– Край кърджалийското село Резбарци лежат мощи свещеник или на извънземен
– Сакралното място цери безнадеждно болни от цялата страна
Мистериозен гроб в най-близкото до Кърджали село Резбарци привлича и християни, и мюсюлмани от цяла България. С една-единствена надежда – болестта да остане тук. Тайнственото място помага най-вече на отписани от доктори и ходжи деца. За лечебните му свойства от столетия насам се носят легенди.
Стари аги твърдят, че тук е погребан „Кочаджа мезаръ”.
В превод голям, много висок мъж. Здравенякът паднал от небето и издъхнал върху грешната земя. В миг лобното място на исполина придобило необяснима целебна сила. Някои предполагат, че това е ангел от свитата на Архангел Джебраил /Гавраил/.
В по-ново време преданието е „актуализирано” и тайнственият лечител е обявен за космически пришълец. Родопчани се мотивират с размерите на последния му пристан – твърде необичайни за земен човек.
Най-спряганата хипотеза е за „Папаз мезаръ”, сиреч – попски гроб. Патриотично настроени люде отиват и по-далеч. Възползват се от белите полета в историята.
Визират гроба на патриарх Евтимий.
Аргументират се: „Та никой не знае къде е погребан последният патриарх от Второто българско царство. Някои учени смятат, че умира в Беломорска Тракия. Други – в Родопите. Защо гробът му да не е тук?! Край Резбарци. След като мощите му правят чудеса!”
Иманяри ровичкат преди време святото място. Неписаната анатема навярно е поразила тях или наследниците им. Малджиите откриват златен кръст, инкрустиран със скъпоценни камъни. Цяло състояние! Това е потвърждение на мита, че в гробницата лежат останките на духовник от голям сан.
„Безбожниците са шитнали реликвите в Турция, убедени са стари кримки. Но не аксесоарите от траурния ритуал правят чудеса. Мощите на покойника имат свръхестествена сила. Малко обаче знаят, че без благословия свише никой не може да ги помръдне. Който ровичка на непозволено място, се парализира. Онемява или пък губи разсъдъка си до живот. Паралии са поръчали да изровят и костите. Напразно.„
75-годишната Сабрие Кадирова от Петлино, съседно до Резбарци село, е живата история на чудодейното светилище. „Бях на годинка, когато българите от Беломорска Тракия започнаха да се изселват и да се настаняват по нашите земи. Нещастни, опърпани, с волски талиги. Сякаш Господ ги беше забравил. Но за кратко си стъпиха на краката. Някой започна да ги закриля. Покрай тях, и нас. Това бе човекът от гроба.
Смятам, че е ангел.
Много болен. Фръкнал от небето. Паднал точно на това място. Прадедите ми с почести го погребали. 40 дни метани му правили, според канона. И мюсюлмански, и християнски. Така започнал да се отблагодарява. Като цери болни, слаби, недъгави. Ама набляга на дечинките”, доверява старицата.
Седем десетилетия баба Сабрие е очевидец на невероятни истории. Как прииждат хора отвсякъде, но най-много от Северна България. Факт, който няма обяснение и досега.
„Водят и много мънички. Бебета на по 5-6 месеца, разказва Кадирова. Всеки Божи ден тук е стълпотворение от ябанджии. Българи, турци, помаци, евреи, цигани, арменци… След време, чуваме, децата се оправили. Аллах да ги закриля! В село Чифлик имаше едно недоносено. Слабо като пилешка костица. Вятър да го духне, ще падне. С криви крака, с грозновато лице. Жив урод. Шейтанът сякаш го беше правил. Сега е мъж канара. Задоми се за богаташка от Истанбул. Нароиха им се момченца. Ама баща им не признава тамошните лекари. Разболее ли се някое от чедата му, право тука ги води. Щото покрай себе си знае, че файда има.„
„Като идвам на гроба, здраве усещам,
хвали се 64-годишният Мустафа Реджеб от Търговище. Кръвта ми кипва като шира в бъчва. Пулсът ми става като на атлет.„
Бай Петко Илиев се пенсионира в Комбината за цветни метали край Пловдив. В организма му откриват рекордно количество олово. Лекува се къде ли не. Укрепва някак тялото си. Но психиката му остава лабилна. Силните илачи съвсем го довършват. В един миг тегли звучна майна на „белите престилки”. С раздрънкания си запорожец пътува всяка седмица до Резбарци. Зарежда се. И той не знае как. Прибере ли се надвечер в родния Чирпан, една кана с руйно червено винце не му стига.
Ритуалът с изцелението е първичен. В него доминира езическото. Болното дете се полага на гроба. Бебетата са увити в пелени. По-големите само присядат. Родителите им взимат от пръстта и ги поръсват. Вкъщи после им правят баня пак със същия енергийно зареден чернозем, отсипан в малко бурканче. Дрешките на болнавото се оставят на святото място.
„Хората турят по 50 стотинки, по левче. Кой колкото има. Като в храм. За да хванат молбите им дикиш, обяснява баба Сабрие. Понякога взимаме парите. Носим ги в джамията. На бедняците ги раздаваме. За хаир!”
Местните, които са най-облагодетелствани, почитат светинята си като Мека. Влизат в заграденото. Оставят по някоя пара. За здраве най-вече. Пожелават си нещо скромничко. То пък вземе, че се сбъдне. Други просто намират душевен покой. Бизнесмен от селото е направил ограда около гроба. След време ще поставят и паметна плоча. На кого? Има ли значение…
Кърджали,
Георги Андонов
ДОСИЕ
– Тюрбето на Данлъ Али баба край кърджалийското село Брош от 800 години също помага на хора с проблеми от цялата страна. Гробът на казълбашкия светец цери най-вече бездетни жени. В алианския храм вярващите палят лоени свещи в четвъртък и неделя. Почитат Али, зетят на Мохамед, заради прогресивните му идеи. „Кабул!”, сиреч „Приет си!”, е техният поздрав на древния им език. Святото място според тях лекува страдалци от всички религии. Стига да се уповават на Всевишния. Сакралното място се нарича „Себап мезар”. Върху него се полага недъгавото бебе. Развива се от пелените. Оставя се голичко. Жената, която го е донесла, бързо се скрива. Изчаква. Ако новороденото проплаче, това е знак, че ще оздравее.
***
Всяка година в нощта срещу 6 май (Гергьовден) към родопската местност Дамбала се стичат хиляди мюсюлмани, християни, помаци и роми от цялата страна. Според легендата бликащият там извор веднъж в годината става лековит и цери парализи, екземи, безсъние, рани, заболявания на очите, мигрена, заекване и още куп телесни страдания.
„Водата добива вълшебна сила, защото в тази свята за нас нощ е големият празник на Хъдърлез, нашият светец и баща”, твърдят казълбашите. От прастари времена стъкленици с живителната течност се изпращали чак в Родосто, Цариград, Анадола и Бурса за лек на отдавна изселили се турци.„
На 4 км от Албена близо до село Оброчище всяко лято късно след полунощ над местността “Кара тепе” местните жители виждат странни светлини. Никой не знае дали те идват от НЛО, или се дължат на някаква странна аура. Хората вярват, че районът е силно енергиен, защото край селото се намира стар дервишки манастир – текето “Ак Язълъ баба”.
В текето се съхраняват мощите на светец. Мюсюлмани и християни обаче спорят дали това са останките на покровителя на животните – свети Атанас, или на Ак Язълъ баба. На двора на текето расте и уникално дърво – близо 500-годишна черница. Който върже от себе си нещо на клоните й, желанието му непременно се сбъдва.
