Чудеса.net
Руският учен Станислав Зенин провел изключително интересни опити с водата, чрез които установил, че водата има памет
При един от тях ученият сложил водата от един в два съда.
Над първия „се потрудил“ истински екстрасенс, който проклинал водата и ругаел жестоко.
След това в двата съда пуснали едноклетъчни организми – инфузории.
И веднага взели две капки и ги разгледали под микроскоп.
В капката от прокълнатата и обругавана вода всички инфузории загинали, в обикновената плували живи и здрави.
Инфузориите били изследвани от сериозни учени – биохимици и биолози, които направили следното предположение: мисълта променя заобикалящото ни пространство и се разпространява, подобно на звукова вълна, във всички посоки едновременно.
Но на нея реагира само обектът, към когото тя е адресирана – било то чаша вода или друг човек.
По време на опита негативната енергия на екстрасенса превърнала добрата „жива“ вода в лоша, която разрушила клетъчната обвивка на инфузориите и погубила бедните едноклетъчни, пише в. „Феномен“.
И тъй като се състоим от 80 процента вода, нашата структура действително може да се наруши от недобра дума или злобно пожелание.
Но за щастие, както показали експериментите, малцина от нашите врагове разполагат с достатъчна сила.
А нашият организъм се справя сам с незначителните увреждания.
Ако мощността на изпратеното недобро пожелание е голяма, пострадалият губи сън и апетит, влошава се настроението и се развиват тежки болести.
Това зло въздействие, извършено от някого съзнателно, с умисъл, се нарича „проклятие“.
Когато някой случайно или в момент на емоционална възбуда ни е изпратил зло, става дума за уроки.
Обикновено противодействието на проклятието е по-трудно и страданията, които то причинява на жертвата, са много по-големи от уроките.
Струва си да видите и:
Водата има памет
Станислав Зенин дава интересно определение за водата.
На база свои опити, за които е издаден научен труд, Зенин определя водата като вещество, намиращо се в информационно-фазово състояние.
Водата, според него, е пригодна за съхраняване на данни, тя е биологическо вместилище на информация.
Съществуват първична и дълговременна памет на водата.
Първичната памет се появява след еднократно въздействие и представлява обратима промяна на структурата на водата.
Дълговременната памет преобразява напълно матрицата на структурните елементи на водните клатрати, като резултат от дълготрайно информационно въздействие.
Изводът, направен от Зенин, гласи, че не е необходимо човек да е екстрасенс за да промени структурата на водата.
Достатъчно е продължително време да предава на водата определена емоция.
