Модерният съвременен човек се стреми да живее на предела на възможностите си. Личностни, семейни и обществени проблеми и кризи тласкат все повече хора към опасния им капан
Наркотичните вещества са познати на хората от много години. В древността, а някъде и до днес, те обслужват различни религиозни ритуали и вярвания. В самото начало в медицинската практика наркотиците са се употребявали като средство за преодоляване на болката рядко и при определен повод, с продължителни прекъсвания, което не е водело до злоупотреба и болестна зависимост. По-късно са използвани при лечението на различни психични и телесни заболявания. Постепенно към тях започват да посягат самоволно и хора, които имат нужда от подкрепа, за да преодолеят психическия дискомфорт, или за да си доставят удоволствие.
Днес широкото им приложение (употреба), стигащо все по-често до злоупотреба, може да бъде свързано с някои нови социални и психосоциални явления, обусловени от динамиката на живота и развитието на обществото ни. Съвременният човек се стреми да живее на предела на възможностите си – работи много и бързо, няма достатъчно време за почивка, затова бързо иска да възстанови силите си, а някои от наркотиците „помагат“ за това! Голям е и броят на хората, които посягат към наркотици и други упойващи вещества, за да избягат от реалността си, където има трудности, екзистенциални кризи, предизвикани от различни социални, икономически и психологически фактори. Част от тях са свързани със семейството и взаимоотношенията в него -често общият език го няма, настанило се е отчуждението. Всичко това може да се преживява от младите като „изоставяне“, водещо след себе си лесна ранимост, емоционална незрялост, ограничаване на възможностите за адаптиране към реалността. А наркотиците и другите психотропни вещества „никога не изоставят“, дори са в състояние да „пригодят“ реалността към съществуващите възможности за възприемането й, без никакви усилия от страна на човека – „хапчетата правят чудеса!“
Редица изследвания сочат като най-чести за първоначалната употреба на наркотици и други психотропни вещества следните мотиви:
• Любопитство относно действието и въздействието на едно или друго вещество.
• Стремеж на един човек да се приобщи, да се почувства принадлежен към определена група.
• Потребност да се изрази независимост, стигаща понякога и до враждебност към най – близките.
• Желание да се получи силно удоволствие за кратко време, но и тръпка от опасността, която крият наркотиците
• Идеята да се постигне „творческо вдъхновение“ и „яснота“ в мисленето.
• Желание за бързо постигане на релаксация.
• Стремеж да се отстрани влиянието на неблагоприятните въздействия на средата (бягство от реалността).
• Изкушение да се опита „забранения плод“.
Могат да се потърсят още причини и мотиви за злоупотребата с наркотици и други психотропни вещества, но не бива да се изпуска от внимание значимостта и на трите основни момента в този огромен за съвремието ни проблем – взаимодействието човек/ личност – наркотик/вещество – среда/психо-социо-био-икономика.
