В началото на тази година беше съобщено, че в Южно Перу, в градчето Лобо Тахуантинсуйо, са открити развалини от древен град. Според кмета на град Кимбири Гилермо Торес това е легендарният Пайтити, основан в джунглите от избягали от испанците инки, където всички храмове и статуи били направени от чисто злато…
КОВАРСТВО И ЛЮБОВ
Преди да стане ясно за какво става дума, нека припомним отдавна отминали събития. През 1513 г. испанският конквистадор франсиско Писаро участвал във военна експедиция в Панама, където по-късно бил избран за губернатор. До него започнали да достигат слухове за непозната на европейците индианска цивилизация и несметните й богатства. Предприемчивият Писаро започнал да действа и не без усилие успял да открие империята на инките. Окрилен от успеха, през януари 1531 година Писаро тръгнал на поход срещу индианците, въоръжен до зъби. Испанците не се церемонели: бързо завоювали град Каксамарка и пленили върховния вожд Атахуалпа. Инките почитали своя владетел като полубог, затова събрали огромен откуп за освобождаването му – стая с площ от 35 кв. м била запълнена със злато на височината на човек с вдигната ръка, а два пъти по-малко помещение било напълнено със сребро.
Испанците получили откупа, но удушили Атахуалпа, независимо че инките събрали втори откуп, който по размери превъзхождал първия. Скъпоценностите били докарани с 11 000 лами. Казват, че всяко животно било натоварено с 45 кг злато. Тези съкровища били събрани в Куско от главната съпруга на Атахуалпа с надеждата да спаси мъжа си. Но когато разбрали за смъртта на Великия инка, индианците по заповед на императрицата скрили златото и скъпоценностите и оттогава никой не ги е виждал…
ЗЛАТНИЯТ ГРАД СЪЩЕСТВУВА
Пръв за легендарния град, в който инките скрили своите съкровища, разказал испанският историк Сармиенто (1532 – 1589 г.), „Те (инките) имат удивителна градина, в която земята е покрита с плочи от чисто злато. Всичко там – стъблата, листата и дърветата – са направени от злато. На златните клони са кацнали златни птици. Редом пасе стадо от двадесет златни овце със златни агнета, които са пазени от златни стражи. В ъгъла на огромно пещера се издига висока планина от златни и сребърни слитъци, съдове, вази и други скъпоценности“…
Сиеза де Леон – наполовина инка наполовина испанец, скоро след завоюването на империята на инките писал: „В Перу има толкова много злато, че ако се събере всичкото, няма да успеят да го отлеят в монети. Испанците получиха само незначителна част. Инките казват: съкровищата са скрити така, че даже самите ние не знаем къде се намират“.
Разбира се, Леон леко е преувеличил. Някои от тях все пак знаят къде са скрити богатствата, но не разкрили тайната на завоевателите дори под заплахата от най-страшни изтезания.
КОСВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Конквистадори, авантюристи, ловци на съкровища и историци -всички търсели приказните съкровища на инките. Но без успех. Някои изследователи смятат, че инките са скрили златото, като използвали система от подземни тунели, които водели от Куско, разположен в самия център на Андите, на стотици километри в северна и южна посока до Чили и Еквадор. Известният специалист по инките Харолд Уилкинс пръв съобщил, че източните тунели се съединяват със знаменития град-призрак Пайтити, който се намирал някъде в непроходимите джунгли. Уилкинс смятал, че центърът на разклонената система от тунели е разположен под пустинята Атакама, близо до съвременната граница между Чили и Перу.
Преки доказателства за съществуването на подземните тунели нямало, но косвени – колкото щеш. През 1844 година католически свещеник, чието име останало неизвестно, бил извикан да изповяда умиращ индианец от племето кечуа. Преди да издъхне, той разказал удивителна история за лабиринти и тунели, прокопани дълго преди появата на испанците. Не по-малко интересна е историята на Карлос Инка – един от потомците на Атахуалпа, живял през втората половина на XIX век и оженил се за знатна испанка. Дона Мария Ескуивел била недоволна, че мъжът й не може да й осигури съответен на знатния й произход начин на живот, и постоянно го ругаела за това. Една нощ Карлос, доведен до отчаяние от упреците и претенциите на жена си, завързал очите й, извел я от дома и я повел нанякъде, като я държал за ръка. Накрая развързал очите й и дона Мария от изумление изгубила дар слово. Тя се намирала в огромна пещера, пълна с купчини златни и сребърни слитъци, изискани съдове и вази и религиозни украшения. Покрай стените стояли статуи на императорите на инките, излети от злато в естествен ръст.
Като доказал на жена си, че не е такъв, какъвто изглежда, Карлос Инка отново завързал очите й и със същите предпазни мерки я върнал у дома. Съдейки по всичко, той бил един от пазителите на тайника, в които индианците скрили от испанците съкровищата си.
ТАЙНАТА НА ЙЕЗУИТИТЕ
Повечето учени не се съмнявали не само в съществуването на тунелите, но и в скритите в тях съкровища. „Пайтити не е мит, той наистина съществува -твърдял в авторитетното списание „Архео“ италианецът Марио Попия, професор по археология от католическия университет в Лима. – Той бил открит в края на XVI в. от йезуитски мисионери.“ До този извод Попия достигнал след изучаването на архивни материали на Ватикана. Генералът на ордена на йезуитите Клаудио Аквавива съобщавал на римския папа за откриването на Пайтити от отец Андреа Попее и умолявал да се запази новината в тайна.
Тази молба не била излишна. Ако Ватикана разкриел намирането на Пайтити, който тогава се асоциирал с Елдорадо, тогава натам от всички краища на Европа биха се стекли хиляди ловци на съкровища.
Според Лопес именно Пайтити е легендарният Елдорадо – последната цитадела на инките, където те, отстъпвайки под натиска на испанците, отнесли през 1532 г. всички богатства, които им останали.
„Градът е изключително богат на злато и скъпоценни камъни – писал Андреа Лопес в своя отчет. – Стените му са облицовани със златни листове. В ясен ден те блестят на слънцето и се виждат от километри.“ За несметните богатства, които се пазели в Пайтити, може да се съди макар и по факта, че йезуитските мисионери смятали да построят там католическа катедрала от… „златни тухли“.
Точното местоположение на Пайтити си останало тайна. Йезуитите се побояли да го съобщят дори на папата и предпочели да отнесат истината в гроба…
НА ПРАГА НА ОТКРИТИЕ?
Като цяло Пайтити бил търсен безрезултатно почти пет века. Преди няколко години дългият списък на търсачите на този Елдорадо се попълнил с името на знаменития полски пътешественик Яцек Палкевич, прославил се през 1996 година с откриването на изворите на Амазонка. Последната, трета поред, експедиция на Палкевич в района на река Мадре де Диос, изглежда, завършила с дългоочаквания успех. Във всеки случай полският изследовател уверил перуанските власти, че най-накрая е открил въжделения обект на търсенията на конквистадорите, за което те побързали да съобщят в началото на тази година. Палкевич със своите колеги открил и споменавания в легендите водопад, както и напълно изгубеното в гъстата растителност почти квадратно езеро с площ 4 кв. км. Наземният радар потвърдил съществуването под водата на разклонена система от пещери и тунели. Именно в тях според легендите са скрити съкровищата на инките. Намерените на брега на езерото развалини от доинкови съоръжения свидетелстват, че индианците са започнали да усвояват тази местност малко преди появата на испанците.
За съжаление, поради проливните дъждове и непроходимите джунгли се наложило учените да прекратят по-нататъшното търсене. Яцек Палкевич смята да се върне по тези места в скоро бъдеще и да постави окончателна точка на продължилата пет века одисея по търсенето на Елдорадо…
