От както е сътворена „Тайната вечеря”, позната и като Прощалната вечеря, до ден днешен се гледа под лупа, какво е кодирал Леонардо Да Винчи в тази фреска
През 1495 година Леонардо да Винчи съзерцава бялата стена в манастира „Санта Мария деле Грацие“- Милано. Художникът, който твори картините си на база прозрения и изчисления отново се опитва да внесе себе си, своето мислене – кодът на Да Винчи. Половин година Леонардо „драска” скици и чертае фигури с пергел в ръка. Поръчва странни принадлежности за бои, едно от които е камък, донесен от Афганистан с името Азурит.
Фреската се твори при закрити врати. След три години тя става факт.
Петстотин години тази математика на Леонардо остава загадка и много изследователи градят различни хипотези.
Ако се вгледате внимателно в картината “Тайната вечеря” от Леонардо Да Винчи ще откриете, че апостолите са разделени на 4 групи по трима.
От ляво на дясно: Вартоломей, Яков Зеведеев и Андрей Първозвани образуват композиция от три фигури. Във всяка една фигура на апостолите Леонардо е поставил жестовете им, тоест в какво състояние са след чутата „новина”. В група втора са поставени Юда Искариотски, Петър и Йоан. Третата тройна композиция са Тома, Яков Алфеев и Филип. В средата е Исус с разперено положени ръце върху масата. Прави впечатление, че одеждите на всеки един като цветова гама са различни. Леонардо е закодирал добре своето откровение.
Леонардо оставя нишка по която изследователите тръгват. Всички имена са установени от историци, изследващи изкуството. През 1800г. е намерен ръкопис съдържащ имената на апостолите. Преди това идентифицирани са били само Юда, Петър, Йоан и Исус, въз основа на подготвителните етюди на самия Леонардо.
Според моите тълкования във фреската са поставени 12-те планети, а в средата – слънцето.
Големия изкуствовед проф. Николай Райнов изписва следната фраза: „Леонардо не е нарисувал тринадесет души на вечеря, а цялото човечество в тринадесет събирателни образа“. „Тайната вечеря“ е затворила в себе си и четвъртото измерение – времето! Тук е мястото да подчертая, много автори залитат, че „фаталното число 13” е изобразено във фреската, което е просто нелепо, дори от гледна точка на нумерологията 13 трябва да се редуцира на 4 и отново опираме до четвъртото измерение.
Всъщност апостолите са планети.
По-скоро те са символ на 12 планети. Иисус обикаля и открива 12 апостола, както слънцето. В „Огледалната книга” са подредени по следният начин: Меркурий, Венера, Земя, Марс, Церера /бивш астероид/, Юпитер, Сатурн, Луна, Уран, Нептун, Плутон и Харон – бивш спътник на Плутон и под номер „13″ Слънцето.
По онова време в хилядолетното зодиакално изчисление се попада в зодия Риби, тоест самата “Тайна вечеря“ е символ на едно събитие, преминаването под зодиакът Риби.
Жестовете и реакциите на всеки един от апостолите /планетите/ символизират състоянието на всяка една планета, навлизайки в новият астрозодиак.
“Тайната вечеря “ се свързва с предателство, но под предаване, се има предвид преминаването от едно състояние в друго, тоест предава се щафетата от Водолей на Риби. “Учителят казва: времето Ми наближава, у тебе ще правя пасхата с учениците Си.” – Матея /26 : 18/. Времето на четвъртото измерение се визира в този стих. В глава 26, стих 23 пише – “А Той отговори и рече: който топна с Мене в блюдото, той ще Ме предаде,” – „топна” потопи в нещо течно, а течното е… Водолей. Всъщност Юда /Уран/ той отговаря на цвят син, ето защо камъкът Азурит е бил необходим на Леонардо.
Юда, който символизира планетата Уран, дава знак за навлизането в новата ера.
При такъв процес настъпват промени и в евангелието се споменава и за това – “ защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.” – Матей /26 : 28/, тук се визира водата по-късно ще бъде използвана “светената вода“. А хлябът е земята, минералите в нея, които също ще претърпят изменения под Слънцето – “И когато ядоха, Иисус взе хляба, и като благослови, преломи го, и раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло.” Матей /26 : 26/.
Леонардо всъщност е вложил едно космично послание в своята фреска. Той е доловил, че библейските послания не са просто приказки за миналото, а изчисления и предсказания за бъдещето.
Красимир Куртев – български писател, журналист и общественик. Консултант по разнообразните проблеми на живота и духовно познание. Езотеричен изследовател и окултен наблюдател. Член на Международната Академия по Българистика, Иновации и Култура – МАБИК.
Из книгата: „Защо не ни върви” © 2010, © Красимир Куртев-Алеф – автор, All rights reserved!
Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!
Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК:
А хлябът е Земята – Исус взе хляба и като благослови преломи го – ще има катаклизми