Механизмът на котешката “магнитна локация” не е изучен докрай и много учени обясняват феномена на свръхчувствителността на котките с уникалните възможности на така наречения орган на Якобсон. Той се намира в основата на устата на котката – за да се пусне в ход този инструмент, котката замира с полуотворена уста, сякаш се вслушва в нещо. Изследователите предполагат, че този орган участва в регистрацията на най-малките изменения на химическия състав на въздуха и позволява на котките да предчувстват природните катаклизми.
Друго удивително сетиво са котешките вибриси – осезателните косъмчета, разположени на главата и предните лапи. Те играят роля на високочувствителни антени. За да се ориентира в тъмното, на котката не й се налага да докосва предметите с тези косъмчета – тя ги усеща от разстояние. Такива снопчета косъмчета има и над очите на котката, хората ги възприемат като “вежди” и се чудят защо майката котка ги изтръгва от главите на собствените си котета. Ако знаем тяхното значение, лесно ще разберем, че ленивите опашати майки така просто си облекчават живота – за известно време те лишават децата си от възможността да се ориентират и да бягат далеч от зоркия им поглед. Не само непознатите за човека сетива, но и най-обикновените при котките изглеждат поразително. Например очите им са способни да усилват светлината около 40-50 пъти, затова те имат “стопроцентова видимост” дори при много слаба лунна светлина. Полезрението им е на около 185 градуса, но дори това не е най-важното. Те са способни да наблюдават няколко движещи се различни по обем обекти на различно разстояние и на различни плоскости – например птица, мравка и муха едновременно!
Получавайте първи ЧУДЕСА.НЕТ безплатно на мейла!
Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК: