♠ Създаването на Адам и Ева ♠ Къде е Едем, Райската градина ♠ Изкушението ♠ Змията като символ на злото ♠ Защо Ева е допуснала да бъде измамена ♠ Историята на грехопадението ♠ Изгонването от Рая ♠ Децата на Адам и Ева
Още в текста: ♠ Апокрифни, мистични, еретични учения ♠ Лилит – първата жена на Адам? ♠ За жената на Каин: нима е имало и други ♠ Възгледите на гностиците ♠ Аналози на Адам и Ева в митологиите ♠ Какво реално събитие би могло да породи мита за Рая
Адам и Ева са първите хора, сътворени от Бог на Земята.
Мъжкото име означава човек, син на Земята. Адам често се е отъждествявал в речта с понятието «човек». Изразът «син Адамов» означава «човешки син, представител на хората».
Женското име е със значение «даваща живот».
Адам и Ева са първичните родители на човешкия род. Описание на живота им може да се прочете в Битие, глави 2-4, I книга на Библията.
Създаването на Адам и Ева
Те били сътворени от Бог по негово подобие на шестия ден от Сътворяването на Света. Адам бил създаден «из праха земен». Бог го дарил с душа.
Съгласно еврейския календар Адам е сътворен в 3760 г. преди н. е.
Бог заселил Адам в Едемската градина и му разрешил да яде плодове от всяко дърво, освен от Дървото на познаване на добро и зло. Адам бил длъжен да култивира и обработва Райската градина и да даде имена на всички Божии създания – животни и птици.
Ева била създадена като помощничка на Адам. Извайването й от ребро на Адам подчертава идеята за двуединството на човека. В Битие пише, че не е добре човек да бъде сам. Създаването на жената е един от главните замисли на Бога. Така той дарява на човека живот в любов или
Бог е любов
и пребиваващия в любов
пребивава в Бог и Бог – в него.
Първият човеке венец на сътворения от Бог свят. Той притежава царско достойнство и се явява владелец и господар на новосътворения свят.
Къде се намира Едем, Райската градина?
Свикнахме да се появяват сензационни съобщения за това, че е намерено истинското място на Райската градина. Разбира се, всяко следващо откритие се различава от предходното, що се отнася до местоположението.
В Библията е описана областта около Градината и даже се използват познати топоними като Етиопия и названията на Тигър, Ефрат и на още две реки. Ето защо мнозина, включително изследователи на Библията, си правят извода, че Райската градина се намира в Близкия Изток, в област, която днес е известна като Долината на Тигър и Ефрат.
Досега са построени още няколко версии за местоположението на Едемската градина, но нито една не е получила недвусмислени доказателства в своя подкрепа.
Изкушението
Неизвестно е колко дълго Адам и Ева са живели в Райската градина. Книгата Юбилеи (апокрифното Малко Битие) сочи, първите хора са проживели в Рая 7 години, намирайки се в състояние на чистота и невинност.
Змията, която «била най-хитра от всички зверове полски, които създал Господ Бог», с уловки и хитрост убедила Ева да опита плода на забраненото Дърво на познанието на Доброто и Злото.
Първоначално Ева отказвала. Тя помнела, че Бог не дава да се яде от това дърво и че е обещал смърт за всеки, който вкуси плода му. Но змията изкушила жената, обещавайки й, че вкусвайки от въпросния плод хората не умират, а стават Богове, различаващи Доброто от Злото.
Известно ни е, че Ева не издържала на изкушението и извършила първия грях.
Змията като символ на злото
Змията е важен образ от древните езически религии. Тя сваля кожата си, което олицетворява прераждането и смяната на природните цикли на живота и смъртта. Затова изображението й е използвано в ритуали за плодородие.
За еврейския народ обаче змията е била символ на многобожие и езичество, естествен антипод на Яхве и единобожието.
Защо Ева е допуснала да бъде измамена?
Макар и косвено, сравняването между човека и Бога довело до появата на богоборчески настроения и любопитство в душата на Ева. Именно те са я подтикнали да пристъпи заповедите на Бога.
Втора причина за грехопадението е свободната воля. Нарушаването на волята на Бога е било само предложено на първите хора, но не им е натрапено. И мъжът, и жената са участвали в своето падение по своя воля.
Следователно извън свободната воля няма грях и няма зло. Дяволът само подбужда към грях, но не принуждава той да бъде извършен.
Историята на грехопадението
Адам и Ева били подложени на изкушение от страна на Дявола (змията) и като не удържали пред него, извършили първия си грях.
Адам, увлечен от своята жена, нарушил заповедта на Бог и вкусил от плода на Забраненото дърво.
Така Адам и Ева навлекли върху себе си гнева на Създателя.
Първият признак на греха било постоянното усещане за срам и безсмислените опити на първите хора да се скрият от Бог. Призовани пред Създателя, те хвърляли вината на друг: Адам – на Ева, а Ева – на змията.
Страшно наказание постигнало Адам и Ева след грехопадението. Да кажем, че самата човешка природа се изменила.
Грехът започнал да паразитира върху човека, появили се болестите и вместо благодат, човекът започнал да изпитва страдание.
В резултат от грехопадението човекът загубил абсолютната си праведност и своето безсмъртие. Адам предал първородния грях на всичките си потомци, на цялото човечество.
Грехопадението на Адам и Ева е съдбоносно за цялото човечество. С него е нарушен Бого-човешкият порядък на живота и е приет дяволско–човешкият. Хората пожелават да станат богове, принизявайки Бога.
Грехопадението не е еднократна погрешна постъпка. Тя е въвеждане в грях за всички потомци. Защото представлява доброволно отказване на човека от начина на живот, който му е бил отредил и дори – дарил!, Бог. Този начин на живот е бил подобен на Божествения.
Първородният грях съдържа в зародиш всички бъдещи грехове на човечеството, същността на всеки един грях, негово начало и природа. Греховете произтичат от отказа от богоподобен живот в чистота и невинност. Те са съпътстващи на отделения от Бога живот, негово логично следствие.
Потомците на Адам и Ева биват обременени с греха на праотците си не за друго, а защото те де факто са наследници на една обременена от грехове човешка природа.
Изгонването от Рая
Бог изгонил двойката от Рая и я изпратил „навън“ да обработват земята и да се храни от плодовете на труда си.
Преди да ги прати в изгнание, Бог им направил дрехи, за да прикрият срама си.
На изток от Рая Бог поставил херувим с огнен меч, който да охранява достъпа към Дървото на живота. За мнозина мечоносецът е архангел Михаил– страх на вратите към Рая.
Втора версияпоставя на пози пост друг архангел – Уриил.
Две наказания били наложени на Ева и всички нейни дъщери в бъдеще.
Първото, Бог умножил болките на Ева при раждане;
Второто, Бог наредил отношенията между двата пола завинаги да бъдат белязани от конфликти (Битие 3:15-3:16).
Наложените наказания се самовъзпроизвеждат отново и отново в живота на всяка жена, във всяко едно време от грехопадението насам.
И нека справедливо отбележим – медицината в 20 и 21 векнапредна дотолкова, че върши буквално чудеса. Но нито едно от нейните достижения не успя да намали болезненият и напрегнат опит, който получава жената.
Второ, колкото и да напредва и да се освобождава в разбиранията си обществото, отношенията м/у половете слабо еволюират. В тях – постоянно или на периоди, властват борбата за надмощие на половете, липсата на единно виждане и единен начин на възприемане. Същинските разлики водят до дребни дрязги, раздори или до пълна раздяла, а всичко това произтича от наложеното наказание за греха в Едем.
Децата на Адам и Ева
Известно е, че първите хора са създали трима сина и неизвестно количество дъщери. Въобще не е правен опит да се запази нито броят, нито имената на женските чада на Адам и Ева. По времето на създаването на Библията и съгласно всички древни традиции родовете са се водили по мъжка линия.
И все пак в свещените текстове са останали доказателства, че „първите“ са имали дъщери:
«… и родил той синове и дъщери»
Първите синове са Каин и Авел. Каин завиждал на Авел и го убил, след което бил изгонен и се установил на отделно място с жена си.
От Библията е известно за шест поколения от Каиновото коляно, а по-нататък историята им не се проследява. Затова възниква мнението, че потомците на Каин не са оцелели, а са били унищожени във времето на Великия Потоп.
Третият син е Сит. Ной, който спасява по двойка от всеки земен вид, е бил негов потомък. Името на третия син на еврейски е Шет, а на руски – Сиф.
Според Библията, Адам е живял 930 г. Според еврейските сказания, той е погребан в Юдея, редом с патриарсите. Според християнските сказания, той лежи на Голгота.
Съдбата на Ева е неизвестна.В апокрифното «Житие на Адам и Ева» е казано, че Ева умира 6 дни след смъртта на Адам, като успява да завещае на децата си своята история на живота, изсечена на камък.
Апокрифни, мистични, еретични учения
«Сефер ха-Зогар» (Зохар или Зоар) – еврейската «Книга на сиянието», е създадена въз основа на различни източници около 150 г. от юдейския равин Шимон бен-Иохаи. Тя не се отнася към официалната религиозна литература, но някои евреи я възприемат като свещена и тя се признава за главната книга на Кабала.
В тази книга има някои различия от официалните тезиси, като главното сред тях е отричането на Ева като първа жена. В «Сефер ха-Зогар» се разказва за друга първа – Лилит. Същата информация идва от трактатите на гностиците, от арабските митове и ред други легенди.
Ева не е била първа жена на Адам?
Алтернативните източници разказват за друга жена на име Лилит. Тя била създадена директно от Бога. Той я слепил от глина, както направил и с Адам.
Лилит– това е персонаж с много сложна символика, която има общи черти с най-древните култове към Великата Майка (която представлява нощно демонично същество, носещо смърт). Възможно е за неин прототип да е послужила индийската богиня Дурга, една от жените на Шива, която защитавала реда в Света и разрушавала всичко, което застрашава неговото бъдещо развитие.
В този случай се проследява следната логическа верига: Лилит е разрушила това, което задържало Адам в неговото по-нататъшно развитие и му дала възможност да започне нов живот с Ева.
Според еврейски източници, Лилит била красива, но непослушна жена. Тя се пожелала да дели леглото си с Адам и „отлетяла“.
Адам се оплакал и Яхве изпратил при непокорната жена три ангела, за да я заплашат със смърт. Но Лилит заявила, че е равна на Адам пред Бога и е в правото си да действа свободно и според своите желания.
На по-късен етап в демонологията тя става съпруга на Сатаната.
В митологията на Древна Месопотамия подобно име носи нощен демон, който убива деца и издевателства над спящите мъже.
В книга на Исая Лилит също се описва като нощен демон, в 34 глава:
Лилит се е смятала за убийца и едновременно за покровителка на хората, особено на новородените. Именно култът към нея въвежда обичая да се носи червен конец на китката в качеството му на защита.
Относно потомците на Адам и Ева
Синът Каин е бил женен (според Библията). Тази жена винаги е била повод за критики или поне за въпроса: откъде се е взела жена за Каин, след като обитателите на Рая са били първи и единствени?
Нима са съществували и други хора?
На този въпрос отговаря още Йоан Златоуст. Той казва, че жена на Каин е станала една от неговите сестри.
По повод брака между брат и сестра ортодоксалната християнска Църква има официална позиция. В нея се тълкува, че в древните времена кръвосмешението не е нанасяло вреди, защото още не са били акумулирани мутации, които да доведат до израждане при браковете между роднини.
Възгледите на гностиците
Гностицизъм е разпространено течение в християнството, което разглежда религията от позиция на познанието. То било смятано за напълно изкоренено към V век, но впоследствие намира нови последователи.
Уилям Блейк, гностически поет от XIX в., пише: «И двамата четем Библията ден и нощ, но ти виждаш черно там, където аз виждам бяло».
Гностиците отхвърлят библейския възглед за жената като източник на злото. Според тях Ева е пробудила Адам и го е подтикнала към усъвършенстване. Гностикът Тертулиан заявява: мъжът е задължен на жената затова, че тя го е довела до живот и осъзнаване.
В трактат от Наг-Хамади (Гностичното евангелие) змията се представя като най-мъдрото същество в Рая. И се пита какъв е този Бог, който не е желаел да подари на човека висшето знание.
По мнение на гностиците, божеството, изгонило първите хора от Рая, всъщност е било злобен и завистлив дух. Той обаче не е попречил на Адам и Ева да придобият способността да опознаят света.
Аналози на Адам и Ева в различни митове
В митологиите на повечето народи съществуват сюжети за човешките прародители.
Удивително, но според легенди в Австралия, съществуването на първите хора също е било застрашено от змия. Аборигените вярвали, че в древността земята била равна, животните приличали на хора, а хората – на богове. Но този период завършил с катастрофа.
Предци на съвременните хорастанали две сестри, дошли по техните земи. Едната била бременна и родила до река. Но водите се обитавали от гигантска змия, която се разгневила, че кръвта от раждането замърсила дома й. Змията глътнала майката и новороденото, но после ги изплюла, след като други змии я порицали. По-късно майката срещнала мъж и двамата станали родоначалниците на днешните хора.
Жителите на Таити водят рода си от двойка, която се е спасила от Потопа на върха на планината Питохито. Когато водата отстъпила, семейството започнали там новия си живот.
При ацтеките първият мъж е Тат, а жена му – Нен. Те също са оцелели при Потопа. И също присъства змия, която се асоциира с дъжда и плодородието, както е и в Индия.
Какво събитие могло да породи мита за Адам и Ева?
Една от тезите е мощно изригване на вулкан на о. Суматра, Индонезия преди 73,5 хиляди години. Огромни облаци вулканична пепел се издигат във въздуха и закриват за дълъг период достъпа на слънчевите лъчи.
Настъпва космическа зима. Земята се заледява, много видове измират, човешката популация намалява до 4000 души, според някои учени. Те обаче получават богати възможности за миграция. На полюсите се събира много вода, докато нивото на световния океан пада. Открива се много плодородна земя.
Така древните хора започват да се разселват, а тяхната история заляга в митовете на всички народи по света.
А ето и една анимирана приказна история, подходяща за деца: