Чудеса.net
Morbus sacer – свещена болест – така в древността са наричали състоянието, ноето днес определяме като епилепсия.
Епилепсията е хронично състояние, което се дължи на различни причини. Характеризира се със спонтанни повторения и пристъпи. Един-единствен епилептичен пристъп и случайните епилептични гърчове не означават епилепсия, нито повторението им по време на остро заболяване. Епилептичният пристъп е преходна и обратима дисфункция на централната нервна система вследствие на силен и ексцесивен електричен разряд на мозъка.
Международно признатата класификация на пристъпите, основана на клиничните изяви и електроенцефалографския аспект, разделя епилептичните пристъпи на генерализирани и парциални. Според причините, предизвикващи епилептични пристъпи, състоянията се делят на:
Идиопатични епилепсии
Те се появяват у нормалните хора без мозъчни лезии, без неврологичен или интелектуален дефицит, без значими минали заболявания извън фамилните. Епилепсията се обяснява чрез един абнормално нисък епилептичен праг, а понякога и с генетичен характер.
Симптоматични епилепсии
Произтичат от мозъчно заболяване, което може да обясни пристъпната симптоматика: последици от церебрално страдание, аномалии, видени чрез изобразителните методи.
Криптогенни епилепсии
Все по-често са наричани вероятно симптоматични, когато произходът им не е открит.
Генетични фактори
Смята се, че всички епилепсии зависят от свързването на генетични фактори, които „предразполагат“ индивида, и от придобити фактори, които позволяват експресията на болестта.
Генетичните фактори като че ли имат най-голямо значение при идиопатичните епилепсии, които са често с фамилен характер и това позволява да се мисли за генетично предразположение. Придобитите фактори са многобройни. Някои като малформациите, мозъчните тумори, мозъчносъдовите инциденти, са по-чести в дадена възраст. Други се случват във всяка възраст – инфекциите, черепно-мозъчните травми.
Честота
Колко души заболяват за една година Броят на новопоявилите се случаи варира според проучванията между 17,3 и 3 на 100 000. Някои проучвания включват и изолираните пристъпи, други само повтарящите се. Проучвания, отнасящи се до разпределението според възрастта, показват 2 честотни пика – децата под 10 години и възрастните над 60 години.
Честотата на епилепсията -това е броят на случаите в популацията в даден момент – е от 5 до 8 на 1000 души, или около 38 до 60 000 страдащи от епилепсия в България. Честотата на епилепсията е нараснала. Това увеличение се обяснява по-скоро с по-добрата диагностика, отколкото с истинско увеличаване на епилепсията.
Лечение
Целта е да се премахнат пристъпите или да се намали броят им. Тази цел се отнася за всички епилептици без изключение. Крайната цел е да се подобри качеството на живот на пациента и той да бъде възможно най-близък до нормалния въпреки епилепсията.
При лечението на пациента се вземат под внимание всички срещани семейни проблеми, които се дължат на епилепсията – лични, психологични, семейни, социални, училищни, професионални…
Внимава се не само за ефикасността на лечението, но също и за вторичните ефекти и съотношението ползариск.
Разяснява се на пациента какво представлява заболяването му и медицинските стъпки, които то изисква.
Пациентът трябва да бъде успокоен по отношение на болестта, която често се възприема като нелечимо проклятие.
