Чудеса.net
Двамата с Христо направили сватба за чудо и приказ
Конски кушии, гости в носии, трапези на тревата, надиграване на български народни танци и изобщо – веселба по българските ритуали, превърнали тържеството в цял спектакъл. За Албена това е втори брак, научаваме от „Торнадо“. Тя вече има и един син от първия си несполучлив опит. Пее в „Мистерията на българските гласове“. Светът за нея е сцена – няма държава, която да не е посетила. Бисовете на чужденците я разплакват и карат сърцето й да бие от силно по-силно. В столичното заведение „Чевермето“ за пръв път среща Христо. Той буквално си я „набелязва“ за жена.
По този повод Албена казва, че това й е предсказано. „Аз съм религиозен човек и знам, че гадаенето е грях, казва тя. Затова не помня как отидох на гледачка. Бях разстроена заради проваления си първи брак. Не вярвах като ми предсказа, че отново ще се омъжа!..“ Питам Албена не се ли озова на сцената на „Евровизия“ 2008 в Москва по същия начин – след предсказание. „Точно така, смее се тя. На Коледа изтеглих късмет в баницата „Евровизия“. Христо на шега винаги слагаше такъв късмет, защото знае за моите мечти за солова кариера и голяма сцена.“
Като всяка певица на народни песни, Албена не може да не коментира и темата за поп фолка. И коментарът й не е само за парите, които силиконовите певачки изкарват.
„Синът ми ми каза един ден: „Мамо, съучениците ми искат да съберем 2500 лева за певеца Илиан, за да ни пее един час! Отказах се заради тебе. Като знам как се раздаваш с часове на сцената и колко стойностно изкуство правите с ансамбъла, а никога не сте успявали да вземете такива пари!..“ „Е, прав е, но когато човек се е посветил на нещо, което обича, той не мисли за парите, казва Албена. Според нея човек сам избира дали да направи компромиса, или не. Но в случая държавата не е на мястото си по отношение на културата.“
Много притеснения имала Албена дали ще попадне в „Мистерията на българските гласове“.
След като изпълнила „Руфинка болна легнала“, веднага й позвънили: „Имаме нужда от глас като твоя.“ Месеците минаваха, а предложение от „Мистериите“ не идваше. И една нощ сънувам, че говоря с леля Ванга по телефона. А тя вече беше умряла. Аз го знам и в съня си. Каза ми: „Спокойно, не се притеснявай. Ще отидеш в хора и ще живееш в София!“ Събудих се някак объркана и телефонът звъни – обадиха ми се, че ме приемат. С „Мистерии на българските гласове“ изживях прекрасни мигове на триумф на чужда сцена. Плаках в Италия и се питах: „Защо и българите не харесват толкова нашенското, колкото чужденците?!..“ И до днес нямам отговор на този въпрос, но си върша работата с песен!
