Върколак. Съществуват ли върколаци в България и по света?

♠ Синдром на върколака ♠ Ликантропия ♠ Типове върколаци ♠ Психическо заболяване ♠ История и легенди ♠ Исторически личности ♠ Истинският Звяр без Красавицата ♠ Хулия Пастрана ♠ Откриване на гена на върколака

Още в текста: ♠ Симптоми на превръщането ♠ Как се чувства върколак ♠ Семейство Ацива и ролята на кръвосмешението ♠ Върколаци при славяните и в България ♠ Преследване на върколаци ♠ Как да се защитим

Върколак е човек, който временно (не завинаги), се преобразява във вълк – по собствена воля или по силата на упражнена върху него магия. По света битуват и други термини, които са производни от думите «вълк», «човек» и «превръщане».

Най-далече от митовете е «ликантропия»,

Синдром на върколака

Разглеждан през вековете първо като психическо, а след това като физическо и конкретно – наследствено заболяване, следствие от мутация на гени.

Митологията и литературата са пълни с образи на върколаци, натежали от многовековен страх пред непознатото и неуправляемото. Но откъде идват те и дали са измислица? Напротив, върколаците имат реално, материално присъствие в цивилизацията ни. Ще разкажем за него.

Ликантропия

Терминът идва от гръцкото λύκος — «вълк» и ἄνθρωπος — «човек». Значи човек, който си самовнушава, че се превръща във вълк. Състоянието е известно на психиатрията като клинична ликантропия.

Върколакът е описан за първи път на хартия в прочутия средновековен трактат по демонология «Malleus Maleficarum». Той представлява инструкция за разпознаване на вещици, изготвено от германски монаси инквизитори през 1486 г.

Вярвания за хора, способни да стават вълци, са разпространени от много по-рано по всички земи, обитавани от този вид хищници – Европа и Северна Америка. Легенди за превръщания се срещат от Древните Гърция и Рим, в скандинавските саги и в средновековната поезия.

Във френско- и немскоговорящите страни в късното Средновековие превръщането се приравнява с магия и вещерство и се разгръща лов на върколаци, в резултат на който са убити стотици.

От XIX век върколаците стават популярни персонажи на художествени произведения.

Митичните и художествени образи на върколаците са три типа:

1. хора, способни да се превръщат по собствено желание с помощта на вещерски средства;
2. превръщащи се неконтролируемо, но при специфични условия (нощем, на пълнолуние и т.н.);
3. превръщане във върколак като жертва на вещерство и от Висши сили.

Върколакът може да е от всеки пол и на всякаква възраст. Когато се изобразява в животинско тяло, той е по-едър, силен и страховит от обичайните животни. Смятало се, че рана, нанесена на върколака, се запазва и при заемане на човешки облик

Клинична ликантропия

Клинично установеното явление представлява нарушена работа на определени участъци от мозъчната кора – специално тези, които отговарят за движенията и усещанията. Посредством сензорната обвивка на мозъка човекът си създава представите за всичко наоколо и за себе си.

Дефекти в тази обвивка води и до такъв болестен синдром като да се виждаш в тяло на животно и да визуализираш неговите поведенчески привички.

Психическо заболяване

Днес много се пише за ликантропията като психическо нарушение. Психологията го обяснява с временен дисбаланс на почвата на стрес и снижена самооценка. При «превръщащите се» се описва комплекс от параноидно бълнуване, остра психоза, биполярно разстройство на личността или епилепсия.

Монасите, написали трактата за разпознаване на вещици, били категорични, че преобразяване в четирикрако е невъзможно. За тях обяснението било друго: с помощта на заклинания, черна магия и демонични практики хората били заставяни да си въобразят, че се превръщат във вълци, обаче физически това не било възможно.

Християнските богослови отричат върколаците от първите векове на съществуване на християнството. За църквата това е чисто суеверие.

Още във II век са написани трактати, в които е обяснено, че човешката душа не е способна да оцелее в тяло на животно. Защото между човека и животното има принципна разлика. Човекът е творение и подобие на Бога и не може да бъде изменен. Аврелий Августин през V в. утвърждава, че само Бог е способен да измени човешката форма, а Дяволът е способен само да създаде илюзия за такова изменение.

Това тълкуване на превръщането остана най-влиятелното в средите на богословите за повече от 1000 години. Опирайки се на тълкуването на Аврелий Августин, върколаците са порицавани от десетки стойностни богослови до Тома Аквински през XIII в.

История и легенди

125 г. преди н.е. римският поет Марцел Сидет пише за мания, която обхваща човека и се характеризира с ужасен апетит и вълча свирепост. Поетът казва, че най-силно болестта се проявява в началото на годината, особено през февруари, когато се наблюдават най-острите прояви.

Жертвите на тази болест биват неудържимо привлечени от изоставени гробища и заживяват в тях като свирепи гладни вълци. Върколаци ставали лоши, грешни хора, на които боговете отнемали човешкия облик за наказание. Марцел казва, че физически болните остават хора, а само си въобразяват, че са вълци.

Първият документиран случай е от края на XVI век. На Канарските острови се ражда Гонсалвус, болен от хипертрихоза или синдрома на върколака. По онова време не са и чували за подобен синдром, а възприемат детето като чиста атракция и го изпращат подарък във френския двор. Там го задомяват и 4-5 от децата му се раждат със същия животински облик.

Петрус става прототип на Звяра от едноименния филм на Дисни. А през 21 век откриват мутация на гените, която води до окосмяване на лицето и придобиване на типичния върколашки вид.

Най-известната жена-вълк е Хулия Пастрана, родена с хипертрихоза. Тя също прекарва живота си по изложби. Цялото й тяло, освен дланите и стъпалата, били покрити с черни дебели косми. Ушите и носът й били необичайно големи, а зъбите – неравни, поради което много приличала на горила. А на ръст била съвсем дребничка – едва 138 см.

Пастрана ражда момче, нейно подобие, което преживява едва три дни. След него загива и майка му. Съпругът обаче ги мумифицира и продължава да ги изнася на изложби.

Случаите, свързани с хора-вълци или върколаци, дълго време са се разглеждали от официалната наука като легенди и измислици, докато през 1963 г. д-р Ли Илис представя разработка под името «За порфирията и произхода на върколаците». В нея той изгражда тезата, че порфирията – тежко заболяване, изразяващо се в повишена възприемчивост към светлината и предизвикващо изменение на цвета на зъбите и кожата, нерядко води до маниакално-депресивни състояния и ликантропия. Като резултат човекът губи човешкия си облик, нерядко – и разсъдъка си.

Илис описва около 80 подобни случая, лично срещнати в практиката. Той смята за глупост тогавашното мнение, че болестта е заразна и доказва, че е наследствена – генетично отклонение, свързано с расовата принадлежност.

В тази връзка докторът отбелязва, че неслучайно в Европа „кръвожадната“ болест поразявала наред цели села и градчета. Селяните тичали на четири крака, виели и разкъсвали собствените си дом. животни. Разбира се, тях никой не ги е изследвал и не се е опитвал да ги лекува. Преследвали са ги с кучета и са ги унищожавали. Масово загивали като зверове. А в същото време примерно на Цейлон никой не е чувал що е върколак и как се става такъв.

Откритието на Илис разкрива феномен, който векове се е смятал за мит и суеверие. Но то не дава отговор на много съществен въпрос – по какъв начин болният отново придобива човешки облик и то само няколко часа, след като е бил звяр? Самият учен смятал такова превръщане възможно, но малко вероятно.

Всички качества, които се приписват на върколаците, днес доста се развенчават от науката, която намира прости и невълнуващи обяснения за хората-вълци, като ги прибира в психиатрични клиники. Днес ликантроп е просто психиатрична диагноза.

Какво е да си върколак

През VII авторът на медицинска енциклопедия и един от най-авторитетните лекари на своята епоха Павел Егинета първи описва ликантропията в медицински термини.

Симптоми: бледност, слабост, сухи очи и език (без сълзи и слюнка), постоянна жажда, незарастващи рани, натрапчиви желания и състояния.

Към XVI век върколаците вече се описват не като обладани от зли сили и бесове, а просто като меланхолици, изпаднали в самоизмама. Известният тогава лекар Робърт Бъртън обявява ликантропията за форма на лудост.

Наши дни

През XX век ликантропията се възприема като органично-мозъчен синдром, съпроводен от душевно разстройство, маниакално-депресивна психоза, психомоторна епилепсия, тоест следствие от шизофрения и нейни съпътстващи разстройства. При децата – като следствие на вроден аутизъм.

Диагнозата се базирала на два симптома: болният сам описва как чувства, че се превръща в звяр, и освен това той се държи като звяр – примерно вие, лае или ходи на четири крака.

Френски престъпник, страдаш от параноя, шизофрения и ликантропия, през 1932 г. описва своето състояние така:

Чувствам, че се превръщам в някой друг. Пръстите ми се вцепеняват и сякаш ми се забиват игли в дланите. Изгубвам контрола, усещам как ставам на вълк. Гледам се в огледалото и виждам как се изменям във вълк. Лицето ми вече не е моето лице, то напълно се преобразява. Зениците ми се разширяват и буквално усещам как ми никне козина, а зъбите ми се удължават.

Психиатрите смятат, че ликантропията е защитна реакция на болен човек – когато той има психологически проблем, той излиза от реалността и се пренася в измислен, виртуален свят.

Но се намесва генетиката

В началото на XXI век се доказва, че освен психическа ликантропия, има и физическа – науката доказва очевидното при Гонсалвус и Хулия – наличието на физически признаци на вълк, по рождение и поради генетична мутация. В изследването й помага мексиканското семейство Ацива, в което има 32 души с такава мутация.

Как изглежда върколакът наистина: тялото се покрива с гъста козина, лицето – също. Осанката, гласът и мимиката се изменят и не са типични за човека.

Семейство Ацива дълги години сключва само бракове вътре в рода, поради което генът се предава и задържа в кръга от роднини. Оказва се, че мутацията възниква в това семейство още през Средните векове, но до края на XX век не се проявява.

Днес Ацива живеят в северно Мексико, в планинския град Закатекас, известен от книгите на Кастанеда. В «Дарът на орела» Кастанеда разказва за шамани, които имали способността да се превръщат в животни, постигайки по този начин просветление.

Местните жители обаче приемат семейството като белязано от проклятие и го избягват. Обаче никой от Ацива не страда от психическо заболяване. Определено в тях се открива геномът на ликантропията, но засега за него няма лекарство.

В Германия, в Рейнският институт по нетрадиционна медицина, проф. Хелмут Шулц изучава върколаците напълно сериозно. Той вижда в тях образци на наследствено генетично заболяване, наблюдавано в слабо населени местности. Там хората с поколения живеели с тесен кръг, встъпвали в близки връзки и родствени бракове. Шулц предполага, че болестта е резултат от кръвосмешение.

Съвременната медицина не е в състояние да обясни механизма на заболяването, но съвсем очевидна става способността на върколаците да променят за известно време своята биологична форма, без да губят протеиновата основа. Да се обяснява това явление с психична аномалия, е съвсем глупава грешка.

Същност на трансформацията

Някои изследователи на трансформацията казват, че формата на върколака зависи от неговите възприятия. Обаче винаги се запазват изходните данни на първоначалното тяло, което позволява завръщане към първоначалната форма. Възприятията водят към преход в същността, тоест към трансформация.

Съществува мнение, че клиничната ликантропия е само стадий от развитието на съществото по пътя на превръщането му в истински върколак. Следва адаптация към новата същност. Добър паралел са децата, които от съвсем малки се занимават с подводно плуване. Те осъществяват единство в подводния свят и започват да се чувстват по-добре в него, отколкото на сухо.

От друга страна за достигането до формата на истински върколак са необходими сериозни фактори. Разгръщането на трансформацията докрай не е типично, а обратното – изключение. Не всеки ликантроп достига в развитието си до върколак, защото средата и възпитанието постоянно го пресират.

Легенди за върколаци

Такива истории възникват по земите, обитавани от вълци – в Евразия и Сев. Америка, и изчезват от териториите, които се освобождават от този вид.

Върколаците – тоест хората, превръщащи се във вълци, са най-популярни в европейския фолклор. Навсякъде доминират местни зверове – мечка (Сев. Америка, Сев. Европа и Иран), лисица (Китай и Япония), тигър (Азия), змия (Индия), крокодил (Индонезия), ягуар (Южна Америка), леопард (Африка).

В «Епос за Гилгамеш» (XVIII—XVII века преди н.е.) се споменава, че богинята Ищар преобръща във вълк един свой досаден поклонник.

Херодот (430 г. преди н.е.) пише за племе край Днестър, чиито членове за няколко дни в годината стават вълци.

Вергилий пише за магьосницата Мерис, която се превръщала във вълк и отивала в гората, за да призовава душите на мъртвите.

Петроний в «Сатирикон» разказва за войник, който  – минавайки покрай гробище, се превърнал във вълк и виейки, избягал в гората.

За Марцел вече споменахме. Той открива, че превръщанията са най-активни през февруари.

15 – 17 века по-късно в Европа се разгръща мащабно гонение на вещици и върколаци. Главните белези за установяване на злите сили били самопризнания, взети чрез изтезания, и съмнителните показания на съседи, които ще се облагодетелстват от смъртта на предполагаемия върколак. Предполага се, че на този принцип са избити около 30 хиляди души из цяла Европа.

Поверия и суеверия

Хората винаги са възприемали аномалиите като следствие от грях или зли сили. Така и с върколаците.

Французите смятали, че в такива се превръщат незаконнородените деца.

Според италианците – родените на Рождество и по пълнолуние.

В Нормандия – поради проклятие от мъртвите.

Датчаните имали магии за лесно раждане, но те вървели в комплект с риска да се роди върколак.

Португалците се опасявали, че ако в дадено семейство се родят 7 поредни деца от един и същи пол, то едното непременно ще е върколак.

При славяните най-много превръщания се случвали по Рождество.

Магии

В много митове и фолклорни текстове върколаците са плод на съзнателно превръщане в следствие на магия или с помощта на магически средства или демони. Споменати са различни начини за приемане на вълчи облик – слагане на магични пояси, обличане на вълча кожа, натриване с вълча мас и т.н. Съвсем рисково било да се пие вода от вълча стъпка или да се ходи нощем до извор.

Обратното превръщане ставало чрез унищожаването на магическия предмет. Вълчата кожа трябвало да се изгори, поясът да се развърже и премахне… Винаги имало риск върколакът да остане завинаги под своето проклятие.

Как се познава върколак?

Смятало се, че върколакът и в човешки образ лесно може да бъде разпознат по заострените уши, странните зъби и силно окосменото тяло. Задължително било да има криви крака, широки длани и къси пръсти.

Незарастващите рани били свидетелство, че върколакът е бил ранен в животинския си облик.

Върколаци в България

Помните ли, че славянските народи вярват, че върколаците наизлизат най-масово в края на годината, по Рождество Христово. У нас и днес срещаме предупреждения от магове и ясновидци да не се замръква по празниците в гората. Особено опасни били Родопите и Балкана.

В нашия фолклор се отразяват истории за вълци, нападащи животни и хора. Демонизирането им рисува образи на върколаци – дяволски създания и канибали, кръвожадни и опасни.

Филми и книги за върколаци

Върколаците са популярни персонажи в книги, филми и електронни игри. Те са почти задължителни за филмите на ужасите, в градските фентъзи и лентите за паранормални явления. Едни продукции се опитват да представят самото превръщане, а други градят върху ужасяващия образ и страховитата история.

Ликантропите влизат в масовата култура в началото на XX век с късометражния «Върколак» от 1913 г. и «Le Loup-garou» (1923). Следват «Лондонският вампир» и «Човекът-вълк». В края на века филмите с участие на върколаци и назоваването им в заглавие стават толкова много, че е невъзможно да бъдат изброени: «Върколак във Вашингтон», «Момчето, което разказваше за върколаци», «Животното трябва да умре», «Легенда за върколака», «Американски върколак в Лондон», «Американски върколак в Париж», «Вой», та чак до видеоклипа на Майкъл Джаксън «Трилър».

Книгите за върколаци са още повече по логична причина: те започват да се създават десетки векове преди да се появи киното. Вещиците, магьосници и магии са любими сюжети във всички времена. Особено ярко върколаците влизат в литературата в края на XIX и нач. на XX век с оформяне на жанра ужаси.

Само допреди 30-40 години гледната точка към върколаците е еднозначна: те са зло, те са ужас, те са страх. Едва наскоро се появяват произведения, които преразглеждат отрицателния подход към върколаците. В «The Werewolf of Ponkert» повествованието вече е от гледна точна на върколака. Следват романи, в които върколакът е добрия персонаж или е приятел и спътник на главния герой (Тери Пратчет, Стивън Кинг, Бърнард Кинг, Лорел Хамилтън и др).

Как да се защитим от върколак?

Като изключим последните 3-4 десетилетия, в човешката история на върколаците се е гледало като на кръвожадни зверове, които приемат образа на звяр, за да утолят жестоките си наклонности.

Хората винаги са се бояли от върколаци и винаги са мислели как да се предпазят от тях и как да ги унищожат. Ловците не влизали в гъстите гори, без да си сложат талисман, обикновено от сребро.

Талисмани окачвали на портите и над люлките на новородените. Древните са се чувствали беззащитни и безпомощни, защото съществувало поверието, че е почти невъзможно върколакът да бъде унищожен. От раните му се леела безспирно кръв, но той не губел мощ и кръвожадност.

За тази свръхестествена устойчивост трябвало и свръхестествено оръжие – сребърен куршум, слънчева светлина в очите или кол директно в сърцето.

Хората повече залагали на предпазването от върколаци. На места славянските жреци извършвали особени ритуали преди сватба, за да държат върколаците далече от невестата. Впрочем върколакът твърдо присъства в славянската митология, той е от най-древните образи. Появява се още във времето, когато хората се смятали за неотделима част от живата природа. С времето обаче те са усъвършенствали начините да се унищожи върколак.

Върколаците винаги са били преследвани. Едно от най-устойчивите вярвания през вековете е, че ако бъдеш ухапан от върколак, ти самият ще се превърнеш в такъв. Тогава животът ти на човек ще бъде разсипан, както и самата ти душа. Душата се връща на най-долно стъпало в развитието си – на нивото на убийството, човекоядството и жестокостта.

Източник:

• Върколаци в исторически документи, факти и датиране 
• Ликантропия – болест на превръщането 
• Как се става вълколак, начини за превръщане, магически предмети