Кога е Великден? ♣ Дълбокият смисъл на Пасха, която се чества хиляди години преди Христос. ♣ Връзката на празника на Адонис. ♣ Ролята на император Константин ♣ Юлиан Отстъпник. ♣ Връзката между Задушница, Разпети петък и Възкресение. ♣ ВИДЕО: Филмът „Рудолф Щайнер и духовната наука“

Лекцията на Рудолф Щайнер за Великден е издадена на български език в книгата „История на човечеството и светогледите на културните народи„, която можете да намерите все още на хартиен носител ТУК.

съдържание на лекцията за Великден от Рудолф Щайнер

Съдържание на лекцията за Великден.

Празникът Великден се отнася към така наречените подвижни празници.

Кога е Великден?

Всяка година той се празнува по различно време. Той се колебае. Защо той се колебае и се мести?

Той се колебае, доколкото е ориентиран не към земните отношения, а е установен в съответствие с небесните констелации. Датировката на празника е свързана с въпроса: кога настъпва началото на пролетта?

Началото на пролетта, разбира се, винаги настъпва на 21 март. Следователно до настъпването на пролетта празникът Пасха не може да настъпи. Но след това се очаква – началото на пролетта се пада на 21 март – настъпването на пълнолунието.

нумерология

След настъпването на пълнолунието отново се очаква първата неделя и в качеството на празника Пасха се определя тази неделя, която се явява първата след първото пълнолуние след началото на пролетта. Първото пълнолуние може да се падне на 22 март. Тогава

първата неделя ще бъде за нас Пасхалната Неделя, тъй като тя се явява първата неделя след пролетното пълнолуние.

В този случай Пасха е възможно най-ранната.

Но може да се случи, че пълнолунието да настъпи чак двадесет и девет дни след 21 март. Ако например пълнолунието настъпи на 19 март, първо трябва да настъпи началото на пролетта, пролетното равноденствие, а след това, след 29 дни – пълнолунието. В този случай Пасхалната Неделя ще се окаже неделята след четири седмици (след Пасхалната Неделя при най-ранната Пасха). Тогава празникът Пасха се отдалечава през април. По такъв начин празникът Пасха се разполага между 21 март и края на април. Така той се придвижва ту в едната, ту в другата посока.

Господа, защо празникът Пасха се установява в съответствие със ставащото на небето? Това е свързано с нещо, за което вече съм ви говорил, с това, което е било известно по-рано. Луната и Слънцето влияят на всичко, което е на Земята.

paskha паска великден рудолф щайнер

Рисунката на Рудолф Щайнер към лекцията за Великден.

Погледнете растенията, израстващи от Земята. Да допуснем, че тук се намира Земята (вж. рис.), вие вземате семе, ако искате да посеете растение, съвсем малко семе, и го засаждате в Земята. Растението като цяло, целият живот на растението е съсредоточен в това малко семенце.

Какво се получава от семенцето? Отначало корен.

Тук целият живот, разширявайки се, образува корен.

След това той (животът) отново се консолидира и растежът се осъществява консолидирано. При това се образува стъбло. После отново става разширение и се образуват листа. След това възниква цвят. После пак става консолидация при образуването на семена, които чакат до следващата година. Следователно какво имаме при растенията? При растенията наблюдаваме разширение и консолидация, разширение и консолидация, разширение – консолидация.

Така всеки път, когато растението се разширява – това е действие на Слънцето, което в частност изкарва листо. Всеки път, когато растението се консолидира, когато то става семе или стъбло – това е действие на Луната, предизвикващо консолидация, свиване. И така, тук, между листата, действа Луната.

Така че ако възниква растение, относно израстващите листа, израстващия корен, и преди всичко, относно семената можем да кажем: това е Луната, след това Слънцето, отново Луната, отново Слънцето, отново Луната, Слънцето, и с Луната процесът завършва. Така във всяко растение ние можем да отбележим редуването: действие на Слънцето, действие на Луната, сили на Слънцето, сили на Луната.

Ако погледнем около себе си полето с растящите растения, ще видим действието на Слънцето и Луната.

великден кога е

Книгата „История на човечеството и светогледите на културните народи“ на Рудолф Щайнер, от която сме взели тази лекция за Великден.

Казвал съм ви: даже ако в света се появява човек, и в този случай образуването на физическото му тяло зависи от Луната. А фактът, че той има като вътрешна силата да преобразува самия себе си, зависи от Слънцето. Казах ви го при описанието на Мистерията на Голгота.

Виждате ли, този факт е бил известен и по-рано, само че за него са забравили. Казвали са така: кога през пролетта стават най-големи силите, които дават възможност на растенията правилно, успешно да се развиват, които са най-благоприятни за успешното развитие на човека? Когато Слънцето и Луната си взаимодействат по правилен начин. Това става, когато за първи път пълната Луна изпраща към Земята своето пълно излъчване и поддържа излъчването на Слънцето.

Следователно съчетанието на Слънцето и Луната става тогава, когато Слънцето, имащо своята най-голяма сила през пролетта, и Луната, имаща висша сила на всеки четири седмици, правилно си взаимодействат едно с друго.

Ето защо Великден е в неделя, денят, посветен на Слънцето, идващ след пролетното пълнолуние.

И така, при установяването на празника Пасха са знаели, че той трябва да се пада в началото на пролетта – пролетното равноденствие, настъпващо след зимното слънцестоене.

Обаче първоначалното възникване на празника Пасха се отнася не към времето на християнството, а възлиза към древния езически празник, към празника, за който вече съм ви казвал и сега искам да го опиша по-детайлно. Празникът Пасха възлиза към така наречения празник на Адонис. В какво се е състоял този празник на Адонис? Виждате ли, господа, празникът на Адонис е бил учреден в тези художествено-образователно-религиозни центрове, центрове на изкуството, науката и религията, които ви описах като мистерии.

Всъщност Адонис е бил своего рода образ, отразяващ духовно-душевното начало в човека. И така, под Адонис подразбирали това, което в човека е било душевно-духовното начало. Смятали така: това, което представлява духовно-душевното начало в човека, се съгласува с целия останал свят. Следва само да обърнем внимание върху факта, че празникът на Адонис, подобен на нашата сегашна Пасха, при древните езичници, които все още са съблюдавали всички духовни съотношения, е възникнал така, че се е празнувал през есента! И така, древният празник Пасха се е празнувал през есента. Празнуването е ставало по следния начин.

Празникът протичал така: вземали изображение на вечната, безсмъртна част от човека, духовно-душевната част, потапяли го във водоем или морска вода, ако е ставало край брега, и го оставяли там за три дена. Потапянето на образа бил съпровождан от хората с погребално пеене, с песни на скръбта. Потапянето на образа е било свързано с обред, извършван в семеен или приятелски кръг, сякаш някой умира – това е бил истински помен.

Описаното винаги се е отбелязвало в този ден, който днес наричаме петък.

рудолф щайнер великден възкресение христово пасха 001

Една интересна книга, която още чака своя превод.

Названието Страстен петък (Karfreitag) възникнало едва тогава, когато обичаят преминал в Средна Европа, в германските области. Думата «кар» произхожда от «кара», а кара означава скръб. Следователно това е бил скръбен петък. Колко малко знаят хората днес за това, какви са били тези неща изначално, свидетелства фактът, че англичаните наричат този петък Good Friday, Добрия Петък, докато в древността името е звучало като Смъртен Петък, Страстен Петък, скръбен петък.

Това е бил истински помен, ден за поменаване на покойника. Поменавали Адонис. Където въобще не е имало вода, съоръжавали някакъв изкуствен басейн, в който са можели да потопят този образ – това е било скулптурно изображение, статуя, – и след три дни образът отново го изваждали оттук, при това го изваждали именно в неделя. Виждате, господа, че това е бил истински помен за починалия.

При изваждането звучали радостни песнопения, истински песни на радостта. По такъв начин всяка човешка душа се въвличала в това, което в началото предизвиквало скръб, а след три дена – велика радост. Звучали ликуващи песнопения. И съдържанието на тези ликуващи песнопения се свеждало към възгласа: Бог воскресе! (Бог воскресе за нас отново!)

Какво е означавал този празник, господа? Още един път трябва да отбележа, че преди той се е отбелязвал през есента.

Какво е означавал този празник?

Вече съм ви разказвал, макар и по друг повод: когато човек умира, той оставя своето физическо тяло. Когато човек умира, останалите близки родственици на покойния и приятели тъжат и извършват помен, при това по естествени причини. Помен, подобен на този, който правели някога хората при потапянето на Адонис. Само че при това нещо не достига. Защото съм ви казвал: в течение на три дни след своята смърт човек остава в състояние, в което той гледа назад към своя земен живот. Той е оставил своето физическо тяло, но още има своето етерно тяло. То става все по-голямо и по-голямо и накрая се разсейва в света. Тогава човек се намира само в своето астрално тяло и в своя Аз.

Хората, учредили празника на Адонис, разсъждавали така: трябва да се знае, че човек не само умира, ако умре неговото физическо тяло, но че той след три дена отново възкръсва в духовния свят. Именно за да довеждат ежегодно това до съзнанието на хората, е бил учреден празникът на Адонис. На празника на Адонис през есента казвали: вижте, природата умира. Дърветата ронят своите листа, настъпва студ, духа пронизващ вятър, земята се покрива от снега и престава да дава плодове; тя изглежда както ако физическият човек би умрял. Ако гледаме Земята, трябва да почакаме до пролетта и тогава тя отново трябва да възкръсне. Ако гледаме човека, той възкръсва след три дни в душа и в дух.

Това е било необходимо да се доведе до съзнанието.

Затова и е съществувал този празник на поменаването и в същото време празник на възкресението – макар и през есента. С него се давала възможност на човека да си изясни, че той е нещо противоположно по отношение на природата. Природата затихва, цяла зима тя остава мъртва, доколкото е само природа. Човек и след смъртта продължава да живее в духовния свят, той се проявява като нещо противоположно на природата. Когато в природата опадат листата, всичко се покрива със сняг, духа пронизващ студен вятър, тогава вниманието на човека трябва да се насочи към следното: ти си различен от природата. Когато ти умреш, отново възкръсваш на третия ден.

рудолф щайнер великден възкресение христово пасха 009

Споделяте ли учението на Рудолф Щайнер и възгледите му за Великден? Пишете ни какво мислите за тази лекция по-долу във формата за коментари! С това ще помогнете повече хора да намерят статията в Гугъл!

Това е бил един от най-прекрасните празници в продължение на древните времена. Хората се събирали на местата, където се извършвал мистерийният култ, оставали там в течение на всичките тези пасхални дни, след това те изпълнявали скръбни песнопения, а на третия ден осъзнавали: всяка душа, всеки Аз и всяко астрално тяло възкръсват в духовния свят на третия ден след смъртта. Това е било за хората съвместно приобщаване към духовния свят. Защото на Пасха те загърбвали физическия свят. Виждате ли, това е могло да се извършва в съответствие с времето. В древността времето на празника е било по-различно, отколкото сега.

Сега празника Великден хората празнуват през пролетта, когато имат много друга работа, ако са селски жители.

Древният празник Пасха, празникът на Адонис, се празнувал по време, когато реколтата е била прибрана, когато е завършвало брането на гроздето, когато е започвала зимната почивка; тогава са искали да се пробудят за духа. Тогава извършвали празника на Адонис. Този празник на Адонис – в различните места този Адонис са го именували най-различно – се празнувал навсякъде, където са съществували древните религии. Защото с него всички древни религии са говорили на човека за безсмъртието на душата.

В първите християнски столетия празникът Пасха също се е извършвал по-различно, отколкото сега. Едва постепенно през III, IV в. възникнала сегашната форма. Но именно тогава хората вече не разбирали повече нищо, касаещо духовния свят, те съвсем нищо повече не разбирали, искали да виждат само природата, естеството. Само природа вече ги е занимавала. При това те разсъждавали така: как можем ние да празнуваме възкресението през есента? Та нали по това време нищо не възкръсва! За това, че човек възкръсва, те вече нищо не знаели, така че казвали: през есента нищо не възкръсва, всичко се покрива със сняг, а през пролетта всичко възкръсва. Така празника Пасха го направили пролетен.

рудолф щайнер великден възкресение христово пасха 002

Рудолф Щайнер пред макет на Гьотеанума.

Това е било нещо, предизвикано от материализма, дори и този материализъм все още да е гледал към небето и да е насрочвал празника Пасха в съответствие със Слънцето и Луната.

През III, IV в. сл. Р. Хр. материализъм вече е имало, макар и материализмът от това време най-малкото е поглеждал към света.

Той още не бил този «материализъм на дъждовния червей», когато човек гледа само Земята. Названието «материализъм на дъждовния червей» е предложено по причината, че дъждовните червеи винаги се намират под земята и в най-добрия случай изпълзяват отгоре само по време на дъжд.

Именно така стои работата със съвременните хора. Съвременните хора вече не разглеждат нищо друго освен намиращото се на Земята. В началото на празнуването на Пасха материализмът все още е вярвал, че има милиони звезди, които влияят върху човека. Но и това е било забравено към XVI столетие. Така празникът Пасха е бил пренесен през пролетта.

Преходът към пролетта се е обусловил и от факта, че при християните е съществувала тенденция съвсем да се изкоренят от света всички древни истини. Това вече съм ви казвал, говорейки за Мистерията на Голгота. Всъщност древните истини са се стремили да ги изкоренят от света. И към VIII, IX в. сл. Р. Хр. хората се оказали в пълно неведение относно факта, че явяването на Христос някак си е свързано със Слънцето.

Виждате ли, много интересно е да се наблюдава как през IV столетие един след друг са управлявали двама императори.

Отначало управлявал император Константин, човек изключително самонадеян. Той е основал Константинопол. Някакво съкровище (вероятно се има предвид Паладиума – бел. пр.), някога пренесено от Троя в Рим и скрито там, императорът Константин заповядал да го пренесат от Рим в Константинопол и да го закопаят там, а над него да въздигнат колона. На тази колона е трябвало да бъде поставена статуя на езическия бог Аполон.

рудолф щайнер великден възкресение христово пасха 010

Рудолф Йозеф Лоренц Щайнер като млад.

Обаче от страните на Изтока е била доставена дървесина – както се говори, от кръста Господен, кръста на Христос – и от нея е бил изработен лъчезарен венец, подобен на нимб. Но там, където дървесината е образувала този лъчезарен венец, хората е трябвало да виждат самия Константин! Така започнало почитането на Константин, стоящ върху колоната, издигната върху най-величественото римско сакрално съкровище. Колоната станала външен израз на факта, че хората нищо повече не знаели за мировите тайни, не знаели за това, че Христос е свързан със Слънцето.

Междувременно дошъл друг, Юлиан, получил възпитание в мистериите,

които макар и да съществували още по това време, но животът им бил труден. По-късно те били изкоренени от император Юстиниан I, но в течение на столетие преди него те водели много труден живот. Тях повече не искали да ги търпят, християнството се отнасяло към мистериите с ненавист. Но Юлиан е бил възпитан в мистериите, той още е знаел: съществува не само едно Слънце, но съществуват три Слънца. Когато хората чували, че Юлиан говори за съществуването на три Слънца, те изпадали в ярост, защото това е била тайна от древните мистерии.

рудолф щайнер великден възкресение христово пасха 003Виждате ли, преди всичко Слънцето се явява физическо тяло, което вие виждате като това бяло-жълто физическо тяло. Преди всичко то се явява физическо тяло. Но това Слънце има душа: второто Слънце. След това има също така и трето Слънце, духовно Слънце. Както човек има тяло, душа и дух, така и Слънцето има тяло, душа и дух. Юлиан е говорил за три Слънца и е искал такова изучаване на християнството, от което човек да знае: Христос е излязъл от Слънцето и е влязъл в човека Исус.

Църквата не е искала хората да знаят за това!

Църквата не е искала да допусне съществуване на наука за Христос Исус, допускала е само това, което тя самата е предписвала. Случило се така, че император Юлиан, предприемайки поход в Азия, е бил предателски убит: него го махнали от този свят. Впоследствие него винаги го наричали «Юлиан Отстъпник», Апостат, еретик, Юлиан-Еретик! Той искал да се даде на хората възможност да установят връзката между християнството и древното познание.

Той предполагал, че християнството ще се развива по-добре, притежавайки съдържанието на древната мъдрост, а не само следвайки заповедите на свещениците, когато хората са длъжни да вярват само в това, което говорят свещениците. Случило се все пак така, че по времето, когато празникът Пасха е бил преместен през пролетта, хората все още са знаели, че празникът Пасха е свързан с възкресението. И макар вече нищо да не знаели за възкресението на човека, въпреки това те празнували възкресението на природата. Но после било забравено и това, забравено там, където празникът Пасха, макар и да се празнува, хората вече не са знаели какво означава той.

В днешно време незнанието е отишло толкова далеч, че хората питат: защо празникът Пасха се празнува в съответствие със Слънцето, Луната и звездите?

Чисто и просто трябва да се вземе първата неделя на април, тогава би било по-лесно да се води счетоводният отчет! Днес искат да празнуват Пасхата, ориентирайки се по счетоводството! И всъщност хората, желаещи да празнуват Пасхата, ориентирайки се по търговията, даже са по-честни от другите, които макар и да определят празника Пасха в съответствие с небето, нищо повече не знаят за това.

Тези, които са по-честни, казват от своята гледна точка така: такова изчисление на празника не ни е нужно. Печалното обаче е това, че ни се налага да проявяваме такава честност само защото никой повече не знае какви са истинските закономерности, действащи тук. Пред нас днес стои задачата отново да посочим факта, че именно духовното начало се явява мерило за всичко.

Някога в древността очаквали първото пълнолуние след началото на есента, есенното равноденствие, и тогава определяли празника на Адонис. Така са се ориентирали по Луната, обаче са знаели при това и за противоположността: небето изпраща по същото време сняг. Празникът на Адонис винаги се е падал между края на септември и края на октомври – най-доброто време за спомняне на възкресението на човека. Тук на човек не му е нужно възкресението в природата.

Но най-малкото в началото на празнуването на Пасха още е било известно, че Пасха се явява празник на смъртта (помена) и празник на възкресението.

рудолф щайнер великден възкресение христово пасха 004Това също се оказало забравено. Така че може да се каже: вече е време по повод на такива празници отново да си спомним какви са били те някога, защото ние трябва отново да стигнем до духа. А ако искаме да стигнем до духа, не трябва по безсмислен начин да празнуваме Рождество и Пасха, а трябва ясно да си представяме какъв е техният смисъл.

Обаче ние не трябва да предизвикваме суматоха в света. У хората няма да предизвика въодушевление, ако вземем празника Пасха и го преместим през есента. Но ние трябва да придадем на този празник определен смисъл, за да може човек да си спомни следното: човек оставя своето физическо тяло, преминавайки през смъртта и гледа назад към своя земен живот. После той оставя своето етерно тяло и тогава става чисто духовно-душевен в духовния свят, възкръсва в духовния свят. По такъв начин се задълбочава разбирането на Мистерията на Голгота.

Защото Мистерията на Голгота всъщност изявила на външен план, в реалната действителност това, което по-рано са изявявали в образна форма на празника на Адонис. Древните са имали работа с образ. Християните са имали работа с историческо събитие. Но историческото събитие има същите извори, каквито имат и древните образни форми. На празника на Адонис образът на Адонис се потапял (във вода), а след три дни се издигал отново.

Това е бил истински пасхален празник.

Но после това, което винаги извършвали в образна форма, се извършило като реално събитие: Христос бил в Исус и умрял. Той отново възкръснал във вида, както съм ви го описвал. И за това е трябвало сега само да се спомня, имайки всяка година на Пасха празник на помена.

Отначало това вървяло добре: защото за какво е служил по-рано на хората образът на празника на Адонис? На тях им е било необходимо сетивно съзерцание. Докато в древните времена са съзерцавали по духовен начин, искали са да имат някакъв образ в сетивния свят. Но когато, благодарение на Мистерията на Голгота, дошъл Христос, на хората вече не им трябвал образ. Те само в духа си спомняли за станалото. Празникът Пасха е трябвало да се празнува по-духовно.

рудолф щайнер великден възкресение христово пасха 012Вече не е трябвало да се изготвя езически образ, кумир, а само да се спомня в душата. Благодарение на това, както разсъждавали, празникът Пасха се одухотворил. По времето на Христос Исус мистериите още са съществували. Но как все пак е стояла работата с древния празник на Адонис? Виждате ли, в Европа съвсем не е лесно да се види какво е представлявал този празник на древните езичници.

Защото ако такъв празник, като празника на Адонис, го празнуват във ваше присъствие, вие бихте си казали: за тези, които са ги посвещавали в мистериите, ставащото е било само образ, образ въобще. Но за широкия кръг, за народа тази статуя ежегодно се възприемала като самото божество, като Бог, когото са потапяли и изваждали.

Оттук произхожда това, което наричат фетишизъм.

Такава статуя е била фетиш, статуя, в която се намира бог. Култът към такъв предмет се нарича фетишизъм. Разбира се, това следва да се избягва.

Обаче в някакво отношение положението се запазва в християнството, защото описаното като дарохранителница, където се намира светая светих, както я наричат, в католицизма се почита в качеството и на истинския Христос. Казва се: даже във физически смисъл хлябът и виното се превръщат в плът и кръв на Христос. Това обаче е остатък от миналото, съхранил се не от просветеното езичество, което навсякъде на заден план още е виждало духовното, а остатък от езичеството, стигнало до упадък, когато се развил фетишизмът, когато са приемали статуята за самия бог.

рудолф щайнер великден възкресение христово пасха 005Виждате ли, господа, аз казвам: те не са имали никаква представа за това. Днес е необходимо тези неща реално да се преживеят, за да можем правилно да съдим за това, колко силно са вярвали хората в такива богове, които всъщност са били статуи. Например познавах един много умен професор – и сред тях може да има много умни хора, всъщност всички те са умни, обаче съвременната наука не им позволява да достигнат до духовността. Този човек беше руснак и пътешестваше през Сибир от Изток, от Япония. Когато се оказал в дълбокия Сибир, в средата, на него му станало не съвсем уютно.

Той се почувствал сам и изоставен. Какво направил тогава?

Той направил нещо такова, което вие навярно не бихте направили, а и кой да е западен жител също не би направил. Но той бил наполовина азиатец, при това е бил добре образован. Той направил от дърво фигурка на божество, идол. Този идол той взел със себе си в своето по-нататъшно пътешествие и истински му се молил. Той си направил някакъв дървен бог. Когато се запознах с този човек, той беше страшно нервен. Това състояние той получил от своя дървен бог. Вие даже не можете да си представите какво значи това: да се молиш на такъв дървен бог!

Мистериите, съществували по времето на възникване на християнството, се грижели за това, хората в по-голяма степен да стигат до духовността. Това, което по-рано по време на празника на Адонис се разигравало пред очите на човека, сега е трябвало да се възроди по пътя на спомнянето и молитвата.

Обаче вместо да станат по-одухотворени, тези неща, за съжаление, се възприемали все повече и повече материалистично. Те ставали по-външни, по-формални. Постепенно през III, IV в. се установил порядък, когато при настъпването на Разпети Петък свещениците се молели, хората се настройвали. В три часа след обед, в момента, когато Христос е трябвало да умре, звънът на камбаните се прекратявал. Всичко притихвало. След това, пак по външен начин, точно както и при древния празник на Адонис, Разпнатия, Христос на кръста го потапяли – това е било в началото, а по-късно само го закривали.

После, след три дена, празнували празника Великден, празника Възкресение.

Но това е било същото, което ставало и при древния празник на Адонис, такъв, какъвто някога е бил. Формата на празника постепенно се превръщала в проявление на римското господство над душите. В някои области, например там, където израснах – не знам дали това става и тук, – беше така: след като настъпеше Разпети петък и Христос го полагаха в гроба, децата ходеха наоколо със своите звънчета, с нещо приличащо на камбанки и звъняха с думите:

«В катедралата звъним, звъним,
камбаните зоват ни в Рим.»

И така, всичко е било ориентирано към Рим, което се проявявало особено силно в отделните елементи на празника Пасха.

Непосредствената задача на съвременния човек се състои в това, да се освободи от материализма и да стигне до духовния познавателен живот, да се научи да разбира нещата духовно, а следователно и празника Пасха също да го разбира духовно. Защо се празнува празникът Пасха? Всяка година на Пасха можем да си спомним за това, че ако човек умре и започне помена, оплакването над покойника, тези оплаквания над покойника трябва да съдействат за спомнянето, че човек заминава от физическия свят.

В течение само на три дни той гледа назад към този физически свят.

рудолф щайнер великден възкресение христово пасха 006После в качеството му на втори труп той сваля от себе си своето етерно тяло. И накрая се изправя в духовния свят като Аз и астрално тяло. За това той също трябва да си спомни. Би било твърде неутешително и грубо, ако всеки път, когато умира човек, на третия ден веднага се запяват радостни песнопения. Но може, въпреки това, да си спомняме за такова радостно песнопение, мислейки за безсмъртието на човешката душа – как след три дни тя възкръсва, изправя се в духовния свят.

Оттук възникват много забележителни неща. Виждате ли, благодарение на това празникът Пасха се оказва свързан с всяка отделна човешка смърт. За всяка смърт на отделния човек става актуално това, което може да се изрази с думите: ние скърбим, но ето, идва Пасха. При което си спомняме, че всяка душа възкръсва в духовния свят, след като е умряла. Известно ви е, че празникът, посветен на смъртта на различните хора, денят за поменаване на всички умрели, в настоящето се отбелязва през есента.

Това е така нареченият ден за поменаване на покойниците (при католиците – вторият ден на празника Вси Светии, 2 ноември по григорианския календар – бел. пр.). По времето, когато вече не знаели, че този празник се отнася към Пасха, предшествайки го, е бил учреден празникът Вси Светии.

Обаче тези две неща принадлежат едно на друго и всъщност денят за поменаване на мъртвите би следвало да се отбелязва като ден на смъртта, като Разпети Петък, а Пасхата – като деня на Възкресението. Тези неща съставляват едно цяло. Но те са разделени с повече от половин година! Така съвременното разпределение на празниците през годината често не позволява да се разбере какво стои в основата им.

Но виждате ли, работата стои така, че всичко, намиращо се на Земята, е ориентирано не към самата Земя, а към небето.

Удивляват се, ако на Пасха още вали сняг. Снегът вече не трябва да вали, а трябва да покълват растенията – защото е известно, че Пасха трябва да бъде празник на спомена за Възкресението, за безсмъртието на човешката душа.

И ако тези неща се разглеждат именно така, празникът Пасха отново добива емоционално-смислово съдържание. Тогава хората, празнуващи Пасха, по време на Пасхата могат да си спомнят за това, което е свързано със самия човек. Тогава празникът Пасха добива сила, тогава се знае защо по време на този празник си спомняме и за себе си. Днес връзката на човека с годината е известна, доколкото през зимата човек трябва да носи шуба, а през лятото – летен костюм, че през лятото той се поти, а през зимата мръзне.

Известно е само материалното. Обаче нищо не се знае за това, че при настъпването на пролетта проявяват активност тези духовни сили, които извличат всичко от Земята, докато през есента духовните сили унищожават всичко. Ако някога това бъде разбрано, хората ще намерят живот в цялата природа, ще осъзнаят, че цялата природа е оживена. В настоящето хората говорят за природата в по-голямата си част глупости. Ако видят растение, те го изравят от Земята и го изследват с помощта на ботаниката, защото съвсем нищо не знаят за тези неща.

Ако аз отскубна косъм и го опиша, това ще бъде глупост, доколкото косъмът може да израсне само върху човек или животно.

рудолф щайнер великден възкресение христово пасха 007Той не може да възникне сам по себе си: да отгледате косъм върху безжизнения камък няма да ви се отдаде. Тук за основа трябва да служи нещо живо. Растенията се явяват коси на Земята, защото Земята е жива. И както на човека е необходим въздух за живота, така и на Земята са ѝ необходими излъчванията на звездите с тяхната духовност.

Тя ги вдишва, за да живее. И както човек се движи и премества по Земята, така и самата Земя се премества в мировото пространство. Тя живее в цялото мирово пространство. Земята е живо същество.

И така, ние можем да кажем: относно празника Пасха би могло да си спомним, че самата Земя се явява живо същество.

Ако изкарва растения, тя е млада, както е младо детето, на което му расте коса. Старецът губи коса, както Земята през есента губи растения. Това също е живот, макар този живот в ритмическо отношение да е организиран по друг начин. Юношеският живот, младостта – през пролетта, старостта – през есента, след това отново младост – през пролетта, старост – през есента. В случая с човека тези периоди продължават по-дълго. По същество всичко в мировото пространство живее.

Мислейки за Пасха, вие си представяте, че този празник – най-малкото в настоящето, – при поглед към отново пробуждащата се природа, ни дава право да кажем: неистина е, че всичко наоколо е мъртво. Умират само живи същества.

Животът е първичен. Навсякъде животът побеждава смъртта.

И празникът Великден трябва да ни напомня за тази победа на живота над смъртта, давайки ни същевременно и сила.

И ако хората отново започнат да добиват сила по този път, те ще съумеят да подобрят външните обстоятелства разумно, а не така, както става днес в много сфери. Но преди всичко такава духовност ни е необходима в духовната наука, за да намерим хармония с духовния свят, свят на живите, а не на мъртвите.

В този смисъл, господа, иска ми се да ви пожелая наистина прекрасен празник Възкресение. Нека и във вашите души той бъде толкова прекрасен, както прекрасни са пролетните цветя, растящи от Земята! След Възкресение ние отново ще продължим нашите беседи на научни теми.

рудолф щайнер великден възкресение христово пасха 008И така, на Възкресение трябва да имате следното усещане: човек може отново да пристъпи към работа, изпълнил се с мъжество и радост. Макар в настоящето обстоятелствата често да не позволяват да се радваме по време на работа, тук у нас това все пак е възможно! Тук са създадени условия, при които работата може да радва!

Но във всеки случай, господа, аз исках да ви видя отново, за да говоря с вас, за да имам възможност от духа, отново достигнат с помощта на духовната наука, да ви пожелая наистина прекрасен празник Възкресение! До нови срещи след Възкресение!

Дорнах, 12 април 1924 г.

  1. Ако искате да купите цялата книга и да подпомогнете преводачите и издателството, проучете възможностите за това ТУК.
  2. Ако лекцията за Великден ви е допаднала, молим ви, споделете я във Фейсбук, Туитър, Гугъл Плюс, Пинтерест или LinkedIn и оставете мнението си за нея по-долу във формата за коментари!

Накрая и самият документален филм „Рудолф Щайнер и духовната наука“ (на английски).

Включете се в нашата група във Фейсбук:

Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!

Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК: