Чернобил – ад под небето! Последиците явни 33 години по-късно

На 26 април 1986 г. става авария в Чернобилската АЕЦ. Това е най-тежката авария, която е позната в историята на ядрената енергетика по света

Аварията в Чернобил изхвърля в атмосферата огромно количество радиоактивни вещества и материали под формата на радиационен облак.

Вижте и ТОВА: 20+ факта за Чернобил, които и до днес властта крие от нас.

Този облак преминава през СССР, Скандинавия и стига до Източна Европа.

Повече от 200 000 души са изселени. Най-големи поражения има в Беларус, където падат не по-малко от 60% от всички отпадъци.

На 26 април 1986 г. в четвърти реактор се провежда обучение на персонала как да спрат реактора ако се появят кризисни ситуации. Използван е моментът да бъде изпробвана и самозахранващата се система.

Предполага се, че докато трае учението на персонала, са нарушени процедурните изисквания и това довело до липса на адекватна комуникация между служителите, които отговарят за безопасността и операторите.

Аварията става някъде около 1:23 часа на 26 април 1986 г. При първия взрив от дъното на корпуса на реактора под налягане на височина от 14 метра се издига пара. Част от горивото в АЕЦ се изпарява, а разширените пари разрушават активната зона.

При втория взрив парата, под огромно налягане, разкъсва активната зона на централата, отхвърля капака на четвърти реактор и така разрушава голяма част от зданието.

Радиационните материали, които са изхвърлени при експлозията довеждат до 30 пожара в машинната зала и върху покрива на реактора.

Незабавно на мястото на пожара идват пожарникари, за да потушат огъня. Те стават и едни от първите жертви на радиацията.

За мащаба на пожара говори фактът, че той окончателно е потушен на 10 май 1986 г. През последните дни военни хеликоптери кръжат над вече разрушения реактор и хвърлят 5 000 тона различни строителни материали, за да прекратят достъпа на кислород в реактора. Така да бъде потушен самият огън и да бъдат погълнати неутроните, за да се избегне верижна ядрена реакция.

Пораженията върху околната среда, върху човека, флората и фауната са мащабни. Всички поля, гори, ливади, пасища, водни басейни са погълнали огромни количества радиация. Радиацията се разнася из въздуха и попада по дихателен път в човешкия и животински организъм.

Мощната отровна радиация подействала като химиотерапия на иглолистните гори. В рамките само на 24 часа техните бодлички изсъхнали и окапали. Това създало огромна опасност от пожари.

Радиацията моментално унищожила всички насекоми и безгръбначни по повърхността на почвата, включително и мравките, които се счита, че са устойчиви на радиационни облъчвания.

Правителството мобилизира повече от 600 000 цивилни граждани, военни и запасняци, които да работят за отцепване на района, изграждане на обходна стена и други необходими мероприятия.

Не след дълго, около 25 000 човека, млади хора, умират на възраст под 40 години, силно облъчени. 200 000 от мобилизираните остават инвалиди.

В някои държави като България и Франция, чиито правителства са били предупредени за идващата опасност, не са обявили бедствено положение. У нас даже ученици са ходили на бригади в селското стопанство и са стояли под открито небе, когато радиацията е настъпвала в страната. Има информация, че висшите етажи на властта са взели навременни мерки – запаси от минерална вода и храни за дълъг период от време.

Много хора у нас са консумирали зелени салати, марули и други пролетни зеленчуци. Има регистрирани дори спонтанни аборти поради натравяния, наред със стандартните повръщания, разстройства, главоболия и други.

Радиоактивният облак донася на Европа ракови заболявания – рак на кръвта, рак на щитовидната жлеза.

Години след аварията в Чернобил се раждаха деца с физически деформации и аномалии.

Лекар обяви в медиите, че дори левкемията на Стилиян Петров е следствие от Чернобил.

Защото той е роден в Монтана, където са отчетени най-високи стойности на радиация, когато той и неговото поколение са били все още бебета.