Разпети Петък забранява всякаква работа, най-вече пране. Традиции и обичаи за най-печалния ден от Страстната седмица преди Великден.
На Разпети петък, известен още като Велики петък, е строго забранено да се работи, особено да се перат дрехи. Това е най-тъжният ден от Страстната седмица преди Великден. На този ден Божият син Исус е разпнат на Кръста, за да изкупи и спаси човечеството от греховете. Църковните канони предписват строг пост, като не се допуска никакво хранене, дори и вода не бива да се пие.
| Какво се прави | Какво не се прави |
|---|---|
| Ходене на църква | Не се пере |
| Молитва и смирение | Песни и веселби |
| Съблюдаване на строг пост | Подхващане на каквато и да е работа |
| Поклонение пред разпятието и Христовата Плащаница | Консумация на храна и напитки, освен вода |
Исус умира в жестоки мъки на кръста. Летописите разказват за слънчево затъмнение и земетресение, които са се случили на този свещен ден. В християнските църкви се отслужват литургии, припомнящи мъките и страданията на Божия син, станал жертва за спасението на хората от греховете.
На Разпети петък не се работи, а който наруши забраната, може да го сполетят нещастия през годината. Всякакви празненства и забавления са забранени. Според народните обичаи, е прието да се мине под маса, тъй като се вярва, че по този начин човекът се очиства от греховете си. Масата символизира Божия гроб, през който всички преминаваме.
Според Евангелието, на Разпети петък земята и небето са се разкъсали от мъка, а Слънцето се е потулило и над Голгота настъпил пълен мрак.
На Велики петък в католическите храмове се изнася кръстът, като това действие е символизиращо носенето му от Исус Христос до Голгота.
Според преданията, когато Исус се изкачвал към Голгота с тежкия кръст на раменете си, той преминал покрай жена, която перяла. Божият син помолил за малко вода, но тя му дала от мръсната вода. По-нататък, по пътя към Голгота, Спасителят минал покрай къща, от която се носело ухание на току-що изпечен хляб. Стопаните съжалили измъчения Исус и му подали малко топъл хляб. Той го изял и изрекъл: „Проклета да бъдат тези, които перат в тоя ден, а благословени онези, която приготвят хляба!“ Затова на Разпети петък е изрично забранено да се пере.
В православните църкви на Разпети петък се оформя символичен гроб, който се покрива с червена плащеница, а вярващите го украсяват с много цветя. По време на литургията плащеницата се изнася, и миряните заедно с нея обикалят около Божия храм. В края на богослужението свещеникът отново я полага върху символичния гроб.
Според народните предания на този тъжен ден от Страстната седмица дори птиците мълчали и страдали заради Спасителя.
На този ден, Исус Христос е разпнат, ставайки изкупителна жертва за греховете на хората. През петия ден от Страстната седмица, Синът на Бога е обвинен в това, че се е нарекъл юдейски цар и че е организирал въстание срещу римското управление в Юдея. Той е предаден на съд пред римския прокуратор Понтий Пилат.
Пилат счита обвиненията за невярни и предлага да освободи Христос, но събраната пред двореца му тълпа вика: „Разпнѝ го, разпнѝ го!“ Това е същата тълпа, която преди няколко дни скандира „Осанна, Осанна“ при влизането на Христос в Йерусалим. Пилат измива ръцете си, като казва, че не намира вина у тоя човек, и предава Исус на войниците, защото такава е волята на народа. Впрочем и днес народът много често решава да обвини хора, които нямат никаква вина. Войниците решават да се подиграят с Христос, слагайки му трънен венец вместо корона и тръгват с него към Голгота.
На пътя към лобното си място, Исус върви с наранени крака и кървящо лице. Вероника, показвайки съчувствие, изтрива лицето му с кърпата си и я хвърля върху керемидите на оградата, покрай която преминават. Така възникват първите неръкотворни образи на Спасителя – „Свети Убрус“ (Светото покривало за глава) и „Светата Тигла“ (от латинското tegula – керемида).
На хълма Голгота, Исус е прикован към кръста и разпнат между двама разбойници. След това той е погребан в каменен саркофаг, поставен в пещера, пред която пази стража.
На Разпети петък в храмовете се провежда погребална служба. Вярващите отиват на църква, преминават три пъти под масата за здраве, излизат и целуват Разпятието. По време на утринната служба се четат дванайсет откъса от Евангелието, които разказват за страданията на Исус Христос. На този ден великденският пост е особено строг, като църквата насочва да не се яде нищо и да се пие само вода.
В този тъжен ден, християните се събират в църквите, за да се молят и да изразят своето почитание към страданията на Исус. Освен строгият пост, на Разпети петък се избягват празненства и забавления, като се показва смирение и уважение към жертвата на Спасителя.
Един от народните обичаи, свързани с Разпети петък, е преминаването три пъти под масата за здраве, което се върши с вяра, че това ще помогне на хората да се очистят от греховете си и да получат здраве и благословия.
Този ден е идеален за молитва, размишление и съзерцание на страданията на Исус Христос, като се търси сила и вдъхновение в неговите поучения. Разпети петък е ден за спомен, обичаи и традиции, които напомнят на християните за важността на жертвата, любовта и прощението.
На този ден не се провежда Свята литургия през деня. Вечерното богослужение в храма прославя смъртта на Христос – изнася се Христовата Плащаница, свързана с погребението на Спасителя. Преди началото на службата се оформя „гробът“ Христов в средата на храма, украсен с цветя, а на престола се разполага Плащаницата. Това е парче плат с изшит образ на Спасителя, положен в гроба.
В хода на богослужението Плащаницата, с която е обвито тялото на Христос след свалянето му от кръста, се донася от олтара. Сред бели цветя се провежда опелото. След като Плащаницата се изнесе на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и се осъществява символичното погребение на Христос.
В края на службата свещеникът взима Плащаницата от престола и я поставя в „гроба“ – центъра на храма. Поклонението продължава две денонощия, до късно през съботната вечер, когато тя се връща обратно в олтара, непосредствено преди пасхалното шествие на кръста.
На Разпети петък е стриктно забранено да се извършва каквато и да била работа. Според народните поверия, онези, които работят на този ден, ще бъдат застигнати от неотразими злини и неприятности през годината. Хората казват, че „На този ден дори птицата не създава гнездо“. Забранени са и песните и забавленията.
Вярващите посещават църквата през деня, носейки по едно яйце и здравец, които оставят на масата пред разпятието. Разпети петък слага край на Страстната седмица. Следващите дни са посветени на възкресението на Исус Христос и радостта на всички вярващи. Великден е един от големите църковни празници, отбелязвани с тържествени църковни литургии.
Разпети петък е ден, когато християните събират сили за предстоящото тържество на Великден. Това е време за размисъл и молитва, насочени към страданията и жертвата на Иисус Христос. На този ден хората се съсредоточават върху своята духовност и смирение пред Спасителя.
По време на Великденските празници хората украсяват домовете си с цветя и празнични украшения, а великденските яйца се боядисват и раздават на близки и приятели като символ на нов живот и обновление. Великден е време за радост и благодарение за жертвата на Иисус Христос, която според християнската вяра осигурява спасение на човечеството.
В днешно време традициите на Разпети петък и Великден са запазени от хората в различните християнски общности, като се уважават и предават от поколение на поколение. Тези обичаи и традиции допринасят за съхраняването на духовните ценности и насърчават хората да продължат да вярват и да следват ученията на Иисус Христос.
Вижте и ТОВА:
Велики четвъртък: Какво се прави? Традиции, маслосвет, картички
А също и ТОВА:
Чудеса.net
