Смъртта не винаги унищожава тялото

Тялото е тленно, а безсмъртната душа – не. Максимата е известна, само че хрониките свидетелстват за не едно отклонение от нея. Първото, което си спомня човек извън историите за светци и чудеса, е мавзолеят на Ленин. След като вождът на руската революция починал през 1924 година, тялото му било балсамирано от медицински екип под ръководството на Борис Збарски и Владимир Воробьов. През 30-те години на миналия век обаче в западната преса се появили твърдения, че в стъкления саркофаг лежи не тяло, а восъчна фигура. Д-р Воробьов трябвало да защити пред журналисти автентичността на мумията. След като уверил, че техниките на балсамиране дават гаранция за съхранение на тялото за около 100 години, той хванал носа на Вожда и лекичко завъртял главата му наляво-надясно. В лабораториите при Мавзолея впрочем са били балсамирани още няколко тела на водещи политици от Източния блок, сред които и Георги Димитров. В хода на историята обаче развенчаните култове доведоха до дискретни погребения на знатните мумии, от които на белия свят са оставени единствено Ленин, Хо Ши Мин и Ким Ир Сен. Балсамирането като способ за съхраняване на телата на покойните е познато на човечеството от дълбока древност. До съвършенство е било овладяно то в Египет: откритите при разкопки инструменти, с които се извършвали сложните обработки, поразяват и сега със съвършенството си. При балсамирането основен етап е премахването на вътрешностите, мозъка и сърцето, след което трупът внимателно се увива в напоени със смоли и тайни отвари ленени ленти. Впрочем, в Русия освен мавзолея на вечно живия Ленин има още един – по-малко популярен мавзолей, в който се съхраняват останките на известния хирург Николай Пирогов. Интересното при него е това, че балсамирането му е било направено с благословията на църквата в Санкт Петербург. Жестът е нетипичен, тъй като православните християни винаги предават тялото на земята. В случая е бил зачетен приносът на благочестивия християнин Пирогов за доброто на човечеството. По мнение на специалисти от различни страни технологията на съхраняване при хирурга е различна от тази на Ленин и резултатите й са по-добри.
Съхранени “като живи” тела откриват учените при експедиции или случайно в труднодостъпни райони на света. През 1984 година по източното крайбрежие на Канада са намерени трима британски моряци, замръзнали в леда преди 150 години. Ледовете в северните райони на Европа и Америка, както и блатата в Англия и Дания, запазват плътта от гниене и разлагане По същия начин телата се запазват например в перуанските пустини.
Но ако във всички тези случаи може да се намери правдоподобно и научно обосновано обяснение, няма обяснение за явленията, неслучайно наричани чудеса. В един от виетнамските храмове недалеч от Ханой например се съхранява 300-годишното тяло на бивш манастирски глава. В хрониките е записано, че преди смъртта си силно вярващият човек се затворил сам за сто дни и се отдал на пост и молитви. Поръчал на монасите да влязат тогава, когато той престане да бие тъпана си. Така и станало – монасите открили отшелника, седящ в поза лотос. Последното му желание било да го оставят така няколко дни. Ако тялото му започне да се разлага – да го погребат. Ако не се промени – да остане в същата поза и на същото място. За три века тялото единствено изсъхнало и достигнало тегло 7 килограма, но запазило гъвкавост на крайниците си. Изследването му с модерна апаратура в края на 20 век доказало, че то не е било обработвано по никакъв начин. Още едно подобно чудо е на път да се случи в Бурятия – район от бившия Съветски съюз. Повече от 70 години там при специални условия се съхранява тялото на местен лама. То не се разлага и също не е изгубило гъвкавостта си. Приближени на Далай Лама вече са коментирали, че може би всъщност човекът още не си е отишъл съвсем от белия свят – част от душата му е в тялото, докато друга е потопена в дълбока медитация.
Сред чудесата е също историята на Ева Перон, чието тяло след смъртта дълги години не се променило. Неутешимият й съпруг влачел височайшия ковчег навсякъде в дългите си пътувания из Европа. През 70-те години на 20 век дошло време тялото да получи покой. Преди погребението ковчегът бил разпечатан и за всеобщо удивление Евита лежала в него непроменена. Според църквата подобни неща се случват единствено с много добрите или силно вярващи хора – макар младата Евита да търпяла укори за начина си на живот, съдбата очевидно я дарила с нетленност заради грижите й към ближните.
Църковните летописи свидетелстват за много случаи, в които мъченици или човеколюбиви жени и мъже оставали нетленни след смъртта си. След като душата им била вече в божествените селения, останките им започвали някакъв нов живот – да творят чудеса, да проявяват целебни сили или просто да разпръскват около себе си неземни благоухания. Христоматиен е примерът със светеца Силван, чието тяло е на 1700 години и до ден днешен се съхранява в църквата “Свети Блез” в Дубровник. Света Бернардета от френския град Лурд пък станала известна, след като й се явила Дева Мария. С нейна помощ момичето открило мястото на лековит извор, а след като предало Богу дух – тялото му не се разложило. За да се потвърди или опровергае чудото, през 1923 година било решено мощите да се изследват. И отново, както в много подобни случаи, изследователите не открили следи от въздействия. Вътрешните органи на френската светица почти не били променени. Апостроф на твърдението, че нетленността е патент на добрите приживе, е историята на кардинал Шустер, близък приятел на диктатора Мусолини. И неговото тяло останало нетленно повече от 30 години, макар да бил сред най-отявлените фашисти.