Людмила Живкова – вижте истината зад легендата

Биография и загадки около смъртта на Людмила Живкова. Людмила и Ванга. Нейните деца. Истината за странната катастрофа и още много в подробния текст за голямата соц надежда.

Още в текста: ☆ Людмила Живкова – от икона до жертва на комунистическия режим. ☆ Ванга. ☆ Агни Йога, ☆ Богомил Райнов, ☆ Рьорих.

☆ Бастет, Странджа. ☆ Петър Дънов. ☆ Япония. ☆ Тюрбанът. ☆ Тибет. ☆ Любомир Стойчев. ☆ Иван Славков. ☆ Александър Лилов. ☆ Децата на Людмила Живкова. ☆ Асамблея Знаме на мира.

☆ Недостроените сгради в Аркутино. ☆ Иманярство. ☆ Смърт. ☆ Ануар Садат. ☆ Светослава Рудолф (Тадаръкова). ☆ Погребение. ☆ Вегетарианка (диета). ☆ Приносът на Крум Благов. ☆ Искра Баева.☆

Людмила Живкова не спира да вълнува умовете на хората, макар от мистериозната й смърт да са минали вече над 30 години. Дъщерята на Тодор Живков е будела огромно любопитство към себе си както по време на краткия си живот, така и след това.

Каква е била Людмила Живкова? Икона или жертва на комунистическия режим? От chudesa.net се опитахме да повдигнем завесата над бурния й живот и внезапната й смърт.

Ванга

Пословична е връзката на дъщерята на Бай Тошо с Ванга. Двете са се срещали многократно като според дъщерята на Людмила – Евгения Живкова, майка й се е възползвала от дарбата на пророчицата, за да обсъжда с нея бъдещи проекти и възможността им те да станат реалност.

Много рядко на тези срещи са били засягани битови въпроси. Любопитното е, че Ванга признала пред Жени Живкова, че така и не е видяла смъртта на майка й. Което допълнително поражда въпроси доколко смъртта на Людмила е била естествена.

Знае се, че тя не е криела мнението си, че хората с подобни дарби не трябва да бъдат прикривани от обществото, каквото е било виждането на тогавашния режим. С което може и да си е навлякла гнева на определени хора, смятат изследователи на живота й.

Агни Йога

Людмила Живкова се запалва по мистичните учения след като преживява тежка катастрофа през 1973 година, от която оцелява като по чудо. От тогава до края на живота си дъщерята на Тато се придържа към начина на живот и режим на хранене, препоръчан от „Живата етика“, както е другото име на Агни йога.

 

Живкова вярвала, че само чрез изучаването и освобождаването на космическата енергия, заложена у всеки индивид, може да се постигне неговото пълно развитие и разкриването на заложените в него способности.

Заради силното си увлечение по учението, Людмила носела навсякъде със себе си книгите, засягащи тези въпроси, но го криела от всички. Само най-близкото й обкръжение било наясно със заниманията й, тъй като се бояла, че те няма да бъдат добре приети от хората, които не биха й простили подобни залитания по философските въпроси заради статута й на дъщеря на първия човек в държавата.

Богомил Райнов

Определян за „духовен наставник“ на Людмила Живкова, Райнов пръв хвърля повече светлина върху ученията, следвани от нея. Определяйки личността й като нещо съвсем различно от обременените от наложени принципи и порядки последователи на комунистическата идея.

Именно това я потискало най-много, категоричен е Райнов. Дъщерята на Тодор Живков осъзнавала, че не е в състояние да промени обграждащото я, закостеняло общество и в същото време не спирала да живее с мечтата си хората да бъдат обединени в общо, всемирно братство.

Тази й идеология малко по малко я отдалечавала от близките и приятелите й и й наложила живот в изолация, без лични контакти. Нещо, което тя не забелязвала, разкрива Богомил Райнов.

Рьорих

Людмила Живкова се увлича страшно много по идеите за запазване на културните ценности на Николай Рьорих – прословут руски художник и мислител. В неговия Пакт Рьорих са застъпени именно тези постулати – че опазването на културните ценности и творенията на човешкия гений, са в основата на мира между народите.

Точно тези идеи прегръща и използва Людмила Живкова при учредяването на прословутата Асамблея Знаме на мира. Тя е първият роден държавен деец, който започва да пропагандира за културата като начин за сближаване между нациите. За съжаление обаче усилията й остават неразбрани от тогавашното общество в България.

До смъртта си Живкова работи в тясно сътрудничество със сина на Рьорих – Святослав Рьорих.

Бастет

Людмила Живкова стои зад организирането на тайнствена експедиция през 80-те години на миналия век, целяща да докаже една легенда. А именно – че египетската богиня, приемаща форма на котка Бастет, е погребана в Странджа.

Дъщерята на Тато била като обсебена от идеята за мистериозното светилище на богинята след като й била представена карта, направена от животинска кожа със загадъчно драскулки по нея.

Необичайната находка била занесена на Людмила от иманярът Мустафа, който пръв заявил на Живкова, че това е картата до местонахождението на Бастет. Естествено, това предизвикало любопитството на Първата дама, както наричали Людмила по онова време и тя се заела да организира експедиция с цел откриване останките на богинята.

Не я уплашило дори предупреждението на Ванга, че никой смъртен не бива да се заема с подобна дейност, тъй като ще бъде сполетян от тежко проклятие. Дали действително това има нещо общо с мистериозната смърт на Людмила Живкова, можем само да гадаем. Факт е, че Мустафа – човекът, който пръв отнесъл картата с местонахождението на светилището, загинал малко след старта на експедицията.

Която се разпада след кончината на Живкова.

Странджа

Именно Странджа е мястото, предизвикало интереса на Людмила Живкова с възможността там да е погребана богинята Бастет. Тя дори осъществява контакт с висш представител на тайните служби на Великобритания, който й разкрива, че станциите на родината му са засекли мистериозна кухина с напълно правилна форма.

Това напълно убедило Людмила, че мястото не е с естествен произход и трябва да бъде изследвано. По време на тайната експедиция в Странджа се случва нещо много странно.

Точно на 10 април 1981 година членове на експедицията станали свидетели как върху скалата се появяват от нищото две човешки фигури. Които светели в тъмното и малко след това мистериозно изчезнали.

Местните разказват, че странните фигури са се появявали и друг път, но само в определени дни от годината.

Петър Дънов

Людмила Живкова се застъпва за последователите на Петър Дънов по времето на управлението на баща си и им осигурява спокойно съществуване. Дъновистите не са били обект на преследване от властта, за разлика от последователите на други религиозни учения и секти като евангелистите и адвентистите.

Най-логичното обяснение за този факт е, че макар да не го е обявявала публично, Людмила е възприемала част от идеите на учението на Петър Дънов. Тя доста често и цитирала прословутата му фраза за трудностите, които не бива да всяват страх, тъй като помагат на индивида да израсне духовно.

Япония

Покрай интереса си към Индия и източните култури, Людмила Живкова изиграва огромна роля в подновяване на приятелските отношения между Япония и България, които по онова време са силно влошени заради противостоенето на двата строя – социалистически и капиталистически.

Благодарение на действията й през 1979 година в България на официално посещение пристига тогавашния престолонаследник на Япония – днешния император Ахихито.

Тюрбанът

Пословичен е тюрбанът, който става неизменна част от визията на Людмила Живкова. И с който я свързват не само съвременниците й, а и следващите поколения. Малко известен факт е, че дъщерята на Тодор Живков започва да носи тюрбан след съвет на близкия с приятел Радко Радков.

Който я убедил, че по този начин ще покаже, че е над дребните неща от ежедневието.

Тибет

Людмила Живкова пътувала доста често до Тибет, заради интереса си към местните култура и учения. Малцина са тези, които знаят, че тя създава собствен енергиен център в резиденцията на баща си в Хисаря, до който достъп е имала само тя.

Центърът е скрит в парка на мястото и представлява четири конструкции от камък, които са ситуирани спрямо четирите посоки на света. А в центъра им е направен малък извор, който е обграден с камъни. Които Людмила Живкова си донесла специално за целта от Тибет.

Според местните Ванга посъветвала Людмила да направи извор на това място, тъй като е сакрално и има свойството да зарежда душата с енергия.

Любомир Стойчев

Любомир Стойчев е първият съпруг на Людмила Живкова. Двамата се запознават, когато тя е едва в десети клас и четири години по-късно се женят. Бракът им като цяло е щастлив, а плод от любовта им е и Евгения Живкова. Която по-късно бива осиновена от Тодор Живков, заради което и до ден днешен тя носи неговата фамилия, а не бащината си.

Въпреки голямата си любов, Людмила и Любомир се развеждат две години след раждането на Жени, по неговите думи, заради вина и на двамата. Въпреки развода обаче си запазват добрите отношения, а той дори й иска разрешение, преди да се ожени за втори път.

Иван Славков

Вторият съпруг на Людмила Живкова. Безспорно двамата са най-звездната двойка по времето на социализма. Любовта им пламва след като Славков губи съпругата си Светла Маринова – най-добрата приятелка на Людмила, в самолетна катастрофа, а Живкова се развежда.

Въпреки, че за любовта на Дамата с тюрбана и пословичния бохем се носят какви ли не слухове, истината е, че двамата са неразделни до смъртта й.

Дъщерята на Живкова от първия й брак – Евгения, разкрива, че смъртта на майка й е един от малкото случаи, след които Иван Славков е показал скръбта си. Той е бил основната опора на Людмила дори и в моментите, в които собственият й баща е отказвал да я подкрепи.

Александър Лилов

Най-скандалният слух от живота на Людмила Живкова я свърза в интимна афера с втория по сила човек в БКП – Александър Лилов. Според хора от тогавашния политически елит, двамата са били любовници, а желанието на Лилов да прекрати отношенията им, докарало Людмила до жестока депресия и желание да се самоубие.

Това разкрива Живко Попов, който по онова време заема поста на заместник-министър на външните работи.

Според някои по-смели любители на конспирациите, именно Лилов е виновен за смъртта на Първата дама, тъй като редовно й давал някакви упойващи билки, които в крайна сметка се отразили пагубно на здравето й.

Децата на Людмила Живкова

Людмила Живкова има две деца – дъщерята Евгения, от първия й съпруг Любомир Стойчев, и син Тодор от брака й с Тодор Славков. Малко известен факт е, че Тодор Живков решава да осинови внучката си Евгения след развода на дъщеря си с баща й. Това е причината дизайнерката да носи фамилията на бившия Първи, а не на биологичния си баща.

Жени Живкова не крие, че е искала да стане културен министър в памет на майка си, тъй като знае, че това би я зарадвало. Щерката на Тато обичала много да пътува заедно с децата си и при всяка удобна възможност ги вземала със себе си.

Асамблея Знаме на мира

Людмила Живкова създава Асамблеята, повлияна от идеите за културата и нейното важно място в обществото на руснака Николай Рьорих. За първи път тя се провежда през 1979 година, а целта на Людмила е да превърне децата, участници в нея, в пратеници на мира по целия свят.

За съжаление обаче по това време светът е в разгара на Студената война и усилията й остават недооценени и неразбрани.

Недостроените сгради в Аркутино

Незавършените бетонни сгради над плажа в Аркутино и до днес будят любопитството на туристите. Според любителите на конспирации, именно те са довели до смъртта на Людмила Живкова.

Дъщерята на Тодор Живков започва да ги строи с идеята те да приютяват най-даровитите деца, участващи в Асамблеята Знаме на мира, която Живкова организира в две поредни години преди да почине. За да могат тези деца да бъдат възпитани в духа на мира, за да се превърнат в едни бъдещи световни лидери.

Според слуховете обаче в СССР са твърде недоволни от инициативата на Людмила, тъй като тя отваря България твърде много за връзки със западните държави. Което е в разрез с желанието на Москва.

И в Съюза задействали план, с който да се освободят от твърде свободомислещата щерка на Живков.

Иманярство

Поредният аспект от живота на Людмила Живкова, който може би е свързан със загадъчната й смърт.

Приживе тя прави всичко възможно, за да сложи под контрола на държавата иманярите и по този начин да предотврати изнасянето зад граница на ценни антики.

С този си ход обаче тя сериозно разгневява висшите ешалони на ДС, членове на което са активни участници в процеса. И по този начин си създава нови врагове, имащи изгода от премахването й.

Според един от слуховете, именно от ДС стоят зад подхвърлената мистериозна карта, която уж показва къде е тялото на Бастет в Странджа. за да могат в последствие да обяснят смъртта на Людмила с проклятието на богинята.

Смърт

Смъртта на Людмила Живкова на 21 юли 1981 година е толкова внезапна, че дори и собственият й баща признава в скръбта си, че не може да е сигурен дали в трагедията няма и външна намеса. „Дори и аз не мога да знам всичко“, категоричен е покрусеният Тато.

Съмненията за насилствена смърт се подсилват и от факта, че приживе Людмила е засегнала доста интереси с дейността си, най-вече на хора от тогавашния СССР.

Сред конспирациите за смъртта й са както удавяне във ваната, така и отравяне. Любомир Левчев, писател и близък приятел на Людмила, е убеден, че тя е била отровена.

И като доказателство посочва тюркоазеният пръстен, който Живкова носела в деня на смъртта си. За скъпоценния камък се носят легенди, че сменя цвета си, ако човекът, който го носи, е отровен.

А в деня на смъртта на Людмила, пръстенът й станал бял.

Ануар Садат

Президент на Египет, по времето, в което Людмила Живкова организира експедицията за откриване гроба на Бастет. И поредното парче в пъзела с мистериозната смърт на Живкова и проклятието на богинята.

Според запознати Дамата с тюрбана водела активна кореспонденция със Садат заради важността на експедицията в Странджа и евентуалната находка.

Само 77 дена след внезапната кончина на Людмила обаче, президентът също намира смъртта си. А любителите на окултното виждат в това поредното доказателство за прокобата на Бастет, която не желае покоят й да бъде нарушаван.

Светослава Рудолф (Тадаръкова)

Журналистката изследва в детайли живота на Людмила Живкова и преди няколко години дори направи скандално разкритие, твърдейки, че дъщерята на Тато е прибягвала редовно до употребата на забранени вещества.

Които, по думите на самата Людмила, й помагали да се свързва с духовните си наставници. Самият Живков е бил наясно с опасната пристрастеност на единствената си дъщеря, но не е успявал да й противостои по никакъв начин.

Светослава Рудолф е категорична, че именно скандал на тази тема с баща й, накарал Людмила да се самоубие като се нагълта с хапчета.

Погребение

Погребението на Людмила Живкова се превръща в едно от най-масовите публични мероприятия в новата ни история. А масовостта му може да съперничи на погребението на самия Сталин през 1953 година.

Над 50 хиляди души се събират в центъра на столицата, за да си вземат последно сбогом с дъщерята на Тато.

Траурната церемония едва не завършва трагично след като тълпата едва не стъпква първите редици от хора, дошли за поклонението. Чуват се дори викове за помощ, след като в един момент огромната маса тела не успява да мръдне и на милиметър.

Слава Богу, до жертви не се стига. Людмила Живкова е положена в Централните софийски гробища.

Вегетарианка (диета)

Много хора смятат, че тежкият хранителен режим, който Людмила Живкова спазвала приживе, я е довел до пълно изтощение и в крайна сметка допринесъл и за трагичния й край.

Тя се запалва по вегетарианството и здравословното хранене покрай интереса си към агни йогата. Но въпреки, че не ядеше месо, никога не е гладувала, категорична е дъщеря й Евгения.

Само един ден от седмицата отказвала да приема храна, а ядяла само ядки, тъй като вярвала, че това помага да стимулира дейността на мозъка си.

Приносът на Крум Благов

Крум Благов е автор на първата писана някога биография на Людмила Живкова, в която авторът разкрива дъщерята на Тато по нов, непознат за публиката начин. В творбата си Благов разглежда неизвестни факти от живота на Людмила, в това число дарбата й да пише стихове, която, умишлено или не, е била прикривана в зрялата й възраст.

В „Загадката Людмила Живкова“ Благов се опира изключително и само на факти, открити в редица документи, а също и на разкази на съвременници на Людмила, които по един или друг начин са имали досег с нея.

Той описва и последните дни на Живкова, отхвърляйки възможността тя да е станала жертва на покушение.

По думите на автора здравето й е било сериозно разклатено още след катастрофата през 1973 година, но тя категорично отказвала да се лекува, тъй като приемала само алтернативната медицина.

Освен това е била подложена на огромно физическо натоварване заради постоянните си пътувания по света, като в рамките на едно денонощие дори сменила цели 11 часови зони!

Искра Баева

Проф. д-р Иска Баева е сред съвременниците, изследователи на живота и делото на Людмила Живкова. Тя също не смята, че в смъртта на Принцесата има някаква конспирация, тъй като не вижда кой би могъл да извлече дивиденти от подобен трагичен инцидент.

В същото време Баева не крие, че е останала приятно изненадана от промяната в нагласата, която хората имат за Людмила. Която, от глезената дъщеря на Тодор Живков, се издигна сама до статута на важен стожер за развитието на културата в България.