След минутка облачето потънало във вътрешността на лампата.

Магическата операция се получила, но не докрай. Светлината от лампата станала кървавочервена, фокусирала се в една точка и подпалила падналата на пода магьосническа книга. Свилен не загубил самообладание и се опитал да издърпа щепсела на лампата от контакта. В този момент някакъв пурпурен лъч изгорил дланта му. След това лампата се «заинтригувала» от канарчето в клетката. Светлината станала бледа изведнъж и канарчето умряло. След това лампата, с помощта на лъча, сварила рибките в аквариума.

Момчетата не се отказали да се борят с «нещото» в лампата – хвърлили отгоре й одеяло, излезли в коридора и развъртели бушоните. Обезвредената лампа напъхали под шкафа, но тя сама изпълзяла от там и започнала да се върти на пода като жива. Накрая момчетата се справили с нея и я напъхали в някаква кожена чанта, която захвърлили в мазето в блока на Свилен.

На следващия ден започнали да се случват необясними явления. Разни дребни предмети започнали да се движат сами, чували се странни шептящи гласове, които молели за нещо. На стълбищната площадка се появили непонятни надписи и рисунки. Понякога във входа на блока с часове стоели някакви странни хора. На близкия светофар само за седмица станали четири катастрофи.

След около десет дни след магическия сеанс на вратата на апартамента, където живеел Свилен с родителите си, се позвънило. Някакъв човек, който, по думите на Свилен, малко приличал на свещеник, от «онези, католическите», казал, че знае от Румен какво са направили и е дошъл за да вземе лампата, която му трябвала за да направи сеанс по екзорцизъм. Свилен му я дал. На другия ден се оказало, че Румен не е говорил с никакъв свещеник. Направили си нещо като разследване, но в църквата никой не бил виждал и чувал за подобен свещеник…

СМЪРТТА НА КАРТОИГРАЧИТЕ

Не искаме да ви стряскаме, но ето и още един случай.

Това е случай с шестима приятели от немския град Дуйсбург, които, за разлика от нашите момчета по-горе, не успели да спрат навреме и накрая всичките се озовали в света, в който така хазартно са искали да надникнат!

В тази трагична юлска вечер, в дома на Петер Зимер, се събрали само приятели: студентите Дирк Цандеки, Бернд Раймерс, Клаус Винцек и две момичета, които работели като продавачки и били гаджета на двама от тях: Габи Елер и Петра Вайс.

Решили да викат духове с помощта на карти. Картите били наредени на масата във вид на кръст, а в краищата около тях имало запалени 13 свещи.. Дирк включил видеокамерата, и Петра започнала: «Дух, викаме те. Тук ли си?»

Изведнъж чашата се задвижила и се преместила в посоката на думата «да», а после се върнала обратно на средата. Петър се развикал възбудено. Станало било!

— Дух, кой си ти? — попитала Габи. Чашата не се мърдала.

— Дух, тука ли си още? — продължавала да настоява тя. И чашата отново се мръднала в посока на думата «да».

— Дух, кажи ни името си! — продължила Петра.

Чашата се придвижила към думата «не».

— Дай ни знак! — поискала Петра. — Дай ни знак, че си тук.

И изведнъж нещо с трясък паднало на пода. Всички погледнали към секцията, където на един от рафтовете винаги стоял порцеланов кон – семейна ценност. Конят бил паднал на земята и се разлетял на парчета.

Няколко мига те седели като парализирани.

— Не може да бъде, — прекъснал мълчанието Дирк.

— Може да е бил накрая на рафта и да е паднал от течението? — предположил Бернд.

— Да, бе! Седи там от години! — казал Петер.

— Дай ни знак, — Дирк отново помолил духа . Чашата почнала като луда да се движи от буква на буква.

— «Спрете», — прочел с шепот Бернд.

На всички направо им се изправили косите.

— А защо трябва да спрем? — попитал Петер.

Чашата отново почнала да се движи от буква на буква.

— «Смърт», — прочел Дирк. — Ама, какво значи това?

— Дай ни знак! — заповядал Бернд със силен глас.

Прас! В касата с бирата се пръснала бутилка. Прас! Със същият звук се пръснала втора. Всички седели като парализирани, станали смъртнобледи. Габи се опомнила първа. Скочила и хукнала към вратата. Започнала да дърпа дръжката на бравата, но вратата не се отваряла.

— Пусни ме! Искам да си ходя! — крещяла докато се опитвала да отвори заключената врата.

— Ти добър дух ли си или лош? — не се отказвал Бернд. Чашата отново изписала думата «спрете»

— От какво си умрял?

— «У-бий-ство», — прочел на срички Клаус.

— Можеш ли да се въплътиш? Яви ни се! — заповядал Бернд.

В стаята не е чувал нито звук. Габи лежала на дивана, с глава, потънала във възглавницата. Бернд седял до нея, а Петра…

Всичко се случило мълниеносно. Без да каже нито дума, Петра хванала една от счупените бирени бутилки от бира и се хвърлила към гърлото на Клаус. За Клаус това било толкова неочаквано, че отстъпил назад. Петра, с изкривено от злоба лице, го хванала за рамото. Другите момчета се опитали да я повалят на пода, но тя ги отблъснала със страшна сила – като перушинки. Осъзнал се от шока, Бернд скочил и й направил «подсечка». Тя паднала, а Петер й взел парчето бутилка от ръката и, заедно с Бернд, продължил да я притиска към пода.

— Петра, ела на себе си! — развикал се Дирк.

Момичето някак странно погледнало на останалите и заговорило с хрипкав глас. Глас, който не бил на Петра.

— Аз ви предупреждавах! — хриптяла тя. — Ето че съм тук! Хайде, де! Елате при мен! Искам ви! Изчукайте мен, мъртвата, — носел се глухо гласът от сгърчената уста на Петра. — Влезте в моето разложено тяло и познайте оргазма на тъмата!

Петер започнал да се моли Обсебената се разсмяла истерично и добавила:

– Господ е същия некадърен и немощен тъпкач като вас!

Бернд със сила я ударил през лицето. Очите на Петра се обърнали и тя млъкнала и загубила съзнание. Призракът изчезнал.

Приятелите се втурнали към входната врата, но зад гърба си чули отново хриптящият глас:— Ще ми паднете! Елате при мен, мили мои! Погалете мъртвото ми тяло!

Всички се огледали в ням ужас. Петра лежала в безсъзнание на пода. Гласът гърмял от колоните на стереоуредбата.

…Когато «Бърза помощ» и полицията дошли, вече било светло. Санитарите изнесли Петра на носилка. Тя се смеела безумно. Една седмица след този нещастен случай Клаус и Бернд загинали в ужасна автомобилна катастрофа. През нощта, на абсолютно безлюдна улица, те се врязали в дърво.

След преживяното нервно сътресение Габи заминала на лечение в швейцарски санаториум. Но така и не пристигнала там. Издирването не дало резултат. Тя безследно изчезнала.

Дирк направил опит за самоубийство. Една нощ той скочил от прозореца на стаята си на третия етаж и сега лежи с доста тежки травми в реанимация. Петер, както Габи, от скоро са считани за безследно изчезнали. Петра Вайс все още се намира в лудница…

Ако искате да споделите с останалите вашата история, пишете в коментарите по-долу.

Включете се в нашата група във Фейсбук:

Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!

Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК: