Ето какво е пътят на Голгота: От далечния XII век, когато Йерусалим бил столица на кръстоносците, води началото си йерусалимската светиня, наричана днес Виа Долороса – Скръбният или Кръстният път.
По този път вървял Иисус Христос, бичуван и осмиван, към своята смърт – на Голгота…
Според преданията по Виа Долороса се случвали различни епизоди от това мъчително изкачване. Всеки от тях днес е свързан с определено място или сграда.
На Кръстния път има четиринадесет спирки (станции). Осем от тях са отбелязани с малки параклиси. Деветата спирка – третото падане на Иисус – по непостижим начин се е оказала фактически на покрива на храма на Гроба Господен.
Вижте и ТОВА: Какво казва Рудолф Щайнер за Великден и неговата истинска същност, която църквата крие от нас!
Петте последни „станции“ се намират в самия храм: три от тях – на Голгота; четвъртата – пред Камъка на помазването, където поставили след свалянето от кръста тялото на Христа и където Йосиф Ариматейски го умил с благовония; петата – самата гробница, параклисът над гроба (на гръцки Кувуклия).
КУЛТЪТ НА СТРАСТИТЕ
От древнохристиянски източници е известно, че от IV в. пасхалните церемонии в Йерусалим започвали в Маслиновия хълм (Елеонски хълм), където Иисус прекарал последната си нощ преди ареста и където в Гетсиманската градина Юда го предал. Освен това в източната традиция – важна роля играела Сионската планина, където вярващите по време на пасхалните шествия си спомняли за последната трапеза на Христа и се покланяли на мястото, на което, както се смятало, се издигал домът на първосвещениците Ана и Каиафа.
Но все пак център на пасхалните богослужения тогава си оставал храмът на Гроба Господен.
Елеонският хълм (Маслиновият хълм)
Ако поклонението на Голгота и на Гроба Господен има изключително местен, йерусалимски произход, то култът на Страстите Господни е явление от Средновековието.
Култът на Страстите Христови, на които вярващите уподобявали тегобите на собствения си живот, придобил необикновен размах. През XIV – XV в. в различни европейски градове се появили много църкви и олтари в памет на различни епизоди от пътя на Христос към Голгота.
Католическите мистици отделяли извънредно голямо внимание на всевъзможни дребни детайли от Кръстния път – на броя на шиповете в трънения венец на Христа, на броя на ударите по време на бичуването, на сълзите и капките кръв… Това вглъбяване в магията на числата се отразило в прекаленото количество „спирки“, свързани с падането на вървящия към смъртта си Христос.
Станциите на Христос в увлекателна инфографика. Кликни на картинката за пълен размер!
През XVII в. монасите-францисканци, опирайки се на своя авторитет на пазители на светите места, започват да внедряват в цяла Европа почитането на четиринадесет „станции“.
Тази цифра била избрана не случайно – тя представлява удвоеното свещено число седем. Папският престол подкрепил инициативата, като издал була, според която поклонението на четиринадесетте „станции“ на Кръстния път давало опрощение на греховете.
ДВЕТЕ ЛЮЛКИ НА ПРЕСВЕТАТА ДЕВА
Католическата църква „Света Анна“ е една от големите светини по Пътя към Голгота.
Още преди първата спирка на Виа Долороса се намира най-важната светиня – католическата църква на Света Ана -майката на Дева Мария, която била издигната във времената на кръстоносците. Католиците смятат, че тя се намира на мястото на раждането на Богородица.
До пещерата в църквата на Света Ана, която католиците отдавна почитат като мястото на раждането на Пресветата Дева, в Йерусалим обаче има православен аналог – домът на Светите Богоотци Йоаким и Ана -родители на Богородица.
Това е разположена в съседство и с напълно обикновена външност къща, от чийто вестибюл любезен арабин ви води по стръмни стъпала надолу, където в тъмно и влажно подземие ви показва люлката на Богородица.
Подобно дублиране на светините и даже своеобразната им конкуренция е резултат от неспирното съперничество между католици и православни.
„СТАНЦИИТЕ“ ХРИСТОВИ
Модел на двореца на Ирод, служил и за резиденция на Пилат Понтийски.
Първата спирка на Виа Долороса е мястото, където преди две хиляди години е бил разположен преторият – резиденцията на Пилат Понтийски. От него е останала редица от арки, съединяваща две разположени една срещу друга сгради. Смята се, че именно тук прокураторът на Юдея извел Иисус пред народа и казал: „Това е човекът!“ На латински това звучи като „Екце хомо“. Оттогава арката се нарича така.
Отдясно е параклисът на Бичуването, който отбелязва мястото, където Христос бил подложен на това страшно наказание. Той е забележителен с изкусно направения витраж, разположен зад олтаря. На плочите на пода все още са запазени очертаните от римските войници кръгове за игра на зарове. Това е втората „станция“.
След това Виа Долороса рязко завива вляво пред Арменския патриархат. Тук се намира третата „станция“. На това място Христос паднал за първи път. Това събитие е отбелязано с малък католически параклис, построен с пари на полски войници. Над входа на параклиса има релеф на известния полски скулптор Тадеуш Залински, който изобразява Христос, изнемогващ под тежестта на кръста.
Още десетина крачки по Виа Долороса и поклонникът стига до вратата на параклис, отбелязващ според преданията мястото, където Иисус срещнал на Кръстния път своята майка -Дева Мария. Над входа към параклиса има картина, изобразяваща тази среща.
На ъгъла на улица Ел Вад и Виа Долороса има францискански параклис в памет на петата спирка на Христос на Кръстния път. Тук Симон Киринеянин поел на раменете си и понесъл по-нататък кръста, под който изнемогвал Христос. В стената край входа на параклиса се вижда дълбока вдлъбнатина. Според преданието това е отпечатък от ръката на Иисус Христос, който се опреля уморен на стената.
Тясната извита уличка води по посока на храма на Гроба Господен. След няколко метра поклонниците се оказват пред параклиса на Света Вероника. На това място блудницата Вероника изтрила потта и кръвта от челото на Христос и в тази връзка католическата църква я причислила към светиите.
По-нататък Виа Долороса се пресича с улица Сукхан аз Заин. Тук на ъгъла е входът към францискански параклис. Пред входа вляво се намира остатък от колона, където Христос паднал за втори път.
Тази улица води към широка стълба. Ако се изкачите по нея и завиете надясно, ще се окажете пред вратите на коптски (направление в древното християнство с последователи в Етиопия и Египет) манастир. До входа му, в малка ниша има част от колона – тя отбелязва мястото, където Христос паднал за трети път.
Останалите „станции“, както вече казахме, се намират не на Виа Долороса, а в самия храм на Гроба Господен.
ПРОЗАТА НА ВЕЛИКАТА ТРАГЕДИЯ
В Страстния петък на православния Великден още от ранно утро поклонниците се събират пред Гръцкия преторий (католиците – пред Римския, край „Екце хомо“). От тези места те се насочват към Голгота по кривите и тесни улички на стария Йерусалим. Мястото на разпятието на Спасителя се намира под сводовете на храма на Гроба Господен.
Някои вървят мълчаливо, а други – с молитвено пеене на славянски, гръцки, румънски и английски. Православните са водени от гръцкия митрополит – той носи на раменете си кръст с размера на човешки ръст, който донася до Голгота.
Пътят към Голгота завършва при трите зловещи кръста.
Но мнозина от онези, които за първи път идват в Йерусалим, трудно се примиряват с жестоката прозаичност и „битовизмите“ на Кръстния път. Там, където всеки камък би трябвало да е пропит със скръбен патос, арабски търговец се суети и ви предлага настойчиво своите сувенири.
До него съдържател на кафене гръмогласно ви кани да се отбиете. Изведнъж тесния път пресича момче-носач или местните боклукчии. Как човек да се съсредоточи върху размисли за същността на изкупителните Христови страдания?…
А може би този пазарен антураж е най-достоверният декор? Осъденият на смърт вървял по същите тесни улички с тяхната ежедневна суета и хората го изпращали – кой с любопитен, кой с безразличен поглед, едни със съчувствие, а други със злорадство…