По смъртното наказание ще ги познаете

Не е далече в историята времето, когато из цяла България се правеха подписки за възстановяване на смъртното наказание. Някои политически организации искаха с това да спечелят на своя страна хората, на които им е „до гуша” от престъпленията, особено политическите и икономическите, а такива бяха огромна част. Не на последно място обаче се споменават рецидивистите при изнасилванията, убийствата и т.н. Всъщност обаче, като премахнем чистата агресия и желание за налагане на тази крайна мярка заради решителността на обществото да се справи с проблема, оказва се, че така не може да се постигне справедливост. В логиката на нещата е смъртта да не може да се счита за наказание, а е най-обикновено „очистване” от крайно престъпния елемент.

Защитниците на смъртното наказание обаче изказват силни аргументи, като например „възпитанието” на обществото и държането в страх. Според тях ще има по-малко престъпност с този ужасяващ страж на върха на наказателното право. В това може да има известна доза истина. Пък и нали именно със страх се постигат и много други политически и икономически цели в иначе свободни държави (вж. САЩ, съвременната медицина и т.н.), но вероятностите за грешки при отсъждането на смъртно наказание са също толкова много, а това е недопустимо.

По случай днешния ден през 2003г. срещу смъртното наказание Европейската комисия обявява декларация в призив за премахването му във всички държави. Но днес все още има много страни, които прилагат наказанието „смърт” като част от официалното си законодателство. Колкото до формите му – те, с малки изключения, са известни от древността още – обесване, обезглавяване, набиване на кол, разкъсване от животни, убийство с камъни, изгаряне и т.н. С развитието на техниката и не малко поради патологизирането на човешкото мислене са сътворени и още зрелищни и отвратителни методи, като например задушаването в газова камера, смъртоносна инжекция (медицината му разбира много), електрическия стол (така популярен в САЩ) и т.н. Както може би се вижда от нормално мислещ човек, този вид наказание превръща наказващите в престъпници, т.е. палачите също трябва да бъдат екзекутирани. Ето още една от логическите безсмислици.

Не е тайна, че смъртното наказание се прилага предимно в държави, където законодателната власт е на много по-ниско ниво на цивилизованост от останалия свят. Това няма връзка с населението, разбира се, защото такива слабо интелигентни управления се наблюдават в държави, където свобода няма, т.е. населението реално не избира управляващите си. Примери в това отношение са Китай, Иран, Ирак, САЩ и други, където свободомислието е престъпление, като смъртното наказание се прилага и срещу прояви на свободна воля. Само в Иран миналата година, докато ние сме се радвали на живота, от управляващите хомоцидисти са избити хиляди хора, някои от тях по съдебен ред, други – ей-така. Сред тях има деца, младежи, възрастни хора, в това число момичета и жени.

В България смъртното наказание е премахнато на 10 декември 1998г. С това ние скъсваме с диваческия си наказателноправен период. Въпреки че все повече правителства започват да излизат от границите на задълженията в Конституцията ни, да се надяваме, че няма да загубим отново свободата си, макар и толкова ограничена.