Моята финансова директорка Цветелина постоянно се заяжда с мен. Според нея нищо не правя както трябва – казва 30-годишната Силвана. – С каквото и да се захвана, нищо не се получава така, както тя иска. Не мога да разбера наистина ли не се справям, или тя просто стоварва върху мен лошото си настроение, защото никога не посочва в какво се изразяват пропуските ми. За щастие, винаги мога да обсъдя проблемите си с нашия маркетинг мениджър Илия – той ме разбира, подкрепя ме и ми помага.
Почти всеки е попадал в подобна ситуация в работата – някой, който е негативно настроен, и някой, който го разбира и подкрепя. Американският психолог Стивън Карпман нарича подобни взаимоотношения в службата „драматичен триъгълник“. В него се разиграват три роли – на жертвата (Силвана), на преследвача (Цветелина) и на спасителя (Илия). Никой не е застрахован от въвличането в подобна „игра“. Дори и най-мъдрите сред нас. Често в служебните си отношения, без сами да подозираме, приемаме някой от тези образи. За да избегнем това, е нужно да изучим ролите, към които имаме най-голяма склонност.
Дела и думи
В работата „драматичните триъгълници“ се разиграват по-често, отколкото би ни се искало. Към това ни тласка самата ситуация – този, който ръководи, поставя задачите и оценява резултатите, докато този, който изпълнява, слуша и се подчинява. Динамиката във всеки колектив предполага „дял на работата“ и „дял на взаимоотношенията“. Делът на работата – това са преките задължения, които имат служителите на всички нива. Делът на взаимоотношенията е свързан с това как хората си общуват, докато изпълняват задълженията си. Ако подчиненият е допуснал грешка, началникът му може да го посъветва как да я поправи. Това са нормални работни отношения. Има обаче случаи, в които началникът постоянно се бърка и критикува работата на подчинените си. В тази ситуация започва да преобладава делът на взаимоотношенията, което е благодатна почва за създаването на драматичен триъгълник.
ПРЕСЛЕДВАЧЪТ
„Не ми върви с подчинените – оплаква се Тони, мениджър в застрахователна компания. – Никой от тях не е в състояние да се справи самостоятелно дори с най-елементарна работа. Трябва постоянно да ги контролираш, за да не допускат грешки или да не губят ценно време за елементарни неща.“
Тони е типичният началник, приел ролята на преследвач. Такива хора по правило гледат подчинените си отвисоко, а в гласа им се усещат нотки на критика. Преследвачът обикновено е човек, който в детството си е преживял много обиди и сега несъзнателно се разплаща за тях. Твърде вероятно е родителите му да са го критикували често и несправедливо, в резултат на което той започва да мисли за себе си като за некомпетентна и не особено привлекателна личност. В зряла възраст тези хора се опитват да компенсират това неблагополучие, като заемат родителска позиция спрямо останалите и постоянно ги критикуват и поучават.
Хората, които усещат, че влизат в ролята на преследвача, трябва да си позволяват да бъдат и несъвършени понякога. Да отделят време за себе си и приятелите си, да се отдадат на някакво хоби. Това ще им помогне да осъзнаят, че няма нищо страшно в това да отпускаш контрола и да си по-широко скроен към околните.
СПАСИТЕЛЯТ
Той винаги е внимателен, вниква в проблемите ви, опитва се да оцени собствения ви подход към работата. Стреми се да е съпричастен с това, което се случва, и често изказва одобрението си, дори да не сте му го искали. Понякога ролята на спасителя идва в повече на околните. 27-го-дишната дизайнерка Ваня разказва за един свой колега: „Без някой да му е искал мнението, той е коментирал с началника колко добре съм се била справяла. Искаше ми се да му кажа, че съвсем не се нуждая от неговото одобрение.“
Най-често ролята на спасителя се поема от човек, който е имал жертвоготовни родители. Такива, които са „правили всичко“ за детето си, при което обаче не са пропускали честичко да му го припомнят. Израствайки в такова семейство, детето придобива усещането, че е необходимо да служи на останалите, постоянно да им отдава подкрепата си.
Какво да правите, ако някой от обкръжението ви е склонен постоянно да приета ролята на спасителя? На първо място е нужно да запомните някои правила: помощта, която оказвате, трябва да е желана от другата страна; необходимо е от самото начало да поставяте ясни граници: „мога да направя това и това за тебе“; спасителят трябва да се увери, че този, на когото помага, също полага усилия за подобряване на положението.
ЖЕРТВАТА
„Длъжна съм да се съобразявам с изискванията на останалите и да изпълнявам всичко, което ми кажат. Струва ми се, че работата ни може да се организира много по-добре, ако се подходи по друг начин, но никой не се вслушва в мнението ми“ – оплаква се 32-годишната Марина, заместник директор на средно училище.
Ако във взаимоотношенията с другите сте готови да им се подчините, да отстъпите в спора, да се откажете от мнението си и постоянно търсите одобрението на колегите и висшестоящите, то в характера ви е заложена склонността към ролята на жертва.
Хората, които играят тази роля, са били неосъзнати жертви на своите родители. В детството им са ги обсипвали както със задушаваща любов, така и с нетърпяща възражение критика. Те не са в състояние да проявят агресия към другите, за да защитят своите интереси, авторитет и компетентност, а тъкмо обратно – опитват се да останат в присъщата си роля на жертви. В нея се чувстват по-сигурно, защото им е позната. В известна степен тя им е и по-удобна, защото „слабите винаги ги обиждат несправедливо“. Приемането на този образ ги освобождава от отговорност за собствените им действия.
Как да се спасите от ролята на жертва?
Необходимо е да си осигурите повече независимост, да поемате повече отговорности и да заставате зад решенията си. За това помага повишаването на образованието и усвояването на нови умения.
Можем ли да избегнем „драматичния триъгълник“?
Може, но не е толкова просто. Даже самите ние да не желаем да влизаме в този изтощителен театър, доста от колегите ни въвличат в него. Само добре осъзнатите и зрели хора, които чудесно познават себе си, са в състояние да го избегнат.
Важно е да разбираме ролята, в която попадаме, и да осъзнаем какви чувства и емоции ни провокират към „изпълнението й“. У преследвача водещо е недоволството, у жертвата – притеснението, а у спасителя – съжалението. Нужно е да забележим какви ситуации ни поставят в един или друг образ. Това например може да е недостигът на време, натискът от страна на ръководството или процес на реорганизация във фирмата. Ако осъзнаваме тези детайли, по-лесно можем да повлияем на положението.
