Чудеса.net
Разбито било сърцето на богинята Изис. Сълзите не преставали да се леят от очите й. Любовта към съпруга й Озирис била толкова силна, че тя не можела да си представи съществуването без него.
А сега той бил убит от завистливия си брат Сет, който разделил тялото му на 14 части и ги разпръснал из цял Египет, та богинята никога да не може да ги открие. Но с помощта на магичните си сили и умения, които навярно само преданата и чистата любов дават, Изис била готова да преобърне света, за да събере тялото на своя любим и да го възкреси. След много препятствия и много пролети сълзи, от които се появила великата река Нил, богинята съединила тялото на Озирис. А от тяхното сливане се появил синът им Хор.
Това е само една от версиите на мита за Озирис и Изис (по-известна у нас като Изида), който е част от египетската идея за сътворението на света. Египтолози твърдят, че в древността той често е пресъздаван от актьори в храмовете, много преди да е известен театърът. Така страстната любов и страданието раждат живот – Хор, който отмъщава за Злодеянията на вуйчо си Сет и чийто образ постепенно се слива с този на бога на слънцето Ра, както и великия Нил, около който е съсредоточен животът в Египет. Макар плодородните земи около Нил да са едва 4 процента от площта на страната, именно тук живее 96 процента от населението й.
Малко след като богинята Нут „ражда“ отново слънцето – вярва се, че вечер тя поглъща слънчевия диск и го приютява в утробата си до сутринта – започва круизът ни по Нил. Кацаме в Луксор, точно когато слънчевите лъчи се отразяват във водите на вечната река, стоплят ярките цветове на къщите и зеленото на палмите и се разтварят в каменните блокове на храмовете. Играта им върху рисунките и надписите възкресява миналото величие на древен Египет. Навремето на мястото на Луксор се намирала Тива, столицата на египетското царство, известна със своето богатство.
Преди да се отправим с кораб по сълзите на Изис, потегляме към Долината на царете, разположена на западния бряг на реката. Египтяните вярвали, че там, където слънцето залязва, е страната на мъртвите и затова тук се намират гробниците и могилите. А източният бряг е земята на живите и там се издигат храмовете в прослава на боговете.
Досега в Долината на царете са открити 62 гробници на едни от най-великите египетски владетели. Прави впечатление, че те са с различна дължина. Причината за това е, че строителството на гробницата на всеки фараон започвало веднага след възкачването му на престола. През цялото време на управлението му, често до смъртта му, тя се уголемявала и украсявала. Затова най-дълга е гробницата на Рамзес II, управлявал Египет цели 66 години.
Най-посещаваната тук обаче е тази на момчето фараон Тутанкамон, въпреки че тя съвсем не е сред най-красивите. Единствената причина за популярността й е, че само тя е останала незасегната от набезите на крадците, тъй като е била разположена под друга гробница, нещо нехарактерно за онова време. Вероятно мястото не е било предвидено за гробница, но набързо е подготвено след неочакваната смърт на Тутанкамон на 18-годишна възраст.
Днес в нея може да се види мумията на владетеля, поставена в оригиналния саркофаг. По обратния пет към Луксор посещаваме храма на една от най-забележителните личности в историята на Египет, единствената жена фараон – Хатшепсут, нарекла себе си Дъщеря на слънцето. Тя управлява 22 години вместо Тутмос III, незаконен син на нейния брат и съпруг. Храмът й се различава по архитектурен стил и декорации от всички други в Египет. Той е по-елегантен, изящен и свободен като стил.
Построен е по проект на талантливия архитект Семут, за когото легендата разказва, че имал дълга любовна връка с Дъщерята на слънцето. След смъртта си той е бил погребан под скалите, където полагали телата и на други знатни личности. Казват, че тунелът на гробницата му сочи към този, в който е погребана Хатшепсут, сякаш за да се срещнат в отвъдния свят и любовта им да пребъде във вечността.
По залез слънце се връщаме на кораба, пред който са се струпали търговци, които предлагат сувенири и аромати за парфюми. Дюкянчетата наоколо са пълни с всякакви стоки, познати на човека, а продавачите водят безжалостни преговори до пълно изтощение на купувача.
Замаяни от митовете и дъха на екзотични подправки, се изтягаме на палубата и наблюдаваме палмовите горички и пъстрия живот наоколо. Ароматите са изострили сетивата ни за мистерията и чара на този екзотичен свят.
На другия ден ни предстои посещение в най-големия храмов комплекс в света – Карнак, на 3 км от Луксор. Храмът е посветен на Амон, главния бог на древните египтяни, и всеки фараон го е достроявал и украсявал с колони, обелиски и стенописи. Най-впечатляваща е Залата с колоните – 102 м дълга и 53 м широка, където се намирали 134 колони (34 са запазени до днес), всяка висока по 23 м. Капителите във формата на отворен папирус имат обиколка от 15 м – размери, достатъчни да поберат 50 човека върху тях. Стенописите разкриват, че на това място са се провеждали най-свещените египетски ритуали в древността. Подробностите за тях са били пазени в тайна и затова много от тях са загадка и до днес.
Корабът ни потегля надолу по Нил към Асуан. По двата му бряга се редят плантации със Захарна тръстика, палмови горички, пъстри селца. Дечица и рибари ни махат усмихнато. По пътя ни предстои да видим още няколко забележителни храма. Първият от тях е в Едфу, който е сред най-добре запазените в Египет и втори по големина след храма в Карнак. Издигнат е в чест на бог Хор. Корабът ни акостира в Асуан и вниманието ни е привлечено от традиционните лодки с платна, наричани фелука.
Спазаряваме се с един ведър и приказлив преселник нубиец за едночасова разходка с фелука до живописното островче Елефантин, наречено на ограждащите го скали с форма на слонове.
Струва си да видите и:
След това се отправяме към последните два храма от обиколката ни. Първият е на около 50 км от Асуан – Ком Омбо. Той бил разделен на две части, като едната е посветена на бог Озирис, а другата на брат му Сет, който често се превъплъщава във формата на крокодил. Затова в храма могат да се видят мумифицирани крокодили. По ирония на съдбата водите на Нил са разрушили едната част от храма – тази на Озирис.
Привечер потегляме с моторни лодки към остров Филае, където се намира елегантният храм на Изида, богиня на любовта, магията и живота. Стените на древния храм са осветени от меката светлина на залязващото слънце, което всеки момент ще се изтърколи в утробата на Нут.
Гледката към Нил от това малко живописно островче пленява сетивата. Завладени от магията на митовете и любовта, създала толкова красота и живот, притаяваме дъх за онзи кратък миг на покой между деня и нощта, когато природата сякаш прави пауза, за да си почине, преди да се спусне мракът.
