Чудеса.net
Божествената синхроничност включва привидно случайни събития, които всъщност се случват в идеална последователност и ни дават знаци и насоки, които ни водят
Съществуват различни форми на синхроничност. Това може да бъдат едни и същи числа, които се появяват по различни поводи, думи, които срещаме уж случайно, текстът на песен, който сякаш ни „говори“, срещи в познати или непознати, съвети дадени в точното време.
Повечето хора не обръщат внимание на подобни събития от живота си, но други знаят, че следейки знаците мога да следват пътя си безотказно.
За да разберем значението на знаците се нуждаем от вяра и малко търпение, докато се научим да го правим.
Ключът в това да отворим умовете и сърцата си. „Отвореният ум“ е този, който се отнася безпристрастно към случващото се наоколо, а това може да бъде непосилно трудно. Ние сме програмирани да правим съждения и изводи за света през цялото време. Получаваме около 400 милиарда байта информация за заобикалящата ни реалност всяка секунда, но мозъците ни могат да обработят само 2000 от тях. За да се справим с претоварването, филтрираме само онази информация, която пасва на реалността, която сме приели за правилна и валидна. Следователно, формирайки изводи, ние всъщност филтрираме по-голямата част от истинската реалност.
Ако не си създаваме преценки за нещата и нямаме определени очаквания, започваме да забелязваме моделите на нещата случващи се около нас от ролята на наблюдатели.
Когато останем с отворени умове, сърцето също се отваря. И тогава можем буквално да почувстваме, кой е най-правилният избор. И тогава се появяват не само въпросите, но и отговорите.
Как е създадена синхроничността?
Това е философски въпрос, на който може да се отговори по много начини. Научният отговор е, че линеарното време – минало, настояще и бъдеще, е плод на нашето въображение. Няма такова нещо като линеарно време, всичко се случва един момент с интервал между действията – това е, което Айнщайн нарича „ппространствено-времеви континиум“.
Това означава, че всичко, което някога се е случило или ще се случи някога се случва точно сега. Така че възниква въпросът „имам ли избор“?
Представете си, че не е само една вселена, а има безкрайни вселени, които съществуват паралелно като огромна паяжина.
Всеки от нас съществува във своя собствена Вселена и всички други са гости в тази Вселена. Ние съществуваме във всички други Вселени, но тази, в която се намираме е тази, в която се намира центърът на съзнанието, тази в която см избрали да бъде, оформена от идеите, които създават реалността ни.
Можем да се движим между Вселените, ако изберем да живеем в различна реалност, но трябва да сме в състояние да вярваме в новата Вселена с всяка клетка на нашето същество, защото умът се формира от колективното съзнание на всяка клетка.
