Чудеса.net
Съпругът на Гена Димитрова – Жоро, катастрофирал с джип. Ванга побърквала клиентите си. И други истории разказва Иван Рушев
Оперният певец Иван Рушев е уникално явление в света на най-елитарното изкуство. С невероятни дадености влиза и завършва Софийската музикална академия. Специализира във Ваймар и Киев, получава престижни награди от фестивали и куп други признания. Пял е с най-големите имена по световните оперни сцени. Неотдавна напълни зала № 9 на НДК и смая публиката с невероятното изпълнение на рядко изпълняваните в един концерт цикли на Мусоргски – “Картини от една изложба”.
Иван Рушев обаче, преди да пропее, се прочува с друго – потомственият ясновидец започва да предсказва съдби. Първоначално на майтап, а после сериозно гадае житието-битието на чистачки и звезди, на депутати, като Нина Чилова например, която благодарение на него знае още преди величеството Симеон да я впише в листата си, че ще стане бъдещ министър на културата. Навремето Ванга му казва: “Пей и гледай!”
– Може би звучи претенциозно, но спасили ли сте с вашите дарби нечий ценен живот?
– Наистина звучи малко претенциозно, но ще ви разкажа един случай с великата ни оперна певица Гена Димитрова? Когато си отиде, плакахме с жена ми като малки деца за тая велика българка. Познавахме се лично от четири-пет години. Запознанството ни беше много интересно. Возя се на четворката по “Иван Асен”, тя се качва в трамвая с визоновото си палто, всички се обръщат. И виждам, че търси погледа ми, кима ми любезно, усетих, че иска да ме заговори.
Викам, здравейте, Гена, как сте? Казва, аз съм чувала за тебе. Казвам, знам от кого си чувала, от доктор Москов, той е племенник на социалдемократа Москов. Та този Стефан Москов ни беше пониатър в операта, не отоларинголог, беше лекар по гласа, само при нас имаше такъв лукс, в другите театри нямаше. Пониатър беше друго – той виждаше тънко нещата с гласа.
И Гена вика, искам да ми гледаш. Викам, добре, при доктор Москов, неговият кафеник работи непрекъснато. И й казвам, някакъв твой близък човек, жив е още, не е Жорето – мъжът й, прекрасен съпруг беше. Но викам й, не ти е интимен приятел още, но със сърцето си здраво си свързана с него. И си страшно разтревожена за тоя човек. Тя страшно се изчерви. А аз продължавам. На него, казвам, ще му помогнат такива хора, с дръпнати очи, той е болен от рак. Тя още повече се изчерви и призна – да, Хосе Карерас, той е болен от рак.
Разбира се, ставаше дума за големия тенор. Тя по световните сцени е пяла много с него и му е станала близка приятелка. След сеанса стана и каза: Сега отивам горе в директорския кабинет да се обадя по телефона на сестра му в Барселона, да й кажа, че трябва да го оперират в Япония. Така и стана и ето сега – Хосе Карерас е жив и здрав.
Благодарна ли ви беше Гена Димитрова?
– Да, макар че в гилдията тоя случай се разду прекалено. Независимо от това Гена бе толкова непосредствена, без никакви пудри, без никакви превземки и разни фалшименти. Но с нея ме свързва и друг един спомен. Веднъж бяхме у тях. Тя ме повика, пяхме с нея и жена ми.
Тя подари една рядка касета на жена ми, пееше голямата ария от “Бал с маски”, такава си беше, цялата се раздаваше. И изведнъж помръкна. Попитах, а бе, Гено, нещо много си уморена, ядосана изглеждаш, къде си била, преди да ни поканиш. И започна да разказва. Вчера била на село и там си посадила една лехичка с много хубави цветя, а през съседния двор влезли едни овце, опасли цветята и тя ги гонила с едно дърво.
Представете си Гена, която пее в Миланската скала, Метрополитен и всички световни сцени, си посадила лехичка и се просълзи заради цветята. Това станало в Беглеш, тя е оттам. И тогава, кой дявол ми отвори устата, та й подсказах нещо лошо. Викам, твоят Жоро не слиза от автомобила, един път преживя нещо, но, викам, дано няма вече нищо лошо. Но не й казах какво. Просто ми се мерна за миг някаква картина.
Скоро мъжът й загина в катастрофа.
Значи там, край Драгалевци, строели нещо и Жоро се метнал на едно малко джипче, той такова караше. И пред него един самосвал внезапно спрял, толкова бързо заковал, че джипчето се натресло с такава сила, че повдигнало каросерията и целият товар, някаква шлака, се изсипала отгоре, размазала го.
– А сега как е, добро или лошо виждате повече?
– Право да ви кажа, доста се поизморих вече. Това не е година, не е две. Честно ви казвам, навремето в София бяхме пет-шест истински гледачи. Това бяха баба Радка със снимките, една, която на снимки гледаше. Това бяха на Катерина Евро майка й – Данчето, страшно познаваше.
Момера Пенчева, една Христина от “Надежда” тя с восък предсказваше, една от Ален Мак. И още две-три имена. Сега от някакво списание една почна да ме плюва, без да ме е виждала някога. Мисля, чу поводът беше, че се появих в предаване на Гала. А
Мия Сантова се консултира за майка си с мен от десет години,
режисьори, оператори и цели екипи на предаванията – също. Аа, сетих се коя ме е плюла. Тая Алена, някакво списание имала, а преди това е била дребна търговка в “Илиянци”, не е от кариерата. Не знам само защо и тая, жената на сина Пеко Таков – Маргарита Михнева, и тя е говорила нещо… А Апостолов, много меркантилен тип е, страшно.
Истинските навремето бяха Ана Ненова, Корадкова, бай Никола Дойнов, една редакторка от телевизията – Славка Джерекарова, страхотни хороскопи правеше. Беше и невероятна ясновидка. Но без доза ясновидство свише не може, не става.
– Твърдите, че сте били близки с баба Ванга и сте били свидетел на доста неща от кухнята й?
– Ако при Ванга днес минават трийсет човека, пет ги правеше луди с това, което им казваше, останалите ги минаваше на конвейер. Особено в последно време, когато беше много болна, горката. Но на каквото и да съм бил свидетел, не се чувствам достоен да й давам оценки, да си въобразявам, че съм разбрал нещо от дарбата й. Там някаква си от Плевен се пише втората Ванга, сега някаква книга пише и казва, че било българската Библия. Знаете коя е. Кочовска се казва. Тя пише втората Библия. Нека не бъркаме свети неща и свети личности.
– Каква беше първата ви среща с Ванга?
– Първата среща беше на 13 октомври 1985 г., макар че в Сандански ходя от 1979 г. заради певческите си проблеми, заради гърдите ми, които не бяха в ред. Ходех два пъти годишно в Сандански. Когато пристигах, целият град научаваше и тръгваха при мен да им гледам. Казаха ми, че мога да ида при нея, когато искам, но нямах проблем.
Когато се появи, беше един хубав ведър ден през 1985 г. Имах личен проблем, защото, когато жена ми зачеваше, ние ги махахме децата. Жена ми също е оперна певица – пътуваше в чужбина. Идва си и примерно почна да готви “Тоска”, и пак ги махахме. Когато поискахме деца, вече нещо не се получаваше. И викам, хайде, ще отидем при Ванга. Беше 13 март, слънце, слънце. Пък и се случи нямаше никой пред вратата.
Викам си, какъв късметлия съм. Водеше ме един Иван Коцев, строител от Сандански, огромен мъж. Влизаме, а вътре няколко женици, седнали по ниски столчета, а тя на нещо като миндерче. Над нея имаше един часовник, показваше пет без десет. Бях курназ иначе, но вътре си глътнах езика, бях страшно смутен, все едно съм в храм. Преди това леля ми също беше ходила и Ванга й беше познала всичко. И тя почна да ми вика: “Бре, гледарец при гледарец ходи ли?” Викам, верно, ама сега съм дошъл да ми кажеш за моя проблем. Беше в настроение и ми вика: “А бе, ти искаш да убиеш пръчката и вино да пиеш.”
Каза ми за какво става въпрос. А бе, лельо Ванге, викам, пръчката си е добре, ама виното не е, не става. “Ке имате, ке имате, оправни сте и двамата, ама оти бъркахте там в божото легло” – нарежда тя. За трите аборта говореше. Ами, викам, пътувахме, нямахме време. Елате след три дни пак, каза, ке имате дете. Така стана обаче, че не успях да отида. Пратих мой познат. Отиде сам, а тя стои в градината, пълно с народ, и вика: “А, оня софиянец от излъга ли те. Нема какво да ми се влачиш ти, той има вече дете. И жена ми роди, беше вече заченала.
– Спомняте ли си някой по-особен куриозен случай, след като се сближихте?
– Разбира се. Имаше един истински куриоз. Когато бях на почивка в Сандански, заведох едно момченце от Стара Загора, Киро се казваше, 25-26-годишно. Изгуби се някъде и влязох сам. Отвън, викам, има още един, заради него дойдохме. Не го мисли, казва Ванга, он ке стане македонски зет. Ама, викам, той е от Стара Загора, има си приятелка там.
Останахме още два дни и последната вечер Кирчо се загуби някъде. Къде ходи, той си знае. На другия ден питам, да сте виждали Кирчо? А, той се ожени за Марето от стола. Марето беше сервитьорка в стола на санаториума, където бяхме. Ванга така и не го видя, но позна, че ще стане македонски зет, преди да си го е помислил още той самият.
– Спомняте ли си последната среща с Ванга?
– Последната ни среща беше малко преди да почине. Беше много болна, горката. Тогава
трябваше да занеса един бъбрек от прасе.
Беше ми поръчала това, защото един мой голям приятел имаше проблем. Синът му беше голям, а се напикаваше нощем. Отиваме пак с Кирчо, пазача, бъбрека в един буркан сме го сложили. Чакам аз вън на двора, вече ни идва редът, но както винаги, влязохме по-така де. Чувам гласа на Ванга: “Кире, тоя с убавия глас да влезе”.
Влизам и викам, лельо Ванге, ама защо така, има и други с мъката си? Вика, ами щото некой да е дошъл при мене без ядове и без мъки като тебе? Дадох й бурканчето, направи нещо така като кръст, пошепна нещо, каза ми там едни ритуали да направим и да го заровим, да сложим там до детето на стомахчето и т.н. И нещата с момчето се оправиха.
Често Ванга е казвала: “Мълчете, не дигайте шум, не задавайте въпроси, идват големите сили.” И тя е изпадала в транс някакъв. Ставаше доста страшна, казвала ми е Олга, вика с такъв страшен глас, който не идва от нея. Един път някакъв професор толкова се уплаши, че избяга на двора. Като е минавало това състояние, тя е лежала по два-три дни направо като парцал срината. После вика докторите и им
диктува някакво лекарство, което извънземните са й казали.
– Ванга е вече в гроба, а каква е твоята тайна, как гадаеш съдбите по фигурките в чашката за кафе?
– Когато става дума за кафето, фигурките са много показателни. Но все пак е важно, този, който гледа, как ги вижда, как ги тълкува. Например – куче. Ами кучето, едно озъбено куче, не е приятна картинка. Но то е бивш приятел на човека, който гледа да те ръфне, ей така, на най-неочаквани места. Ами тълкувай, усещай този знак, ако имаш дарба. Или стрела.
Сочи нагоре или надолу. Това не може да се отмине също. Няма никакви тайни в тая работа. Това си е едно вътрешно усещане, като едно познание, идващо наготово в главата ти за човека насреща, за неговото битие. Ако имаше тайни за казване, щях да ги кажа на жена ми и тя да започне да гледа.
– Чува се, че май разбирате не само от гледане на кафе, ами и от черни магии?
– Първата ми специализация беше през 1980 г. в Киев.
Тогава се запознах с Кашпировски.
Той беше господин Никой в една болница извън града. Опита се да ме хипнотизира, не успя и това много го раздразни. Той беше просто един обикновен хипнотизатор. И там имаше един професор, който беше от Ленинградския институт по парапсихология.
С този професор така се сближихме, че един ден той ме заведе на Птичия пазар, техния бит пазар. Там ме запозна с един човек, стар продавец, продавач, както е на руски. Той извади една дебела книга – букинистично произведение, много старо. Чорная магия се казваше книгата. Аз съм общувал с Николай Дойнов, един от най-големите астролози, последовател на учителя Дънов. От него и от други съм чувал, че не бива да се допираш до такова нещо.
– Все пак вие купихте ли я?
– Ами, как ще я купя. Старецът искаше много пари, триста рубли. После някои ми казваха: “Ти си луд, знаеш ли колко пари щеше да изкараш от нея в България?” Не я взех, но попитах букиниста – що е то чорная магия?
Той вика – енергия. Както електрическата енергия, която се пренася по електрическата жица, като атомната енергия, може да върши чудеса. Мисловната енергия е най-висшето ниво, защо да не може да се трансформира в даден предмет, даден обект. А магиите са три вида – мисловна, словесна и предметна.
Предметната събира всичките. Значи лошата мисъл е да умориш някого, словесната има словосъчетания, такива като във вуду магията, която използва не само кукли, което е масово разпространеното схващане за нея, просто като ги чуеш, словесните вибрации почват да действат.
– Как се срещнахте за пръв път с отвъдното?
– Първата ми среща с магията тръгна от моята леля Ана Игнатиева. Тя ми беше нещо като духовна майка. Изведнъж тя стана жертва на черна магия. Тогава бях студент в Музикалната академия, беше 1971-ва или 1973 година. Леля ми беше много красива жена и един ден намери пред вратата си пакет с женска коса и купчина карфици, омотани, а след два-три дни и един катинар и животът й се преобърна.
Отиде при един ходжа. Той й каза, че това е неразваляема магия, която се прави с много злоба и много отмъстителност. И някъде към 40-ата си година тя си загуби гласа. Животът й стана тежък. Провали кариерата си като оперна певица, но пък израсна като драматична актриса. За кратко време беше дори в Народния театър.
И почна да ми разказва – днес гледах на Олга Кирчева, гледах на Ружа Делчева, на тия старите известни актриси. И един ден ми изтърси: “А ти гледаш ли?” Махни тия работи, казах, но нещо ми стана и неусетно и аз почнах да гледам. На един гледах за любовни вълнения, на друг – дали ще влезе в академията.
– Звучи доста лековато?
– Не чак толкова. Навремето ме оставяха при дядо ми, беше лекар във Владая. Но повече стоях при една баба Роска – местната знахарка. Беше шивачка по професия, ала и невероятна ясновидка, която й баеше.
Виждал съм как оправяше селски хора с възпалени от прахоляците очи. Драскаше по хартия и до два дни оттокът спадаше. Гледаше и на кафе. Първо от нея научих за феномена на жабешката кожа. Някакъв неин брат се разболя – получи огромен, ужасен инфекциозен отток, тогава нямаше антибиотици и такива неща. И баба ми каза, идете, разбийте Тополница, беше люта зима, донесете ми
две живи жаби. Наложи ги върху инфекцията и до вечерта всичко изчезна.
Тия работи ги има в нашия род открай време. Моята баба и нейната баба са от Мирково, Пирдопско. Прабаба ми е била най-голямата знахарка. Имала е две стаи, пълни с билки, живяла е до 103 години. Даже на смъртно легло са я носили с черга при болни хора да ги лекува. За съжаление това богатство за лечение с билки не е имало кой да го запише.
– А как се прочухте в Музикалната академия?
– Бях студент първи курс. Един ден с две момчета, мои колеги, бяхме седнали в кафенето на “Граф Игнатиев” и “Раковска”, срещу аптеката. Тогава се правеше, макар и рядко, кафе във филджан. И тогава единият юнак, Радослав се казваше, обърна чашката и вика, дай да ми гледаш, така на майтап. Почнах нещо да му казвам.
Тогава и другият си обърна чашката и на него също му гледах и му познах. И се прочух. Те разказаха на всички в академията и почнаха да ме търсят. Най-големият майтап беше, че първите ми редовни клиентки бяха лелките, хигиенистките. Викаха ме в тяхната стая и ми даваха левче хонорар. Това си бяха пари за ония времена. Прочух се и тръгнах по адреси. Защото беше абсурдно да приемам вкъщи. Баща ми щеше да ми отреже главата. Отгоре живееше академик Ангелов, един от най-големите историци,
в другия вход беше академик Ирибаджаков, който пишеше трудовете на Тодор Живков,
Бончо Бочев. А и баща ми не беше кой да е, в общината беше председател на Софийски окръг.
– Гледането на кафе ли беше основната ви специалност?
– Кафето беше само средство за общуване, както на баба Ванга захарта. Доказано е, че някои кристални структури носят някои белези от тези записи, които ги има горе, и че има някакво отражение – настояще, минало, бъдеще. Това за бъдещето е най-сложният проблем.
Дори Кубрат Томов, когато се видяхме за пръв път на някаква сбирка, вече беше чул за мен, дойде с някакви стари пистови магнетофони, искаше да ме запише. Тогава си казах, де да го знам, може да е ченге, но после се сближихме. Та той ми призна – не мога да си обясня как се предсказва бъдещето и на мен ми е трудно да ти кажа. За мен това е едно вътрешно усещане от човека, с който общуваш.
Интервю на Славей Костадинов
Първоначално публикувано на:18.03.2007 @ 22:32
